Теории за произхода на религията. Наука или религия. Комунизмът като религия

Сложните взаимоотношения между наука и религия, ще започна с малък опит да систематизирам възгледи и теории за произхода на религията.

Защо се е появила религията?

Кратък исторически преглед на проблема

Древна Гърция

Опитите за обяснение на произхода на религията са започнали още в Древна Гърция.

На Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ и подобие на човека:

„Ако биковете, лъвовете или конете имаха ръце И можеха да рисуват както хората Конете щяха да рисуват боговете като коне Биковете биха дали образ бичи на безсмъртните Външността им всеки смъртен би сравнил С породата, която носи на земята.”

Евхемер пише в Hiera Anagraphe, че древногръцките богове първоначално са били хора, макар и изключителни – царе, герои, завоеватели, които после са обожествени.

Религия   или   НаукаИлюстрация: multiversalist

Философите от Древна Гърция са оставили няколко основни теории за произхода и естеството на религиозните вярвания:

  1. Алегоричен израз на природните явления под формата на разкази за свръхчовешки същества.
  2. Психологически опити за успокояване на дълбоки емоционални страхове или стремеж за удовлетворяване на желанията
  3. Опити за представяне на исторически събития
  4. Художествено украсени човешки истории

Средновековие

Както древногръцките философи, християните са смятали религиозните вярвания, но само нехристиянските естествено, за алегории, вдъхновени от природни явления. Нехристиянските политеистични религии за църковните водаки били плод на невежество или направо грехопадение или зли сили.

Някои християнски апологети разработват теория за прогресивния разпад на истинската вяра в един бог във вяра в много фалшиви божества. Политеистичните религии са възприемани като заемки от религията на евреите без никакви доказателства за това.

Осемнадесети век

Времето на рационализма донася със себе си куража да се критикува традиционната църква, нейните практики, теории и вярвания. Великите географски открития донасят в Европа огромно количество информация за други култури и религиозни вярвания. Забелязаните прилики и разлики са повод за нови теории. Религиозните вярвания вече се разглеждат като следи от нерационалното детство на човечеството.

Дейвид Хюм смята, че хората като рационални същества са стигнали до вярата в едно единствено всемогъщо същество чрез съзерцанието на величието и хармонията на вселената.

Волтер вижда корените на фалшивите вярвания в опитите на църквата да поддържа своята власт и обществен престиж.

Йохан Хердер дава особено показателен теория, че митовете на ранните езичниците е форма на език, с които те описват своите представи за природните явления.

Имануел Кант вижда произхода на религията в емоцията. Религията се основава на етиката или необходимостта от такава. За Кант религия и вяра са нещо ясно разграничено от царството на разума.

Деветнадесети век

Повечето теории, които се появяват през деветнадесети век са белязани от позитивизма или еволюционизма.

Огюст Конт третира религията като най-примитивна форма на човешки опит. Религията ще бъде заменена с наука.

Хърбърт Спенсър счита, че религията е възникнала на форма на поклонение на прародителите и също като Конт, че религиите са част от еволюцията на мисълта. Този подход предполага, че религията е една ранна и примитивна фаза на опита.

Съвременни теории за произхода и същността на религията

Специалистите антрополози са установили, че първите религиозни обреди са възникнали почти веднага с появата на "Хомо сапиенс". Религията е универсално явление – тя се среща във всички известни ни човешки култури. Тези факти са накарали някои експерти да заключат, че тя е част от човешката природа, че съществува "религиозен инстинкт".  Густав Льобон (Gustave Le Bon) го нарича "религиозно чувство", МакДугъл (William McDougall) вижда религията като развитие на инстинкта за любопитство и страх, Фройд – като "своего рода универсална натраплива невроза".  Някои, като  Уилфред Тротър  (Wilfred Trotter), смятат че религиозния инстинкт е включен в "стадния инстинкт". 

Психологическо обяснение на Фройд

Зигмунд Фройд предлага теория, в която религията е представена като форма на невроза.

Религията е възникнала от необходимостта да има ограничения върху основните физически влечения. Докато мъжете са ловци-събирачи и са далеч от племето и от жените и децата, е налице необходимост да се ограничи достъпът до жените на по-възрастните млади мъже-тинейджъри.

Религия   или   НаукаЕдип в Колон от френския художник Giroust 1788

Бащата в семейството е имал силата да защитава семейството, да определя свой порядък У детето се изработва комплекс спрямо бащата, т.н. Едипов комплекс: то смята баща си за силен, добър, с авторитет, но ревнува майка си от бащата и се опитва да заеме мястото му.

По-късно инцестните влечения губят своята сила, а уважението и страха от бащата остава. Същата функция изпълнява и Бог.

Идеята за всемогъщ баща, който всичко забелязва и който ще накаже нарушителите, ще работи вместо физическото присъствие на един силен мъж, който да се грижи за племето. Религията поддържа тези ограничения с по-сложни набори от идеи, които са фокусирани върху потискането на естествените желания и влечения.

Фройд смята, че религията е масова невроза. Фактът, че религията в много от своите предписания прилича на обсесивно невротично състояние. Например, ако невротикът се страхува да не направи някакви определени движения, то всеки истински вярващ също се страхува да не изпълни някакъв религиозно предписание. Единствената разлика е, че невротикът не може да обясни смисъла на своите действия, докато вярващия, в зависимост от знанията си по теология, обяснява своите ритуали. На това основание Фройд нарича религията социална невроза.

Теорията на Фройд за религията обяснява мъжкия Бог-Отец. Има обаче много религии с женски върховни божества и религии без богове. Неговата теория не обхваща тези случаи.

Карл Юнг приема, че религията се ражда от колективното несъзнавано, в което участва опита на всички хора. Колективното несъзнавано е матрицата на всяко метафизично твърдение на всяка митология, философия и религия. Индивидът е част от универсален код, който се изразява под формата на архетип – първичен образ, лежащ дълбоко в човешката подсъзнание. Участието в това колективно несъзнавано подпомага човека в поддържането на психическото му равновесие и здраве.

Космичното дърво е един от архетипите, част от митологията на много народи, древен символ на космическия ред. То стои като световна ос, в центъра на света. Неговите корени отиват дълбоко в земята, а връхът му докосва небето.

Кръстът е също метафора на космичното дърво. Горната част е – рай, рамото на кръста е земята, а подножието – адът.

Религия   или   НаукаХудожник Oluf Olufsen Bagge.
Илюстрация: wikimedia

Адолф Бастиан твърди, че религията е израз на колективната психология на един народ. За Джеймс Льоба, религията има биологична ценнност и спомага за оцеляването на вида, който се нуждае от идеи за своята стойност и място в космоса.

Социални теории

Емил Дюркем (David Émile Durkheim), който се счита от мнозина за "бащата на социологията", вижда религията като социално, обществено явление.   

Религията намира най-ранната си форма на представителство в символа на тотема. символ, който представя племето или народа като цяло. Религиите и системите религиозни вярвания предлагат на членовете на групата средство, чрез което те могат да се идентифицират с другите членове на групата и да живеят организиран общ социален живот. Хората са привлечени от религията за да се идентифицират с рода, нацията, определена цивилизация.

Религия   или   НаукаТанцьори от общността Injinoo на Фестивал на аборигените на нос Йорк. Снимка: Греъм Крауч Източник: The Australian

Дюркем никога не стъпвал в Австралия, но въпреки това се обръща към аборигенската тотемична култура за да намери обяснение за своята теория за религията.

За Дюркем, аборигените практикуват религия в най-чист и прост вид, неусложнена от свръхестественото. Не е имало божественост, никакъв бог, комуто да са дължали някакви задължения. Когато се опитват да обяснят естествения свят, те правят това чрез природни обекти: земя, вода, животни и растения.

Възраженията към теорията на Дюркем идват от това, че религията не може да е социален факт в една примитивна култура, която няма здраво, социално развито общество както е при аборигените в Австралия

Клод Леви-Брюл гледа на религията като форма на примитивна наука, която ще прогресира от мистиката към опита и научното обяснение.

Ернст Касирер (Ernst Cassirer) разглежда митовете и религията като начин на изразяване на човешките преживявания чрез символи.

Маркс. Религията е опиум за народа

Този прочут израз е употребен от Маркс като определение на религията в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.:

Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа.

Маркс вярва, че религията е създадена за да насажда у хората робска психика и те да приемат безропотно статуквото. Тя е заблуда и пречи на погледа върху реалностите. "На трето място, той вижда религията като фундаментално лицемерие. Въпреки че може да изповядва ценни принципи, тя праща в задънена улица борбата с икономическите потисници". Маркс вярва, че религията има също за цел да създаде илюзии за бедните, че макар и бедни сега, ще намерят истинско щастие в отвъдното.

Религия   или   НаукаАнтирелигиозна пропаганда в СССР
Илюстрация: livejournal
”Религията е фантастично отражение в главите на хората на външните сили, които господстват над тях в техния ежедневен живот, отражение, при което земните сили приемат форма на неземни"

Един от проблемите в теорията на Маркс е, че той изследва религията само в християнската й форма. Вторият проблем е, че религията според него напълно се определя от икономическите реалности.

Общата теория се отлага

Въпреки, че всичките досега изброени общи теории за произхода са непълни, все пак те осветляват въпроса поне частично. Фройд предлага частична яснота от позицията на психолога, Дюркем предлага частичен поглед от опзицията на социолога. Религията, като сложно и многообразно явление, трудно се поддава на обобщаващи теории.

Вярата като социален инстинкт за очакване на Спасителя

Инстинктите представляват  фиксирани модели на действие, оформени от естествения подбор на ниво ген. Те са многобройни, някои прости, други – по-сложни. Основни и най-важни са: инстинкта за самосохранение и инстинкта за размножаване като и двата могат да бъдат определени като инстинкти за запазване на собствения генома (или както назовава Докинз – "Егоистичния ген").

Други важни инстинкти (които, между впрочем, също могат да се сведат до запазване на гена) са инстинкта за запазване на собственото потомство, т.н.
майчински (родителски) инстинкт и груповия или стаден инстинкт, един инстинкт за запазване на популацията, разглеждащ запазването на генома по-широко.

Да речем, че член на едно племе изпадне в беда. Към кого ще се обърне? Ако е дете – към майка си (призовавайки към действие майчинският инстинкт), а ако е възрастен – към някой по-силен от своето племе (към стадния инстинкт). Ако групата е малка, той ще е съвсем конкретен Спасител.

Той е могъщ, но не всемогъщ. Може да е вождът на племето, който ще надвие врага, може да е шаманът, който ще прогони някоя болест.

Но какво се случва в една по-голяма общност, вече с многобройни, изменящи се и непроследими взаимоотношения? Тогава страдащият призовава цялото племе и никой конкретно, към някой неопределен, абстрактен, неперсонифициран. Към абсолютния алтруист, към Бог. Това е засега личният Спасител, но тази лична вяра може да се вербализира (опише с думи) и съпостави с тази на другите в племето. И може да се установят общите свойства на всички лични богове: неограничени възможности и
неограничен алтруизъм. Вярата в всемогъщ и всемилостнв Спасителя, който е общ за племето, това вече е религия.

Богът е обществено-усреднен символ на инстинктивната Вяра на всеки в Спасител и може да възникне именно в популация, практикуваща колективен начин на живот и вече създала възможност за обмяна на по-сложна информация. Богът е мифологизиран символ на груповия инстинкт за взаимопомощ, резултат на естествения отбор и остава в гените. Всъщност не религията е в гените, а обобщения инстинкт на детето, което се
надява на Спасител.

Религията е заложена в мозъка ни

Последните постижения в изследването на мозъка с помощта на томография, магнитен резонанс и електроенцефалография показват, че вярата в Бог е кодирана в неврологичните структури на човешкия мозък. Изглежда, че мозъкът, в продължение на милиони години еволюция, е бил подготвен за преживяването на единство с космоса или единение с Бога.

Интересни са резултатите от проучвания, описани в книгата ‘Защо Бог никога няма да изчезне?’ („Why God Won’t Go Away?“) от лекарите от Университета в Пенсилвания: Андрю Нюбърг и  Юджин Д’Аквили. В главата "Науката за мозъка и биологията на вярата", те обръщат внимание на следното:

Заснетите изображения показат, че префронталната кора на мозъка по време на дълбока медитация, се оцветява в червено, което е белег на увеличаване на притока на кръв и мозъчна активност в тази област. В същото време, изненадващо, в горната задна част на мозъка, наречена париетална област се появява тъмносиня сянка показваща рязък спад на мозъчната дейност в този район, което авторите наричат "област, асоциирана с ориентацията" (ОАО).

Лишен от нормално "хранене", участъкът ОАО престава да функционира нормално (което се изразява в намаляване на дейността му) и човек се чувства така, сякаш границата между него и всичко останало започва да се разтворя и изчезва. И тъй като за него изчезва пространственао-времевия "контекст’, го обхваща чувство за безкрайно пространство и вечност..(„Why God Won’t Go Away?“)

В същото време, благодарение на силната концентрация ( в мантра, в Бог или гуру) префронталния кортекс или областта, асоциирана е вниманието (ОАВ е силно активна и поема ролята на нов център на преживяването. В този случай съзнанието няма друг избор, освен да възприема себе си като безкрайно, слято с всеки и всичко. Това е състоянието, което Нюбърг нарича Абсолютно единно битие (Absolute Unitary Being) или състояние на единение.

Религия   или   НаукаCLAUS LUNAU / SCIENCE PHOTO LIBRARY / EASTNEWS Източник: snob.ru Париетална област-област, асоциирана с ориентацията (ОАО):

  • Ориентация в пространството
  • Разлика между себе си и останалия свят
  • Място на съзнанието и Егото

Фронтален лоб (ОАВ):

  • воля
  • фокусиране на вниманието
  • усещане за единение

Някои от констатациите на Нюбърг са били потвърдени от невролога Ричард Дейвидсън от Университета на Уинконсин. Дейвидсън, който сътрудничи с Далай Лама, който му е изпратил осем от най-напредналите си медитатори за научното изследване. Използвайки електроенцефалография и магнитен резонанс, Дейвидсън проучва състоянието на монасите по време на дълбока медитация и установява много висока активност в префронталния кортекс – особено от лявата страна, която е свързана с чувствата на радост, щастие и състрадание. Записите от електроенцефалограмите по време на дълбока медитация показват изключително мощно гамаизлъчване в същата област на мозъка.

Религия   или   Наука Религия   или   Наука
Томографски снимки с нормалното състояние на мозъка (вляво) и на будистки монах в медитация (вдясно), която показва понижена активност в париеталните лобове. religiousexperience.wikispaces.com 

Интензивният религиозен опит носи и голям емоционален заряд, който дава чувство на благоговение и усещане за дълбокия смисъл на ставащото. Неврофизиолозите смятат, че появата на тези усещания са свързани с друг участък на мозъка, различен от теменния, а имено лимбичната система – т.н. емоционален мозък, лежащ дълбоко вътре в слепоочния дял в страничните части на мозъка, под големите полукълба.Този участък на мозъка отговаря за инстинктивното поведение, емоциите и маркира особено важни за нас събития и образи, моментите на религиозен опит също се маркират като изключително важни състояния, съпроводени с усещания на голямо удоволствие и хармония.

"Да се срещне с Бог"’ може практически всеки – достатъчно е само да си сложи специален шлем

Ако, както се оказва от това изследване, религиозното чувство има материална основа (областта ОАО, "емоционалния мозък" и др.), то следва, че то може да бъде предизвикано в мозъка и изкуствено чрез различни дразнители. Доктор Майкъл Персингер, невролог от университета в Садбъри, на базата на изследванията си твърди, че определено движение на слабо магнитно поле (в порядъка на генерираното от компютърните монитори), предизвиква у всеки четири от пет човека усещане, че до тях има някакво призрачно същество.

Как ще се интерпретират тези преживявания, зависи от несъзнателния избор на всеки човек, но представете си какво влияние биха имали по време на религиозен ритуал.

Излиза, че хората са програмирани от самата природа от време на време да преживяват усещания, създаващи у тях илюзията за различни видения и те, като разумни същества, са способни и склонни да си обясняват и класифицират тези усещания – призрак, Бог или нещо съвсем друго. Тази интерпретация е подпомогната от социалното общуване, води до определянето на тези преживявания като преживявания от религиозен тип. В рамките на една или друга култура те се трансформират в една или друга религия, която на свой ред тълкува по свой начин поредните религиозни или мистични преживания и в крайна сметка се оформя една мощна традиция и реална социална сила.

Религия   или   НаукаCLAUS LUNAU / SCIENCE PHOTO LIBRARY / EASTNEWS Източник: snob.ru

Със синьо е очертана област, където активността драстично е намалена в сравнение с други области. Това е лимбичната система, "емоционалния мозък", управляваща емоциите и основните инстинкти.

С червено е рязко активизирата зона, фронталния кортекс. В това място е всичко, което ни прави хора: волеви контрол, логически операции, съзнателен избор. По време на мистичен транс, са напъно овладени и потушени първичните инстинкти, сексуалното влечение отстъпва на универсална любов, страховете си отиват и на тяхно място идва творчеството и духовността.

 

Интервюто с Майкъл Персингер завърша с един интересен извод:

От изложеното по-горе следва любопитен и дори малко тревожен извод: по някаква неизвестна за нас причина – независимо дали материална, както казват скептиците или свръхестествена, както биха казали вярващите, нашият голям и мощен мозък има възможността да изпитва един сравнително нов еволюционен вид преживявание, което наричаме религиозно. Проблемът се крие във факта, че всички наши преживявания са в еднаква степен генерирани от мозъка – като усещания за реалност и като мистични преживявания. В действителност, парадоксално е, но единственият критерий за реалност за нас е доколко ние го чувстваме реално. Можете да сънувате сън и в същото време да го чувствате истински, но когато се събудите, той няма да бъде реалност. От друга страна, хората, които са предразположени към мистични преживявания, считат това преживяване по-реално от обикновената реалност и се придържат към това убеждение, връщайки се към ежедневието.

Това е вярно за т.н. “лични преживявания и усещания”. Да не изпадаме в дълбок солипсизъм. В момента има изобретени уреди за измерване на какво ли не и това, което “усещаме”, може да се сравни с усещанията на други хора и така да се обективизира.
Нюбърг не се съмнява, че "реално" района на фронталния кортекс е оцветен в червено, а не му се струва на сън.

Докинз: Религията е мисловен вирус

Без претенции за пълнота, Докинз представя в What Use is Religion? Free Inquiry magazine, V. 24, No 5, Aug-Sept. 2004, своя хипотеза за възникването на религията.

Наличието на "религиозен" център в човешкия мозък и теорията, че вярата е следствие на стадния инстинкт дори и да обясняват до някаква степен съществуването на религиозно поведение, все пак не дават отговор на въпроса с какво това поведение дава еволюционно предимство на индивидите, които го практикуват. Като дарвинист, Докинз задава точно този въпрос:

Защо точно тези наши предци, които са имали генетична предразположеност към развитие на този център на вяра в мозъка си, оцеляват по-добре, отколкото тези, които нямат такава предразположеност?

Религиозното поведение изисква огромно количество време, усилия и средства (катедрали, църковна музика и живопис, религиозни войни, самоизтезания от всякакъв вид – от самобичувания до многообразни обети за мълчание, безбрачие, глад). Природата не търпи разточителство и безполезност. Докинз, този сладкодумен разказвач, казва:

Природата е педантичен счетоводител. Тя трепери за всяко пени и наказва и за най-малките ненужни разхищения. Ако в дивата природа животното пилее силите си за ненужни действия, естественият подбор ще даде предимство на неговия съперник, който посвещава всичките си сили за оцеляване и възпроизводство. Природата не може да позволи фриволни jeux desprits, игри на ума за забава.

Хипотезата на Докинз е свързана с децата. Хората, в много по-голяма степен от другите видове, оцеляват благодарение на натрупания опит на предищните поколения. Детският мозък, генетично склонен да следва правилото да вярва на това, което му говорят по-възрастните, ще има еволюционни предимства в естествения подбор. Тези, които искат да разберат от собствен опит защо не бива да се къпят в река с крокодили, по-рядко биха дали потомство. По-добре оцеляват тези, които се подчиняват без въпроси на родителите си и старейшините на племето.

Естественият подбор оформя в детския мозък тенденцията да вярва на всичко, което му кажат по-старшите, но това качество автоматично го прави податлив на ментални вируси, подобни на тези в компютрите ни, които също безпрекословно се подчиняват на заповеди. Установеното по естествени еволюционни причини, детско доверие се простира върху всичко, казано от "по-големите" – било то вярно или не.

Детето не може да се каже, че съветът "Ако плуваш в река, пълна с крокодили, ще те изядат" – това е добър съвет, а съветът "Ако на пълнолуние не принесеш в жертва козел, реколтата ще загине" – е лош съвет. И двата звучат еднакво. И двата идват от надежден източник, и двата се произнасят със строг глас, който изисква уважение и послушание. Същото важи и за твърденията за света, космоса, морала, човешката природа.

Накратко: според хипотезата на Докинз, религията е своеобразен ментален вирус, подобен на компютърните вируси, възникващ като паразит върху еволюционно полезното свойство на детската психика безпрекословно да разчита на това, което казват по-възрастните.

Наука или религия

Науката и религията са две страни на социалния ни живот, религията е древна, може би заложена в гените ни (според някои скорошни изследвания), а науката е възникнала от самата религия.

Причини за конфликта

Въобще адекватен и смислен ли е спора наука или религия? Причината за спора е това, че те дават различни отговори за същността на явленията във всички сфери – от космоса до съзнанието, но доколко може да е смислен спорът, който се води на различни езици е друг въпрос. Науката използва доказателства, експерименти, а религията – вяра, откровения.

Религия   или   Наука Илюстрация funnyatheism.com

Религията има две страни: метафизична, която се стреми да обясни позицията и смисъла на човека във Вселената и морално-етична страна, която регулира поведението на хората. Никога не е имало същестен конфликт с науката в областта на етиката, защото моралните въпроси са извън областта на интересите на науката – един, например физичен закон не е нито морален, нито неморален, а само отразяващ фактите или не.

Но в метафизичния си аспект, религията влиза рязко в конфликт с науката – описанието от свещените книги, които се смятали за боговдъхновени, се разминава с научната картина на света. Остротата на конфликта се дължи най вече на факта, че съмнението във вярата отслабва авторитета на църквата, а от там и на нейните приходите, затова църквата е проповядвала, че съмнението подкопава морала.

Нека си спомним процеса на Римокатолическата църква срещу Галилей и как едва през 1992 папа Йоан Павел II изразява съжаление за поведението на църквата. А тя ще продължи да губи позиции. Сега друг конфликт е на дневен ред – въпроса за произхода на живота и в частност на човека. В съвременния свят,  църквата е наясно, че вече с подобни процеси и репресии не може да се бори с научния прогрес и затова разчита на мимикриращи наукоподобни теории като креационизна и теорията за интелигентния дизайн.

Може ли да се избегне противопоставянето на религия и наука? Би могло, ако ясно се разграничат двата аспекта на религията и църквата се откаже от тезата, че Светото писание е източник на знания. Това едва ли ще стане – според религиозните хора Създателят на вселената е написал или продиктувал свещенните им книги и така двете страни на религията си остават свързани помежду си. Това означава, че и в бъдеще конфликтът религия-наука е неизбежен.

Какво отличава науката от религията?

Въпросът: "какво разделя науката и религията? " е част от демаркационния проблем. Без претенции за изчерпателност, ще набележа някои точки:

  • Науката и религията имат различни методологии за трупане на познания:
    • науката използва научния метод, който разгледахме подробно в "Методите на науката"
    • религията – авторитети, откровения , вяра и святост
  • Науката се основава на задължителни проверки и подлагане всичко на съмнение. Хората на науката не обявават нищо за окончателна истина, а само че един или друг факт е повече или по-малко вероятен. Религиозните хора пък са твърдо уверени и абсолютно сигурни във верността на Библията, в която намират готови отговори на всички въпроси, неподлежащи на обсъждане и съмнение.
  • Науката е наднационална и безпристрастна – тя е една, религиите са много. Няма "мюсюлманска" или "християнска" физика или химия.
  • Науката изисква професионални знания, време и напрягане на мозъка. Религията е достъпна за всеки, въздейства най-вече на емоциите, а не на разума.
  • Науката изследва всичко, дори и религията като социо-културен феномен. Религията нищо не изследва.
  • "Разликата между науката и религията е разлика между желанието непредубедено да се обмислят нови факти и аргументи, и предубеденото нежелание за същото" казва Сам Харис.
  • Науката казва: "Не вярвай, проверявай!", религията: "Непроверявай, вярвай!".
Тома НеверниТома Неверни, Хендрик Тербрюген

Религията има един показателен, затворен в себе си, аргумент, че вярата е самодостатъчна, изразен в притчата за Тома Неверни – Христос се появил и накарал Тома да го докосне, като казал: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха"

Излиза, че способността на толкова много хора да вярват сляпо била в някакъв смисъл доказателство. Фактът, че имаме някаква интуитивна представа за Бога, се смята, че е доказателство за съществуването му. А изискването на още доказателства е обида и грях.

Хроника на конфликта отвън навътре

От 17-ти век насам, науката постепенно отнема от религията територии на познанието, от най-далечните сфери навътре – Космос, Земя, Биосфера, Човек, Съзнание.

Наука и/или религия
  • Астрономия (XVII век):
    • След Коперник, Галилей се оказва, че Земята (от там и човекът) не е център на Вселената;
    • Кеплер, Нютон: планетите се движат по естествени закони;
    • Тихо Брахе, Халей: Кометите са "надлунни" небесни тела, а не "знамения";
    • Лаплас: Образуването на Слънчевата система "не се нуждае от Бог като хипотеза";
  • Геология (XVIII век):
    • Джеймс Хътън: Земята е много по-стара от определената възраст в библията от 4000г;
    • Чарлз Лайъл: През цялата история на Земята протичат бавни геоложки процеси, които продължават и в наши дни, противно на теорията за катастрофите, че Земята се е оформила от Великия потоп;
  • Биология (IX век):
    • Ламарк: Организмите не са неизменни, а се развиват от по-прости към по-сложни;
    • Дарвин: Теория за Еволюцията
      • Не Бог е дарил животните със съвършена приспособеност към средата, а механизмът на естествения отбора
      • Човекът е произлязъл от маймуните
  • Психология (XX век):
    • обективно ли е съзнанието?
    • съществува ли "душа"?

Психологията, която според степента си на проверяемост въобще не е наука, тепърва ще се оформя като научна дисциплина и тук църквата най-трудно ще предаде позиции, особено за "науката за душата", каквато е според названието си психологията.

Наистина, има много неизвестни пред науката, а вътрешният ни свят е най-трудно познаваем. Това е така, защото трябва да изучаваме система, която сме самите ние. В случая трябва да се изследва самият инструмент на познанието – нашето съзнание – и това изглежда невъзможна задача според теоремата на Гьодел за непълнотата. Според теориата на системите обективното познание на една система става, ако източникът на познание се намира извън нея.

Дали науката ще надделее?

В противоборството наука/религия през вековете, науката неизменно е била победител. Но напоследък обаче изходът изглежда неясен.

Много от събитията и процесите на ХХ век са причиниха нарастващо чувство на неудовлетвореност от науката като такава. Причините на това отръпване от "здравия разум" са комплексни. Задълбочаващата се световна криза на съвременната цивилизация (екологично и социално-културни) предизвиква в общественото съзнание стремеж да се търсят неконвенционални нови решения, извън науката за разрешаване на глобалните проблеми, за които често е обвинявана и самата наука. Днес науката се обвинява във всички грехове: атомното оръжие, замърсяването на околната среда, генното инженерство и т.н.и т.н.

Имаме ли нужда от религия

Религията е дала календара, египетските жреци са съобщавали кога да се сее, кога да се жъне, съхранявали са и са развивали знания за астрономия, те са можели да предсказват слънчевите затъмнения, църковните училища са преподавали четене и писане. Много от учените през 17-18-век са били възпитаници на религиозни университети. Не мога да отрека положителния цивилизационен принос на религията. Била е вдъхновяваща, утеха и морален ориентир.

Но сега тези функции на религията може да изпълнява една модерна държава, училището, науката и изкуството и нищо не може да оправдае съществуването на църквата освен като историческа или етнографска атракция.

 

Комунизмът като религия

Тази част може да ви се струва встрани от основната. Някои хора свързват атеизма с комунизма, а това, според мен, е съвсем погрешно. Комунистическата идеология е много по-близка до религията – и в двата случая има авторитети, приети за абсолютно непогрешими, а съмнението в думите им се преследва, и в двата случая се дават готови отговори на всички въпроси, които не се обсъждат или подлагат на съмнение.

Науката е пълна противоположност, основна и неотделима част от научния метод е съмнението, критиката, по всички въпроси е наложително да се спори, всяка хипотеза трябва да се проверява.

Защо бяха преследвани традиционните религии по времето на комунизма и защо беше наложен атеизма? Отговорът, според мен е очевиден: разчистване на конкуренцията, което между впрочем се прави от всяка религия. Разликата е само в обожествяваните персонажи. За нагледност може да ви послужи речника:

  • Йехова = Диалектически материализъм
  • Месията = Маркс
  • Светата Троица=Маркс, Енгелс, Ленин
  • Богоизбраните = Пролетариатът
  • Църквата = Комунистическата партия
  • Второто пришествие = Революцията
  • Адът = Наказанието на капиталистите
  • Хилядолетния период = Комунистическата държава
Идолите на комунизма"Светата троица". Понякога се добавя местен вожд. Поклонение пред мощитеВдъхновение от иконите на комунистическите богове Идолите на комунизмаНови храмове
Идолите на комунизмаКомунистическите богове са безсмъртни Поклонение пред мощитеПоклонение пред мощите Идолите на комунизмаКомунистически катехизис

В този ред на мисли, ще кажа, че науката е по-близо до демокрацията като прагматичност,  дух на свобода и толериране на критиката, постоянна еволюция чрез проби и грешки.

Източник:

Science and Religion. History of the Relationship, Philip A. Pecorino

Dr. Andrew Newberg and Eugene d’Aquili, ReligiousExperience

Richard Dawkins,What Use is Religion? Free Inquiry magazine, V. 24, No 5, Aug-Sept. 2004.

Реабилитация вещества, Илья Колмановский

Инстинкт веры, или Чего жаждут боги , Владимир Моисеевич Кошкин, доктор физико-математических наук

Relation_entre_science_et_religion

Религия как общественный невроз

Сам Харис: Науката трябва да унищожи религията
Религия. Коммунизм. Атеизм.
Коммунизм это религия

МНОГООБРАЗИЕ ФОРМ ЗНАНИЯ. НАУЧНОЕ И ВНЕНАУЧНОЕ ЗНАНИЕ

Прочети още ...

Епистемология и логика

36 отговора към “Теории за произхода на религията. Наука или религия. Комунизмът като религия”

  1. desislavsd казва:

    „Обща теория е невъзможна Въпреки, че всичките досега изброени общи теории за произхода са погрешни, все пак те осветляват въпроса поне частично. Фройд предлага частична яснота от позицията на психолога, Дюркем предлага частичен поглед от опзицията на социолога.“ Уникално твърдение: погрешни теории осветляват. „Въобще адекватен и смислен ли е спора наука или религия?“ Не. Спор между истинската наука и религия няма. Конфликта е там където науката преминава в религия. Научните обяснения за произход на вселената, произход на живота и произход на видовете, са религиозни учения. Не покриват критериите за наука, дори противоречат на познати на науката физични закони и “бръснача на Окам”. Подхода към религията тук е ненаучен и необективен. Както има лъженаука, така има и лъжерелигия, което предполага и наличие на истинска. Ако се разсъждава по начина приложен тук, религията изглежда отблъскващо и безсмислено упражнение. Обаче,изучавайки Библията, откриваме обяснение на заобикалящото ни, включително и стремежа да се дискредитира като Божие слово. „Науката казва: “Не вярвай, проверявай!”, религията: “Не проверявай, вярвай!”. – не е вярно! 1 Солунци 5:21 „Всичко изпитвайте, дръжте доброто.“ И като вярващ човек, казвам на всички, които ще прочетат това: Не ВЯРВАЙТЕ, ПРОВЕРЕТЕ! Нямайте сляпа вяра! Матей 7:7 „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;“ Йоан 8:32 „И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

    • Vanya казва:

      Така, съгласна съм – изразът “погрешни” е неточен, “непълни” е правилния, което се разбира от контекста. Коригирах го.
      Научните обяснения за произход на вселената, произход на живота и произход на видовете, е смешно да се твърди, че са религиозни учения. Прочетете за критерия за научност и демаркационната линия между наука и ненаука. Дарвиновата теория (теория означава не предположение, а подтвърдена хипотеза) има многобройни доказателства и да я определяте като “религиозно учение” е прекалено неуместно, да не нарека и нагло. Всъщност именно креационизмът е религиозно учение, прикриващо се под научност.
      Не съм теолог и не мога да споря в детайли като “Солунци 5:21″. Твърде неизвестен епизод е, доколкото пък всеки е чувал за Тома Неверни. Достатъчно ми е, че основна концепция в религията е “вярата”, а не съмнението.

  2. Никой казва:

    Статията е задълбочено развита,но непълна.Има твърде много мъдри проникновени мисли написани от учени-нобелисти в които съвсем ясно се откроява идеята че зад уравненията се вижда почерка на Създателя.Не е възможно човек постигнал пределна ( доколкото е възможно за човешкия разум и познание) яснота за Вселената,нейния строеж и вечни Закони да не се възхити,да не изпита благоговение през явния и неявен Ред проникнал на всички нива (от квантови до астрономически обекти) време-пространството и тъканта на Вселената.Не е възможно този невероятен Ред и Дизайн да са случайно подредени,случайно възникнали и да липсва каквато и да е идея за Дизайн.Всичко това изпъква особено силно на фона с антипода на целия явен и неявен Ред във Вселената- черните дупки които се явяват и една тотално разрушителна сила която също има своята роля в кръговрата на Съзидание и Разрушение.

    • Vanya казва:

      “Има твърде много мъдри проникновени мисли написани от учени-нобелисти …” Авторитетът не е критерий за научна истина, особено ако са се изказвали за различни от областта, в която работят. Това е псевдонаука. И как видяха “почерка на Създателя”? Къде е графологичната експертиза? А ако Вие предпочитате авторитети, пропоръчвам ви две книжки: “Делюзията Бог” на Ричард Докинс и “Защо не съм християнин?” на Бъртранд Ръсел, която не е преведена на български (аз я четох на руски), но може да се запознаете в това кратко видео

      Уважаеми Никой, опитвам се да разпространявам рацио, а не теология във вид на дизайнерство. Мислите Ви издават едно емоционално – интуитивно-митологично мислене. Моите уважения към избора Ви, но това не е моят избор.

  3. Никой казва:

    Дълбоко уважавам труда ви и всичко което сте събрали тук във вашия сайт.Увлекателно и с много талант сте пресъздали толкова много теми и то по съвсем разбираем начин.
    Стигнал съм до там че не са ми необходими произведенията които ми препоръчахте така любезно,нито пък въобще полемики на религиозна основа.Богът такъв или не – не е интересен като човешки понятия,идеи,религии или илюзии.Неназовимото не може да се опише с думи или с уравнения.На вас съм сигурен че не са ви чужди идеите например на Д-р Амит Госвами който е преподавател по теоретична квантова физика в Университета на Орегон.Интересни поводи за размисъл идват и от книгата “Квантовата магия” на Сергей Доронин.Както и много други подобни произведения.Всъщност в някои ваши писания и теми са добре засегнати някои от описаните там теми…Но какво е Знание без грам приложение?Прах на вятъра…нищо повече.
    В завършек – не си мислете че съм някакъв сектант или мистик…Всъщност вече може и да съм видял почерка на Създателя на много места точно чрез очите на рационалната наука в експерименти…кой знае.Иронията е чудесно средство стига да е употребена на място.В случая много сгрешихте по мой адрес.
    Кога ли ще има не вашия или моя избор какъв е…а нашия избор?Това ми е много интересно най-вече.
    Поздрави най-сърдечни и комплименти за прекрасния сайт!

  4. Valko казва:

    Чудесен сайт! Поздравления!

    Бих допълнил само, че от една страна много от научните принципи, макар и рационално (реалистично) обусловени, все пак са предмет на вяра,макар и нерелигиозна. От друга страна, вярата в най-важните религиозни принципи (например съществуване на съвършено същество и духовно безсмъртие) е постижима по рационален път. Така че, от една страна ирационалната вяра и фанатичният атеизъм са абсолютно противоположни, но рационалният Теизъм и позитивната Наука са брат и сестра, които следва да живеят в морален съюз и интелектуално разбирателство. Нека да не смесваме рационалната вяра с мистиката, и да държим научното познание далече от фанатизма.

  5. OBЕKTIBIZM казва:

    Никъде в религията не се казва че тя е нещо различно от науката. А науката не се различава от религията. Че всичко се дължи на духове не казано от религията, казано е от десни фанатици, а е отречено от Маркс.

    • Vanya казва:

      Оказва се, че науката има по-голям авторитет от религията, затова “Никъде в религията не се казва че тя е нещо различно от науката”. А Науката не желае да е религия.

    • Vanya казва:

      “Наблюдавайки Вселената, астрономите ускоряват нейната гибел” ??? Това е толкова глупаво и смешно, че ще го пусна в съответните групи във фейсбука да се посмеем.

  6. OBЕKTIBIZM казва:

    ПОСОЧЕТЕ МИ ЕДНА ГЛУПОСТ КОЯТО Я ПИШЕ В БИБЛИЯТА?

    • Vanya казва:

      За мен Библията няма такова значение, което явно вие й приписвате. От нея може само да се черпят евентуално знания как са виждали света евреите преди 2-3хил. години. Глупаво е да се зачерктнат толкова много години на учени, които обективно са опознавали света и са развивали прогреса в науката и техниката. Помислете, че не бог е създал компютъра и интернета, с помощта на които сега ми проповядвате.

  7. OBЕKTIBIZM казва:

    В начало Бог сътвори небето и земята.
    2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
    3. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.
    4. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

    Виж също:
    Сътворението на Вселената – размисли на физика
    5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един.
    6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)
    7. И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.
    8. Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро – ден втори.
    9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)
    10. Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро.
    11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.
    12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.
    13. Биде вечер, биде утро – ден трети.
    14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
    15. да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
    16. И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
    17. и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
    18. да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
    19. Биде вечер, биде утро – ден четвърти.
    20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
    21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
    22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
    23. Биде вечер, биде утро – ден пети.
    24. И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.
    25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и добитъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро. Св. Василий: Защо не “ден първи”…
    26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
    27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.
    28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята.
    29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе – това ще ви бъде за храна;
    30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.
    31. И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро. Биде вечер, биде утро – ден шести. Образ и подобие Божие на човека

    ГЛАВА 2.
    1. Така бидоха свършени небето и земята и цялото им воинство.
    2. И свърши Бог до седмия ден Своите дела, що прави, и в седмия ден си почина от всичките Си дела, що извърши.
    3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, що бе сътворил и създал.
    4. Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето,
    5. и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
    6. но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице.

    7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
    8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
    9. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
    10. От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки.
    11. Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато;
    12. златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс.
    13. Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш.
    14. Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
    15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
    16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
    17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.
    18. И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
    19. Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
    20. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
    21. И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът.
    22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
    23. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
    24. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
    25. И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

    Защо вярвам в Бога

    Адам и Ева не са сътворени в шестия ден, но първите хора – да. Или по скоро не, защото са били сътворени само като информация. Шест дена Господ е правил информацията, после на седмия си почива, и чак след това създава Адам и Ева. Но това са периоди, Господ е времето, всичко е относително. Но след шестият ден още нищо не е станало, поне на Земята. Но под земя, може да се има предвид първичната материя – първият квант. Кванта представлява време различно от околното, нещо като ледени топчета във вода, но разликата е между пространство и време. Пространството е обратното на времето. Колкото повече пространство, толкова по-малко време. Ако пуснеш тухла от краят на кванта, тухлата ще пристигне в центърът му – за същото време – като ако пуснеш тухла от краят на вселената и тя стигне в центъра й.

    • мом казва:

      Човече, следващият път като видиш тухла, падаща от края на вселената, бягай да се криеш, че тухлопадането не ти е понесло.И събери ледените топчета от водата и си ги сложи на челото – така поне ще има някаква полза от тях.
      А всъщност това с тухлите е интересно. Сега разбирам откъде се е пръкнала лапидацията (убиването с камъни). Отначало сигурно е било с тухли.Но всички хубави неща си имат край и традицията е продължила с камъни.Това ме навежда на един въпрос: А може ли да пускаме камъни вместо тухли от края на вселената? Следващият път като видиш Боги -питай го. Интересно ми е.

  8. Vanya казва:

    И какво излезе? Господ създал “първичният квант”? Прочетете малко квантова механика, ама истинската а не сдъвкана за вярващи и преориентирайте Господ какво да създаде първо – може би трябва да създаде “божествения” бозон?? Тази тенденция да се подменят думи в Библията, за да влезе в крак на съвременната наука са смехотворни.
    Последно – уважавам изборът ви на вяра, но не ви е тук мястото. След Галилей, религията губи всички битки с науката, по-добре правете като отецът от Нови хан, за да не загубите съвсем и моралните позиции.

  9. Vanya казва:

    И казал Бог:
    - Нека бъде светлина…
    И станало светлина!
    … И казал Бог:
    - Нека бъде топлина…И станало топлина!
    И казал Бог:
    - Нека се сътвори Светът…
    И Светът се сътворил!
    - За седем дни…
    И се сътворил за седем дни!
    Помислил малко Бог и казал:
    - За шест…
    И станало за шест!
    И казал Бог:
    - Нека се сътворят дървета…
    И се сътворили дървета!
    И казал Бог:
    - Нека се сътворят животни…
    И се сътворили животни!
    И казал Бог:
    - Нека по мой образ и подобие да се сътвори човек…
    И по негов образ и подобие се сътворил човекът!
    И щом го видял, Бог казал:
    - Ашколсун…
    И станало Ашколсун!
    Бог се притеснил, че е сътворил Ашколсун, и веднага казал:
    - Опа…И станало Опа!
    Като видял какво става, Бог казал:
    - Без последното…
    И станало без последното!
    - Грешка! – казал Бог.
    И станало грешка!
    - Ужас! – казал Бог.
    И станало ужас!
    - Ще полудея! – казал Бог.
    И полудял!
    - Бъра-бъра-бъра – казал Бог.
    И станало бъра-бъра-бъра!
    - Бъра-бъра, два чадъра! – казал Бог.
    И станало бъра-бъра, два чадъра!
    - Ебаси майката! – казал Бог.
    И Дева Мария забременяла от само себе си!

  10. Либерал Истински казва:

    Лев Белоусов, ембриолог, академик на Руската академия на науките, и други.

    “Подписах декларацията “Анти-Дарвин”, защото съм абсолютно убеден в липсата на истински научни доказателства в полза на Дарвиновата догма. Никой в биологическите науки, включително и в медицината, не се нуждае от дарвинизма. Дарвинизмът е философска позиция, той по начало си е вид мироглед. И то лош мироглед, както казваше навремето Бернард Шоу”.

    Раул Легуизамон, патолог и професор по медицина от Университета в Гуадалахара, Мексико

    “Отхвърлянето на дарвинизма се превръща в световно разпространено явление. Дарвинистите твърдяха, че на практика всеки учен в света вярва в Дарвиновата еволюция, но ние веднага намерихме учени от САЩ, които опровергаха това твърдение. Сега откриваме, че има стотици, а може би и хиляди учени от целия свят, които не се подписват под Дарвиновата теория”.

    Брус Чапман, президент на Дискъвъри Институт

    • Vanya казва:

      За кой ли път, на страната на еволюцията са фактите, а на страната на креационизма – мненията на “авторитети”. Ако вие пък си направите труда да прочетете за научния метод, щяхте да разберете, че да се позоваваш на “авторитети” не е част от научния метод.
      А един човек се е постарал да проучи що за хора са подписали тази декларация: http://www.youtube.com/watch?v=Ty1Bo6GmPqM – Горски рейнджъри, математици от средни училища и юристи. Някои от хората са сложени в списъка, без да знаят.

  11. Либерал Истински казва:

    Размножава ме се, правим деца, за да можем да съберем две операционни системи, от които да направим една, където е имало изгубени файлове(гени) при мъжа, да се вземе такъв файл от жената ако е останал, и обратно. И така да се роди едно ново копие – операционна система, но по-пълна. Но това няма как да е чуждо на Господ, словото – информацията е на първа позиция.

    За сайта, авторка иска да мисли, но е неспособна, разчита на клишета и зубрене. А така става лошо. Кога хората ще искат да мисля, защо мързелуват умствено.

    Защо радио вълните минават през стени, а светлината не??

    Пиша заради духовните и морални читатели.

    • Vanya казва:

      Радиовълните са с по-голяма дължина на вълната от видимата светлина и затова преминават по-лесно.

  12. AZ казва:

    Не е казано нищо за нацизма, той също може да се разглежда като религия. Предполагам, че разглеждането на комунизма е заради асоциациите “атеизъм=комунизъм”, но националсоциализмът не е по-различен, дори псевдонауката при него е в повече, така че това е пропуск от страна на авторката.

    • Vanya казва:

      Е не мога за всичко. За нацизма е писано много, а за комунизма наистина споменах заради честото му свързване с атеизма. Темата е толкова огромна, че тази статия е обречена да е непълна.

      • AZ казва:

        Все пак темата с религиите без свръхестествен елемент е доста интересна и заслужава цяло изследване. Отделен е въпросът за очевидната връзка на “класическите” религии с национализма, това последното е заради твърдения на определени хора, че Хитлер е бил атеист, което също заслужава цял реферат.

  13. Valpet казва:

    В историята на философията има примери на рационални и реалистични понятия за Бог, безсмъртие на душата и т.н. (например – Декарт, Спиноза). Това потвърждава важността на темата за религия без свръхестествен елемент.

  14. Трагедия казва:

    Как може изобщо някой да вярва толкова сляпо, след като прочетеш само, че Земята е център на Вселената и не се върти около Слънцето, а то се върти около Земята..? Мился, че това е достатъчно. Щом бог не знае как изглежда Вселената, какво да говоим повече.Кво остава, че динозаврите изчезнали след големия потоп и че земята е на 6000 години.. ПРОБЛЕМА Е, ЧЕ ГО ЗАЩИТАВАТ С ЦЕНАТА НА ЖИВОТА СИ, А ЧЕ БИБЛИЯТА Е ВЗАИМСТВАНА ОТ МНОГО РЕЛИГИИ ПО ОНОВА ВРЕНЕ НА НИКОГО НЕ МУ СТИГА ДО АКЪЛА, ДЕБА ОТКАЧАЛКИТЕ( Съжалявам за псувнята)

  15. Любо казва:

    Браво Ваня, прекрасен сайт, чудесна статия и много добра защита. Не помня откога не съм се смял така, както на интерпретацията за сътворението на света. Давай в същия дух!

    Колкото до религията, съдейки по коментарите по-горе, все още явно живеем в тъмните векове, когато прочитането на една книга е било достатъчно за да научиш всичко за “живота, вселената и всичко останало”. Вярно, по нашите ширини не са се случили ренесансът, реформацията и последните 400 години научен прогрес, но въпреки всичко човек би очаквал все нещичко да се просмуче до заблудените мозъци. За мен всичко в крайна сметка опира до мързел и ограничен кръгозор. Светът явно е прекалено сложен и изсква прекалено много усилия за да го осмислиш, а религията дава лесен отговор за всичко. Нула усилия, нула мисъл. Не е учудващо защо все още толкова много хора предпочитат да вярват, вместо да знаят – това е човешката природа (всъщност това може да се използва като защита на тезата, че човек не е създаден по подобие на бог, защото логически следва, че бог би трябвало да е мързелив и ограничен – нещо несъвместимо с природата на бог, поне както я описват в книгата).

    • Марги - фанатичка казва:

      Любо! Ти си типична извадка на един заблуден и ограничен мозьк!Аз също бях като теб, затова много добре познавам тази схемичка на мислене!Слава Богу, преобърнах възгледите си и те призовавам! Отговори си на важните въпроси, защо живеем в такъв ужасен свят!Ама си помисли със собствената си глава.Само горделивите знаят всичко.Почети, потърси!

  16. Мария Козарева казва:

    Религия – най-тяснята ни връзка с вишия разум.
    Тя е част от нашето аз, борбата между доброто и злото в самите нас, самоконтрола на личноста. Равновесието в природата се загубва при липсата на правила за самоконтрол , а те са вселенски и еволюцията на човечеството довежда до единението с вселенския разум, като негова микро частица. Нюансите в различните земни религии са създадени за пренасочване мисленето на групи от хора , с цел противо вес. Това е земно творение, чието бъдеще е обречено. Единението на религиите означава върховен самоконтрол на индивида – обединение на най-доброто, спуснато ни от вселенския разум, натрупано от опита на всички хора на планетата. Борбата между доброто и злото тогава би имала друго измерение – не планетарно , а интарпланетарно и нашата стойност като принос за вселанския потенциал, би наклонила везната. Това е причината за дисрукторирането на религията , като отделни религи , с различен нюанс. В основата си всички религии са еднакви – планетата ни навлиза в нов етап, на глобани единения – научни, хуманитарни, защо не и религиозни – в този случей всички войни на религиозна основа биха изчезнали и енергийния потенциял загубен в тях би бил пренасочен към креативни разходвания. ОБИЧАМ ХОРАТА И ТЯХНОТО ДОБРУВАНЕ.

  17. Мария Козарева казва:

    Текстовете на всички библейски книги имат огромно влияние върху подсъзнателната памет на човека и не може да се третират като обикновенни писания, те са създадени , след единение с свишия разум на вселената и са претворени, според съвременния свят на пророците за по-голяма разбираемост на четящите ги и изповядващите ги – но това е всемирна философия базирана на дълбоко хуманни принципи и не можем да отречем креативноста и. ОБИЧАМ ХОРАТА И ВЯРВАМ В ТЯХНОТО ДОБРУВАНЕ.

  18. Димитър Смилянов казва:

    Аз казвам: “Проверявай и вярвай!” :)
    Всъщност, има и други “цветове”, не съществуват само черния (религията или вярата) и белия (официалната наука). Пожелавам ви да мислите по-цветно и поне малко извън научните канони.
    А за комунизма – има много видове комунизъм. Вие всъщност имате предвид модерния комунизъм и по-точно марксистката му разновидност. Така, че бъдете точна. А “вица” за Дева Мария беше твърде вулгарен дори и за атеист като мен…
    “Но сега тези функции на религията може да изпълнява една модерна държава, училището, науката и изкуството и нищо не може да оправдае съществуването на църквата освен като историческа или етнографска атракция.” Кой фанатик е казал това?

  19. Марги - фанатичка казва:

    Религията дава отговор на ВСИЧКИ въпроси!Обратното може да твърди само този, който не е положил и грам усилие, да разбере що за чудо е християнството.С много примитивно плакатче сте илюстрирали вашето тясно кръгозорче!
    Уважаема Ваня Милева, много труд сте положили да събирате и преписвате материалчета из комунистическите архиви, но полза никаква.Впрочем, може би сте добре платена.
    Ако не знаете,комунизмът е материалистична теория налагана с насилие и кръв, водеща до духовно опустошение! Много ретроградно звучите, но всичко това е предречено в Писанията и те се сбъдват вече! Жал ми е за Вас!

  20. Марги - фанатичка казва:

    прот. Валентин Свенцицки

    Неизвестният. Не дойдох при теб да се изповядам. Просто искам да говоря с тебе, но може би, това е невъзможно?
    Духовникът. Защо?
    Неизвестният. Е, виж, аз искам да говоря за вярата, но самият съм съвършенно невярващ човек.
    Духовникът. Защо тогава искаш да говориш с мен?
    Неизвестният. Ще ми разрешиш ли да ти отговоря откровенно на този въпрос?
    Духовникът. Да.
    Неизвестният. Аз не само, че не вярвам, а и не мога да си представя, как може да се вярва при съвременното състояние на науката. Иска ми се да разбера: какво, в края на краищата, стои зад вярата на образованите хора, които не можем да наречем съзнателни измамници? Аз реших – ако ти не се откажеш- да поговоря с теб откровено и очи в очи – да разбера в какво е работата.
    Духовникът. Аз никак не се съмнявам в истинността на своята вяра и съм готов да я защитавам.
    Неизвестният. Прекрасно. Но има още нещо: за какво мога да говоря с теб? Считаш ли за възможно да обсъждаш всички въпроси с невярващ и непознат човек?
    Духовникът. Говори за всичко, което считаш за нужно.
    Неизвестният. Преди всичко аз бих искал да говорим за безсмъртието. Определи ми време, когато ще си свободен.
    Духовникът. Говори сега.
    Неизвестният. Страхувам се, че нашият разговор ще се проточи.
    Духовникът. Тогава ще го продължим следващия път.
    Неизвестният. Само не искай от мен последователност. Ще говоря така, както мисля, когато съм сам… Безсмъртие…Какво е животът след смъртта? Кой ще живее тогава? Някой или нещо, което се намира в мен и не се унищожава след разпада на моето тяло? Ако ме хвърлят в огън, от моето тяло-от мозъка, сърцето, костите- ще остане шепа пепел. Но ето, аз съм длъжен да вярвам, че някъде ще продължа своето съществуване. Какви са основанията за тази вяра? Това не е ли просто желание да се живее вечно и страх от унищожение? Моят разум отказва да си представи каквото и да е битие без материална основа. Не мога да разглеждам човека като видима кутия, в която се вмества невидима душа. Кутията се е счупила. Можеш да я изгориш, а душата да я изкараш и сложиш на друго място? И какво означава това друго място? То ще заема ли някакво пространство? Или тази тайнствена, безсмъртна душа, не стига че е невидима, но е и „безпространствена”? Какво всъщност е тя? За мен душата е абсолютна безсмислица. И какви основания могат да заставят разумът ми да повярва в тази безсмислица… Засега спирам до тук?
    Духовникът. Преди да отговоря на въпроса ти: „какви са основанията за тази вяра?”, да се опитаме да разгледаме наистина ли тя е такава „абсолютна безсмислица” за твоя разум, както изглежда на пръв поглед. Вземи за пример чисто физическата област. Хвърленият камък пада на земята. Това виждат всички. Всички знаят, че причината за падането на камъка е притеглянето на земята. Но точно тази сила на притеглянето никой не я вижда.
    Неизвестният. Но какво общо има между силата и душата? За да действа силата е нужна материална среда. А вие считате, че душата може да съществува без тяло, т. е. без каквато и да е материална среда.
    Духовникът. Съвършенно вярно. Аз ти казвам, че вземам чисто физическата област. Естествено, че тук явленията могат да бъдат само в материална среда. Аз искам да ти покажа, че и в областта на физиката са възможни различни свойства на битието,-ето например, силите нямат всички свойства на материята. Видими са само действията на силите.
    Неизвестният. Да, разбира се. Свойствата на силите и материята са различни, но това сравнение е неубедително относно въпроса за съществуването на душа извън тялото. Научните опити с несъмненост установяват, че така нареченият психически живот се явява резултат от физико-химически процеси, и затова той не бива да се отделя напълно от материята. Оттук следва, че с унищожението на тези физико-химични процеси в живия организъм, трябва да се унищожи и самия живот. Значи, никаква душа не може да остане.
    Духовникът. За какви опити говориш?
    Неизвестният. За тези опити, които установяват, че мисълта е резултат от определени физико-химически процеси на мозъка. Изкуственото дразнение на някои жлези предизвиква конкретни психически явления. Повреждането на определени клетки дава резултат като механическо следствие изменение на определени психически състояния и т. н. Ти, естествено, си запознат с това. Нима тези факти не доказват неопровержимо, че всички явления на „душевния” живот са просто следствие на тези изменения и процеси, които се случват в нашето тяло?
    Духовникът. Доказват, но не точно това. Те доказват, че душата, съединявайки се с веществото, се намира в някакво взаимодействие с него и за своето проявяване във веществения свят се нуждае от определени материални условия. Това най-добре се пояснява с примери от физическата област. Вземи електрическата енергия и електрическата лампа. Когато лампата е изправна, електрическата енергия дава светлина, лампата свети. Но ако се скъса жичката-токът спира. Лампата не свети. Значи ли това, че електричеството не съществува и че лампата и електрическата енергия са едно и също? Електричеството съществува извън крушката. Но, за да се прояви, се изискват цял ред материални условия. Точно така и тази „енергия”, която наричаме душа. Ако ти повредиш материалния апарат, който служи за проявяването на душевния живот, например, тази или онази част на мозъка, той няма да може да се проявява или ще се проявява неправилно. Но от това съвсем не следва, че твоя мозък е твоята душа или, че душевния живот е резултат от физико-химични процеси на мозъчните клетки. Както не следва, че електрическата лампа и електрическата енергия са едно и също.

    Неизвестният. Но ето, съществуването на електрическата енергия се доказва от съществуването не само на електрическата лампа, но и от множество други опити. С какво се доказва битието на душата?
    Духовникът. Почакай. За това по-късно. Засега ние говорим само за това, можем ли да считаме, че за разума е „абсолютна безсмислица” битието без материална основа. След това аз съм длъжен да те попитам: Съобразява ли се елементарният разсъдък, който най-много препятства вярата, с научните представи за материята? Ето, за научната представа, материята съвсем не е това, което ти виждаш. Нима виждаш непрекъснато движещи се атоми, които съставят неподвижната за очите материя? Нима виждаш множеството движещи се електрони в недрата на тези движещи се атоми Можеш ли да се отнесеш без всякакво внимание към указанията на философията, че постигайки веществения свят, ти достигаш само тези „ субективни състояния на своето съзнание”, които зависят от твоите външни чувства, и затова за същността на самото вещество ти нищо и не можеш да знаеш. Ако в тебе имаше други зрителни органи, други органи на слуха, на осезанието и вкуса – целия свят би ти изглеждал друг. Можеш ли съвършенно да отхвърлиш указанията на философията за това, че пространството и времето не са нищо друго, освен категории на твоя разум. Ако приемеш всички тези съображения, въпроса за материята няма ли да ти се покаже толкова сложен, че неговото опростяване до грубия и съвсем ненаучен материализъм ще стане съвършенно невъзможно?
    Неизвестният. Допускам, че това е така. Но какви изводи правиш оттук?
    Духовникът. Засега изводите са много незначителни. Утвърждавам, че ние познаваме същността на материята много по-малко, отколкото си мислим, и че явленията съвършенно несъмнено ни дават основание да не считаме обичайното веществено битие, постигано от петте външни чувства, за единствената възможна форма на материалното битие въобще.
    Неизвестният. Но от това не може да се направи извод за съществуването на такова битие, като душата.
    Духовникът. Разбира се. Аз и не правя такъв извод засега. Още повече, трябва да ти кажа, че дори и в обкръжаващия ни живот да нямаше никакви признаци на битие без материална основа, то самото това в никакъв случай не би решило въпроса, може ли да съществува такова битие. Ние сме облечени в материална форма, всички наши органи са подчинени на материалните закони. И няма нищо удивително, че с тях ние постигаме само това, което има материална основа. Но да разсъждаваме по-нататък. Какви са нашите основания за вярата ни в безсмъртието? Може ли безсмъртието да се докаже?Доколкото съм те разбрал правилно, ти поставяш въпроса именно така?
    Неизвестният. Да.
    Духовникът. Какво разбираш под „доказателства”?
    Неизвестният. Под това разбирам или факти или логически разсъждения, общозадължителни за човешкия разум.
    Духовникът. Добре. Относно въпроса за безсмъртието какви доказателства биха те удовлетворили?
    Неизвестният. Преди всичко, разбира се, факти. Ако „от тази светлина” бяха дадени някакви свидетелства за живота на човешката душа, продължаващ след смъртта на тялото, аз бих приел въпроса за решен. Те обаче липсват. Остава другото-логиката. Логиката, естествено, е по-малко убедителна от фактите, но до някаква степен може да ги замени.
    Духовникът. Свидетелствата, за които говориш, са множество. Но това е свойството на неверието. То винаги иска факти и винаги ги отхвърля. Трудно е да се докаже нещо с факти, когато се изисква, самите факти, на свой ред също да бъдат доказвани.
    Неизвестният. Но как иначе, нима можем да считаме за достоверни факти разказите от житията на светиите?
    Духовникът. Можем, естествено, но аз разбирам, че с такива факти нищо няма да ти докажа, защото самите те за тебе се нуждаят от не по-малко доказателства, от безсмъртието на душата.
    Неизвестният. Съвършенно вярно.
    Духовникът. Да подходим към решението на въпроса по друг начин. Отново ще изхождаме от факти. Но от такива факти, които за теб за несъмнени-от собственият ти вътрешен опит.
    Неизвестният. Не разбирам.
    Духовникът. Почакай, ще разбереш. Сега аз ще те питам. Да допуснем, че ти виждаш със собствените си очи зелено дърво. Ако ти докажат по пътя на логическите доводи, че в действителност няма никакво дърво, ще кажеш ли тогава: „Не е истина-дърво има”?
    Неизвестният. Ще кажа.
    Духовникът. Ето. Точно такъв път на разсъждения избирам аз. Избирам това, което виждаш и в което не се съмняваш, след това условно заставам в позицията на „отрицанието на безсмъртието”. Ще ти докажа, че това, което виждаш и в което не се съмняваш- е „безсмислица” и в действителност не съществува. Ще ми кажеш ли тогава: „Не е истина, съществува, аз зная това”?
    Неизвестният. Ще кажа.

    Духовникът. Но тогава ще ти се наложи да се откажеш от основното ми положение, прието условно, от отрицанието на безсмъртието.
    Неизвестният. Всичко това не е съвсем ясно.
    Духовникът. Ще ти стане ясно от следващото. Сега ми кажи, признаваш ли в човека свободна воля?
    Неизвестният. Естествено, признавам.
    Духовникът. Признаваш ли някакво морално разграничаване в постъпките на хората, т. е. едни постъпки считаш за добри, а други за лоши?
    Неизвестният. Разбира се.
    Духовникът. Признаваш ли някакъв смисъл на съществуването си?
    Неизвестният. Да, признавам. Но оставам за себе си правото да виждам този смисъл в това, което на мен ми изглежда като такъв. За мен той е в едно, за другите може да е в съвършенно друго.
    Духовникът. Прекрасно. И така свободата на волята, различието между добро и зло и някакъв смисъл на живота за тебе се явяват несъмнени факти.
    Неизвестният. Да.
    Духовникът. Тези неща ги виждаш и не се съмняваш в тях?
    Неизвестният. Да.
    Духовникът. Сега временно аз ще се превърна в невярващ човек и освен материалния, няма да признавам никакъв друг свят. Започвам да разсъждавам и стигам до логически неизбежния извод, че „несъмненото” за тебе в действителност е безсмислица: няма нито свобода на волята, нито добро, нито зло, нито смисъл в живота. И ако в моите доказателства ти не откриеш ни най-малка грешка-ще кажеш ли все пак, че аз говоря неистина, че свободата на волята съществува, съществува добро и зло и смисъл в живота, че това не е безсмислица, а несъмнен факт?
    Неизвестният. Да, ще кажа.
    Духовникът. Но ако кажеш това, не трябва ли да отхвърлиш и основната ми предпоставка, от която са направени тези изводи, т. е. моето неверие?
    Неизвестният. Да…Може би…
    Духовникът. Сега ясен ли ти е пътя на моите разсъждения?

    Неизвестният. Да. Духовникът. Да започнем да разсъждаваме. Пред нас е въпроса за свободата на волята. Какво се разбира под това понятие? Очевидно, такова начало, чийто действия не се определят от някаква причина, а самото то определя тези действия, явявайки се тяхна първопричина. Волята на човека започва ред причинно-обусловени явления, сама оставайки свободна, т. е. не обусловена причина. Съгласен ли си, че вярно определям понятието за свобода на волята?
    Неизвестният. Да.
    Духовникът. Можем ли да признаем съществуването на такова начало? Разбира се, че не. За нас, материалистите, понятието „свобода” е въпиюща безсмислица. Нашият разум не може да си представи никакви други действия, освен причинно-обусловените. Светът се състои от различни комбинации на атоми и електрони. Никакво друго битие, освен материалното, няма. Човекът не е изключение. И той е своеобразна комбинация от същите атоми. Човешкото тяло и мозък могат да се разложат на определено количество химически вещества. В смисълът на веществеността няма никакво различие между живия организъм и така наречения неодушевен предмет. Вещественият свят е подчинен на определени закони, основен от които е закона на причинността. В този свят няма такива безсмислени и нелепи понятия като „свободни” действия. Кълбото се търкаля, когато го тласкаме. Не може да се движи без това бутане и не може да не се движи, когато е бутнато. Би било смешно, ако имайки съзнание, би започнало да утвърждава, че се движи по своята свободна воля и че тласкането е негово свободно желание. То не е нищо повече от кълбо, което се движи в зависимост от тези или други тласъци и бидейки предмет, напразно си въобразява,че е някакво „свободно” същество. Всичко казано дотук може да бъде обобщено в следващия логически неизбежен ред: освен материалното, никакво друго битие не съществува. Ако това е така, то и човекът е само материална частица и е подчинен на всички закони, по които живее материалния свят. Ако светът живее по законите на причинността, то и човека, като частица от веществото, живее по тези закони. Ако материалният свят не познава свободни „безпричинни” явления, то и волята на човека не може да бъде свободна и сама тряба да е причинно-обусловена. И така, свобода на волята не съществува. Съгласен ли си, че разсъждавам строго логически?
    Неизвестният. Да.
    Духовникът. Ти съгласен ли си с тези изводи?
    Неизвестният. Не, разбира се, че не съм съгласен. Аз чувствам своята свобода.

    Духовникът. Да разсъждаваме по-нататък. Пред нас е въпроса за добрите и лоши постъпки. Един човек е отдал последния си залък хляб на гладния. Друг е отнел на гладния последния залък. Признаваш ли нравствено различие на тези постъпки?
    Неизвестният. Признавам.
    Духовникът. А аз утвърждавам, че между тези две постъпки няма никакво материално различие, защото самото понятие за добро и зло е пълна безсмислица. Вече показахме безсмислеността на понятието за свобода на волята във веществения свят. Същото е и с понятието за добро и зло. Как можем да говорим за нравствено поведение на топката, когато се движи, щом я бутат и се спира, когато среща препятствие? Ако всяко движение е причинно-обусловено, то в нравствен смисъл те са безразлични. Понятието за добро и зло логически неизбежно предполага понятието за свобода. Как може да се говори за добри и лоши постъпки, когато и тези и другите не зависят от лицето, което ги извършва? Представи си автомат, който прави само тези движения, които са обусловени от затегнатата пружина. Нима ще кажеш,че автоматът е постъпил нравствено или безнравствено? Той е направил така, защото не е можел да направи друго, защото такава е неговата пружина и затова механическите му действия не могат да имат никаква морална оценка. По какво се отличава живия човек от автомата? Само по това, че пружината на автомата е видима, а пружината на живия човек е невидима. Но както единия, така и другия са само части от веществото, затова не могат да произвеждат никакви други действия, освен механически, т. е. причинно обусловени. Всичко казано отново да съберем в последователен логически ред: никакъв друг свят, освен веществения не съществува. Ако това е така, то и човека е само частица от веществото. Ако пък е частица от веществото, то значи е подчинен на законите на веществени свят. В него всичко е причинно обусловено, затова и в човека няма свободна воля. Ако той няма свободна воля, то всичките му постъпки, като механично обусловени, в нравствен смисъл са безразлични. Така добро и зло във веществения свят не съществуват. Съгласен ли си, че разсъждавам съвършенно логично?
    Неизвестният. Да, не забелязах никаква грешка в твоите разсъждения.
    Духовникът. Значи, си съгласен с моите изводи?
    Неизвестният. Не, не съм съгласен.
    Духовникът. Защо?
    Неизвестният. Защото в мен има нравствено чувство и аз никога няма да се съглася, че няма морално различие между подлите и благородни постъпки.
    Духовникът. Много добре. Да разсъждаваме нататък. Пред нас е въпроса за смисъла на живота. Признаваш ли, че съществува някакъв смисъл на живота?

    Неизвестният. Да, признавам.
    Духовникът. Аз утвърждавам, че никаква цел и никакъв смисъл в човешкия живот няма, за никакъв смисъл не може да иде реч, щом се отрича свободата на волята и където целия живот се разглежда като верига от механически явления. Когато казваш: Аз си протегнах ръката за да взема чашата,-ти имаш два факта, свързани помежду си, както целта е свързана със средството. Целта е да вземеш чашата, средството-протегнатата ръка. И макар и ти, като частица вещество, да си лишен от свобода на волята, затова и твоята цел и средството са не повече, от механически явления, но все пак, в известен смисъл, можем да кажем, че в движението на ръката ти е имало цел. Ако ти вземеш целия си живот в съвкупност и поставиш въпроса за целите на тези свързани един с друг целесъобразни факти, то такава цел при отричането на вечния живот не може да има. Смъртта прекратява твоя живот, с това свършва и целта, която представяш в оправдание на своя живот, и го прави безцелен. Отричайки безсмъртието и признавайки само веществения свят, можем да говорим за цели в най-ограничен смисъл,- за целите на отделни постъпки, винаги помнейки, че всяка постъпка е не нещо друго, а механическо обусловено действие на автомат. Съгласен ли си с това?
    Неизвестният. Не, не съм съгласен. Нима не може да е цел на човешкия живот такова възвишено стремление като щастието на бъдещите поколения?
    Духовникът. Не, не може да бъде. На първо място няма нищо възвишено и неизменно, доколкото всичко се извършва еднакво несвободно, автоматически, по тези или други закони на веществото. Ако един умира за бъдещото щастие на хората, а друг ги предава, то не е защото един постъпва възвишено, а друг низко, те постъпват различно, като два различни автомата, в които има различни пружини, обуславящи различни автоматически действия. Но ако разгледаме въпроса от друга страна – от гледна точка на условната целесъобразност на тези явления, то тази възвишена „цел” никак не може да оправдае човешкия живот. В действителност, ако човешкия живот няма цел, то защо тази цел да е щастието на бъдещите поколения? Животът на всеки от представителите на тези поколения също няма никаква цел. По какъв начин можем да осмислим човешкото щастие на безсмислено живеещи хора? Колкото и да се отдалечава напред безсмисленосттта и безцелността, тя не придобива от тази далечност нито цел нито смисъл.
    Неизвестният. Обаче хората, съвършенно отричащи вечния живот, в името на тази цел се жертват не на думи, а на дело. Очевидно за тях „щастието на бъдещите поколени” не е просто дума. За такова нещо не отдаваш живота си.
    Дховникът. На първо място – те отдават своя живот не за нещо друго, а все по същата причина: така се комбинират атомите, така действа механическата причина, по друг начин не биха могли да постъпят. Но, разбира се, оставайки верни на логиката, ние трябва да назовем такава жертва съвършенно безсмислена. Ако ти кажеш на човек: иди умри за щастието на хората, които ще живеят след няколко десетилетия,- той е в право да отвърне: какво ме интересува щастието на тези ненужни хора, че аз да отдавам за него собствения си живот?
    Неизвестният. Ужасни изводи.
    Духовникът. Да, ужасни са. Но трябва да ги направим неизбежно. Ако не искаш и не можеш да ги приемеш, чувстваш тяхната несправедливост, ти си длъжен да отхвърлиш основната предпоставка, т. е. да отхвърлиш отрицанието на безсмъртието. Тези изводи, в края на краищата, са много по-безсмислени за твоя разум, отколкото признаването на битие без материална основа или „безпространственост” на душата.

  21. Wassil казва:

    Ваня, съвсем отскоро попаднах на сайта ти и много ми харесва. Поздравления! Разбира се има още какво да се желае откъм пълнота на материалите, но си се захванала с толкова теми, че това си е разбираемо :wink:
    Тука те налазиха един куп фанатици и някои явно нямат умора да пишат цели фермани, но сама си го изпроси с тази статия :lol: Моите съболезнования, да спориш с тях е все едно да спориш с радиото. Знам го от собствен опит. Само бих попитал онзи образ по горе, който иска да му посочиш “едно глупаво нещо в библията” да ми посочи едно умно нещо в тази книга /като изключим етичните поучения/.
    Но за статията. Според една нова теория /на която лично аз симпатизирам/ религията е генетично обусловена мутация при първите представители на вида Hommo. По-точно тя е следствие от развиване на интерес/внимание към явления, събития и предмети от, които не зависи пряко оцеляването на индивида. Например – един вълк вижда луната и разсъждава така – аз мога ли да изям луната /не/, тя може ли да ме изяде /не/ и до тук приключват неговите взаимоотношения с нея. Та несъмнено тази мутация при първите хора им е дала голямо еволюционно предимство, но в същото време неизбежно е довела до появата на религиите, като опит да се осмислят и обяснят тези явления.
    Още веднъж поздрави за сайта и успех

  22. Valpet казва:

    Моля да бъда извинен, че по недомислие поставих кавички на думата „авторитетът” пред името на Анри Поанкаре. Исках да вметна някак си, че и аз не смятам цитирането на авторитет за доказателство, но се получи неуместен лапсус от моя страна спрямо този велик учен. Още веднъж се извинявам на всички почитатели на А.Поанкаре. В действителност, аз съм съгласен с това, което той е написал в тези 2 статии.

  23. Valpet казва:

    Благодаря, че текстът ми не беше публикуван в предишния си вид. Ето го и по-приличния вариант:

    Една от причините за несъгласия и спорове по темата е обстоятелството, че религията е свързана с морала. По този въпрос, А.Поанкаре е написал 2 статии, преди повече от 100 години, които, обаче, изглеждат актуални и днес. В тях, той обосновава тезата, че от една страна построяването на научен морал е невъзможно, както е невъзможно и изграждането на морална наука, но от друга страна изразява и убеждението си, че е възможен съюз между морала и науката. На няколко места споменава и за религията, но не обсъжда въпроса „Дали е възможнен съюз между религия и наука?” Може би, по негово време, отрицателният отговор на този въпрос се е смятал за общоприет.

    За тези, които ползват руски език, предлагам уеб-адресите на тези 2 статии, в книгата

    „Анри Пуанкаре – О Науке”, „Последные мысли”
    Глава IX „Мораль и наука”
    http://ilib.mccme.ru/Poincare/O-nauke.htm#4_09
    Глава X „Моральный союз”
    http://ilib.mccme.ru/Poincare/O-nauke.htm#4_10

  24. рамус казва:

    Разбира се – за морала и науката.
    МОРАЛ е сложно понятие – обобщение на явления, процеси, регулатори на социалните процеси.
    В научните публикации от които се заимства в този сайт, не се ползват тия от социологията и антропологията, когнитивните или психонауките. Все пак доколкото разбирам целта на този сайт е внимателната и прецизна доза популяризиране на науката и създаване на напълно различен сложен мироглед, касаещ отношение на субекта към света.
    Проблема на НАУКАТА и РЕЛИГИЯТА не е нито в науката нито в религията. Този конфликт е в самия човек. Науката и религията са обобщения на две различни по своят генезис, отношения на субекта към света. Проблема на “несъвместимостта” на старото към новото и сложността на прехода между тях…
    Друг аспект е огромния непознат океан на психичните процеси, определящи въобще понятието СУБЕКТ. Както е ясно, въпросите за СУБЕКТИВНОТО са изключени от научния и рационалния мироглед,имайки своята рационална обосновка. Но известен парадокс е, че всъщност зад цялото битие, всъщност стоят нуждите на специфичен тип живо същество, наречено ХОМО… Дали и доколко е САПИЕНС… това е вече въпрос който също е част от проблемите между РЕЛИГИЯ и НАУКА
    Това са изключително комплексни въпроси и теми, определени от ниво на разбиране, свързани със СИНТЕЗ.
    Във връзка със същото, в изследванията на психичното, е налице обобщение на множество от наблюдения – рефлексията. Едно от неговите следствия е “принципа на взаимното съответствие” – субект, в който са налице набор от вътрешни характеристики, му е присъщен точно съответвен на тия характеристики отражение на света. Това също означава че на “религиозен” тип субект, ще са му присъщи подбрани версии на изживявания, наблюдения и вътрешен психичен свят, съответствен на неговата “първична несъзнателна нагласа”.
    С това искам да вметна, че в несъвместимостта между НАУКА и РЕЛИГИЯ най-голям дял имат психичните особености на самия индивид, или на групи от взаимоподобни, чрез които се осъществяват взаимни рефлексии, израз на социалните инстинкти.
    Нуждата на множеството хора от “опорни точки” в битието им, е много сложен психичен феномен. Спрямо комплексността на психичния свят, адекватен и съответствен би бил специфичен начин на разглеждане, много аналогичен с “квантовия” във физиката. И все пак “комплексно мислене” не е еквивалент на “квантово мислене”. Но комплексното мислене може да е в основата на нещото, наречено СИНТЕЗ. Това е въпроса – най-малко са човешките субекти, при които е естествен СИНТЕЗНИЯ ПРОЦЕС.
    ————-
    Тия малко думи са само насочващи и общи, не е нужно да се гледа на тях като прецизни или най-подходящите. Като също – те не са “истина”. Нито че “тя е нужна за познанието”. Както и че – един от сравнително простите критерии за “научност в мисленето” е именно – отношението към съдържанието на думичката ИСТИНА. Защото това е част от разделителната линия между научния и религиозния тип личност.

Вашият коментар

Or

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>