Категория Архив: Епистемология и логика

Тест за псевдонаучност

Демокрацията, всеобщото право на гласуване, равнопоставеноста на всеки глас заблуди много хора, че всеки има право на мнение за космоса, живота и всичко останало – от ГМО до Големия адронен колайдер. И че това тяхно мнение има еднаква тежест с мнението на нещастния професор, който е “загубил” с тези въпроси десетилетия. Изобилието, достъпността и свободата […]

Тест за псевдонаучност/научност на статия

В Демаркационната линия между наука и не-наука и в Методите на науката вече съм писала за основните критерии, определящи границата наука/псевдонаука, но един тест винаги има своите предимства. Този тест може да послужи за проверка дали хипотеза, теория или просто някаква идея, които претендират за научност, не са всъщност “псевдо” , да ви помогне да […]

Методите на науката

Илюстрация ancient-egypt.info Какво отличава цивилизования човек от дивака? Според Бертранд Ръсел това, което различава мисленето на един цивилизован човек от нецивилизования е способността за предвиждане на събитията. Затова началото на цивилизацията се бележи от появата на земеделието, което изисква прогноза и търпение – да засееш през пролетта, за да имаш какво да ядеш зимата, да […]

Демаркационната линия между наука и ненаука

Проблемът с демаркацията (разграничаването) е основният принцип на философията на науката (епистемологията), това е проблемът за намиране на критериите за граница между това, което е наука и това, което не може да се нарече наука, т.е. не само фалшивата наука, която се представя за наука, но и границите между научното познание и останалата част от […]

Теории за произхода на религията. Наука или религия. Комунизмът като религия

Сложните взаимоотношения между наука и религия, ще започна с малък опит да систематизирам възгледи и теории за произхода на религията. Защо се е появила религията? Кратък исторически преглед на проблема Древна Гърция Опитите за обяснение на произхода на религията са започнали още в Древна Гърция. На Ксенофан принадлежи мисълта, че боговете са създадени по образ […]

Дигитално/аналогово мислене и Булева алгебра – част 1

Аналоговото и дигиталното мислене Около 70-те години на 20-ти век цивилизацията навлезе в нова фаза – дигиталната. Възниква нов тип мислене – дигитално, мислене, което се основава на принципите на формалната математическа логика. Тази логика има за база една двойка понятия: “да” и “не“, 1 и 0. Цялата уникалната картина на света се съставя единствено […]

Таблица на истинността. Правила. Съвършена дизюнктивна нормална форма – част 2

Таблица на истинността Съществува прост и нагледен начин да се провери еквивалентността на A и B – това е т.н. таблица на истинността, т.е., таблица, където се написват всички възможни варианти от стойности на истината за всяка входяща логическа променлива и съответните на тях стойности на съставното съждение. По дефиниция, две съждения са еквивалентни, ако […]

Карти на Карно(Вейч) – част 3

Карти на Карно Опростяването на логическите изрази може да бъде досадна работа, особено ако трябва да запомняме всичките тези правила. За тези, които имат пространствено-образно мислене може да се окаже по-удобно да се използват така наречените карти на Карно. Измислени през 1952 от Едуард В. Вейч и усъвършенствани малко по-късно от Морис Карно, физик от […]

Полиномът на Жегалкин – част 4

Дизюнктивни нормални форми Всяка булева функция може да се изрази чрез три операции: &, и ¬ x y = x&¬y ¬x&y x ↓ y = ¬x&¬y x ↔ y = x&y ¬x&¬y x ← y = x ¬y x → y = ¬x y x | y = ¬x ¬y Като прилагаме горните формули можем […]

Бръсначът на Окам

Формулировка Илюстрация: wikipedia “Не умножавай същностите повече от необходимото“ (Entia non sunt multiplicanda praeter necessitatem или sine necessitate)” – това е най-популярния вариант на принципа, наречено на името на Уилям Окам(Wilhelm of Ockham, живял края на 13-ти, началото на 14-ти век).Уилям е живял като философ и францискански монах, благочестив човек, приел насериозно обета за бедността. […]

  • 1
  • 2