Камбрийският взрив и трилобитите

На въпроса за преходните форми не може да се отговори кратко. Той е обширен и многостранен и едва ли ще се събере в една публикация. Затова да започнем с един лесен въпрос:

Къде са тайнствените полуриби – полувлечуги?

“Например в миналото трябва да са живели организми полуриба – полувлечуго, които, въпреки че все още са били носители на качествата на рибите, са придобили и някои от характерните черти на влечугите.” – тук

амфибииСнимка FREE ANIMAL STOCK PHOTOS

Такива живеят и днес – в блатата и лятно време вдигат ужасен шум (някои). Тези същества са известни на всеки ученик, който знае биология поне за 3-ка – това са земноводните: те имат четири крака и могат да се движат по сушата като влечугите, но хвърлят хайвера си като рибите, а от хайвера се излюпват ларви (попови лъжички напр.) , които са много подобни на рибите. Няма нужда да копаем дълбоко за мистериозната “преходна форма” между риби и влечуги!

Но ако подминем тези елементарни школски пропуски, въпросът: “Защо няма преходни форми?” е най-тиражираното обвинение и това е така, защото в него има няколко интересни момента, които ще се опитам да изясня.:

Проблемът на преходни форми е семантичен

Когато един палеотолог открие нова вкаменелост, той непременно ще я включи към този или онзи вид. Един учен (ако е такъв) не може да каже например: “това е нещо средно между Хомо сапиенс и Хомо еректус“. Без класификация няма наука, но това, че отделните видове животни носят различни имена не означава, че съществува пропаст между тях, която трябва да се запълни с “преходни форми”.

Позволете да цитирам една аналогия на Докинс: “Когато достигнете 18-годишна възраст, то съгласно законите на щата Алабама, се считате за възрастен, придобивате право да гласувате и така нататък. Така в полунощ, 18 години след датата на раждането ви, вие ставате възрастен. Да предположим, някой ви каже: “Достойно е за учудване, че между възрастта на детството и възрастта на възрастен, няма преходните етапи” . Ще ви е просто смешно да го чуете“.

Има и друг момент. Да речем, открит е археоптериксът, междинно звено между влечуги и птици. Тогава автоматично се открива липсата на преходен вид между влечуги и археоптерикса и между археоптерикса и птиците. И така до безкрай и никога няма да се угоди на креационистите. В края на краищата всички форми са преходни, защото всеки организъм е част от веригата еволюционни промени.

Еволюцията не е стълба

Искането на преходни форми се основава на една остаряла представа за линейна схема на еволюциията. Но еволюцията не е стълба и даже не е дърво с единен ствол с разклонения, тя е храст с множество филизи. А днес става ясно, че и това не е така. Еволюцията има вид на сложна мрежа, в която има не само разклонявания, но и сливания. За този нов възглед вече писах в статията:

Съществува едно дълбоко погрешно традиционно виждане на света като йерархия. Най-долу са неодушевените обекти, следват низшите организми, растения, животни и най-отгоре е човека. Някои продължават нагоре с разни чинове ангели и най-отгоре големия шеф – Бог.

Прилагането на тази йерархия в животинския свят доста обърква картината, когато за първи път е представена за обсъждане идеята за еволюцията.
Като че ли е естествено да се предположи, че “низшите” животни еволюират в “по-висши” животни.
И тогава, ако липсва някое стъпало, ще е голям пропуск.

Проблемът е там, че тази средновековна схема за стълбата е напълно погрешна и далеч от реалното състояние в природата. Ако кажем, че маймуните са по-”висши” животни от рибите, не означава, че маймуните са еволюирали от рибите, а че имат общ предшественик, който прилича повече на риба, отколкото на маймуна.

Крокодилопатка!

Често срещан интересен вид претенции на анти-еволюционистите се основава на схемата: “ако патиците са произлезли от крокодилите, покажете ни крокодилопатица”. Но днешните патици не са еволюирали от съвременните крокодили. И двата вида са произлезли от общ прародител, който е живял преди много време (най-вероятно през периода Перм преди 250 милиона години) и не е бил нито крокодил, нито патица. Той е бил вероятно от древните примитивни архозаври (Archosauria). И от него са произлезли не само патиците и крокодилите, но и всички динозаври, а след това и птиците от динозаврите.

Крокодилопатка

Крокодилопатицата може и да е брутална, но колко пъти сте чували въпроса “Защо от маймуните не стават хора?”. Случаят е аналогичен. Общият прародител на два съвременни организма не може да е един от тях. В статията Как рибите се научиха да ходят съм показала една схема, която много добре илюстрира този възглед. Еволюцията не се извършва по червените стрелки, а по сините. Общите предшественици на два дори сходни организма са живяли при милиони години и още тогава са започнали да се разделят. Това не може да се случи днес.

fishes

Илюстрация: Use and Abuse of the Fossil Record: The Case of the ‘Fish-ibian

Ето така манипулативно представя еволюционните възгледи за “преходните форми” Х.Я. на своите читатели. . Да, подобни картинки не са наука.Това са само представите на Х.Я.

КрокодилопаткаКартинката е от неговия сайт: (www.evolutionisnotscientific.com)

Най-горе: Камбалата не е еволюирала от морска звезда. За произхода на гръбначните съм писала по-подробно тук: Преходът към хорди и гръбнаци, а в Как рибите се научиха да ходят е преходът към земноводни. Нито на морските звезди растат перки, нито на пъстървата – крака. В крайните колонки са високоспециализирани съвременни видове (освен динозавъра) – те не могат да еволюират в нови видове.

Къде са преходните форми?

Като правило, останките от растения и животни се разлагат и изчезват без следа. И разбира се, липсват вкаменелости за преходните етапи между някои видове. Образуването на фосили и откриването им от изследователите е по-скоро изключение, щастлив случай, отколкото правило. Хубаво е, че ние не се нуждаем от вкаменелости за да докажем еволюцията – има достатъчно други доказателства. Виж, ако се намери, както казва Дж. Б.С.Холдейн “Изкопаеми зайци в докамбрийски пластове!”, това вече би било смущаващо и би хвърлило съмнение. Но засега няма следи от пухкави зайчета скачали покрай докамбрийските блата.

На същата страница Х.Я. представя бедна табличка с “Живи фосили”, която трябва да докаже, че организмите не се променят. Не съм специалист за да я анализирам, но са показани само мравка, водно конче и пчела, неясни и недатирани, без мащаб фосили, дори не съм сигурна дали не са и фалшифицирани ( Х.Я.вече е хващан в подобни грехове) . Но дори и да не са фалшификати, какво доказват те? Смятате ли, че можете да тълкувате правилно фосилите. Както всички китайци изглеждат еднакво за несвикалите очи на представителите на други раси, много вероятно е, да ви убягва някой детайл във вкаменелостите, който е явен за специалистите-палеонтолози. И нека не забравяме, че организмите не се променят с еднаква скорост. А и срещу 2 и половина насекоми може да се представят хиляди доказателства за променени растителни и животински видове. В публикацията съм дала някои примери, а също и . Малко по-нататък ще разгледам преходът на динозаврите в птици и други преходи.

Камбрийският взрив

При изследване на земните слоеве и фосилните данни се вижда, че животът се е появил внезапно. Най-дълбокият земен пласт, в който са намерени останки на комплексни живи организми, е изчисленият на около 520-530 милиона години пласт камбрий. Останките, намерени в камбрийските скали, принадлежат на комплексни безгръбначни видове като охлюви, трилобити, гъби, мешести, морски таралежи, морски звезди и др. Странното е, че всички толкова различни един от друг видове са се появили внезапно и без никакви праотци. Ето защо това чудно събитие в зоологическата литература се среща като “Камбрийска експлозия”. – тук

Това е вярно само за скелетната фауна, а безскелетни животни е имало отдавна. Просто присъствието на скелета увеличава вероятността да се съхранят останките.През Докамбрия живите съществата са били без твърди части в тялото си, всички са били с меки тела, не са имали нито скелет, нито черупка, оставили са евентуално само редки отпечатъци на мъртви тела. Друга причина, че не сме открили тези по-ранни видове е, че те са били твърде малки, за да бъдат запазени и забелязани. И трето нека не забравяме, че като се казва “взрив” и “твърде бързо”, това е само в геоложки смисъл, където миговете са милиони години.

Така че “внезапността” на появата на огромен брой видове е илюзия. Преди появата им е имало не по-малко разнообразна фауна, лишена от скелет. Едиакарската фауна, за която писах в Първи следи на живот, съществувала преди 650 – 570 млн. години, включва останки от различни безгръбначни – червеи, медузи, гъби и други също така впечатляващо сложни организми. А възрастта на първите едноклетъчни същества е около 3,8 милиарда години! Разликата е повече от 3 милиарда години – време предостатъчно да се развият меки, безскелетни организми (които не оставят вкаменени останки) до такава сложност, че да се подготви “камбрийския взрив”. Така че тук загадка няма. Но ако беше намерено зайче в камбрийски скали – това вече е сензация. Нека да отбележим, че в камбрийските пластове сред намерените останки липсват пък съвременни безгръбначни като хлебарка, например.

Това, че няма намерени следи (ако изключим Едиакар) е разбираемо – на Земята има много малко открити слоеве от Докамбрий, че и от Камбрий не са толкова много:

  • раннокамбрийски – Маотяншан в Чанцзян (Юнан, Китай); Сириус Пасет (Гренландия);
  • среднокамбрийски – шисти Бърджес Шейл (Burgess Shalе, Британска Колумбия, Канада) и
  • горнокамбрийски – в Орстен (Швеция).

Какви може да са причините за “Камбрийския взрив”?

  1. Промени в околната среда. В най-ранната атмосфера на Земята липсва свободен кислород. Този кислород, който дишат съвременните животни, който е във въздуха или е разтворен във водата е продукт на милиарди години фотосинтеза, най-вече от цианобактериите. Приблизително преди 2,5 милиарда години, концентрацията на кислород в атмосферата се увеличила драстично. До този момент всичкия кислород, произведен от микроорганизмите се е губел напълно за окисляване на вещества като желязото например.Липса на кислород за дълго време е възпрепятствала развитието на големи и сложни организми, защото количеството кислород, което животното може да поеме от околната среда е ограничено от повърхноста на белите му дробове или хрилете или просто от кожата му.
  2. Снежна Земя (Snowball Earth). Има достатъчно доказателства, че през късния Неопротерозой (включая ранния Едиакарски период) Земята е подложена на глобално заледяване, при което цялата повърхност на Земята е била покрита с лед с дебелина до 1 км, а температурата в най-топлите райони около екватора е била равна на тези в днешна Антарктида. Някои изследователи свързват това събитие с Камбрийския взрив тъй като най-ранните известни фосили са от периода малко след края на заледяването – може би, защото ниската температура повишава концентрацията на кислород в океана – неговата разтворимост в морската вода се увеличава почти двойно, когато температурата падне от 30 ° C до 0 ° C
  3. Колебанията в изотопния състав на въглерода.

Трилобитите – внезапни и съвършени?!

trilobith

Трилобитите, които са се появили внезапно през периода камбрий, имат изключително сложна структура на окото. Състоящо се от милиони частици с форми, наподобяващи медена пита и система от двойни лещи, това око, според думите на David Raup – професор по геология: “има дизайн, който изисква добре обучени и надарени с въображение оптични инженери, за да бъде създадено днес”.- тук

Произходът на трилобитите все още не е напълно изяснен, но те не са се появили от нищото “внезапно”през Камбрия.

В Едиакарските седимент, които предхождат Камбрийските поне с 50 млн.г, се срещат множество вкаменени отпечатъци на безскелетни животни, пълзели някога по дъното на морето. Това са следи от Arachnomorpha , вероятен предшественик на трилобитите. Наистина, твърди останки от тези животни не са открити: явно все още не са имали твърда черупка.

Diplichnites IsotelusСнимка http://www.trilobites.info
arthropods
В тази класификация: клас Трилобити в суперклас Arachnomorpha, един
от двата суперкласа в Подтип Schizoramia в тип членестоноги.Схема: http://www.trilobites.info

Да разгледаме някои от кандидатите за родители на трилобитите.

Докамбрийски “членестоноги”

Spriggina floundersi specimenSpriggina floundersi

Въпреки, че много от Докамбрийските изкопаеми изглеждат различно от съвременните форми на днешния ден, много от тях вече са оформени като билатерални (сегментирани създания с “глава” и “опашка” и с двустранна симетрия).

Този отпечатък на Spriggina floundersi (вляво) е от Едиакар (Австралия). Повечето учени се съгласяват, че Spriggina би могла да е преходна форма между червеи и членестоноги.

Is this a trilobite-like animal? “мекотел” трилобит
Archaeaspinus fedonkini

Така наречения “мекотел трилобит” от седиментите Флиндерс в Австралия (вляво горе) може да се окаже сериозен кандидат за докамбрийски предшественик на истинските трилобити . На членестоного напомня дребния образец Archaeaspinus (вляво долу).

Друг много рядък докамбрийски вид е също може би ранно членестоного, Bomakellia kelleri (вдясно) – има полукръгла глава и триделно тяло с нишковидни хриле, които са типични на членестоногите арахнообразни (Arachnomorpha).

Bomakellia is a rare segmented fossilBomakellia kelleriСнимка http://www.trilobites.info

Отпечатъкът на Parvancorina (вдясно) е толкова ясен, че се забелязват и тънки линии, които някои изследователи интерпретират като доказателство за двойки крайници.

Като се добави и сходството на личинките на трилобитите с Parvancorina, тя се оказва най-добрият кандидат за родоначалник на членестоногите в Докамбрия.

Изброените по-горе отпечатъци, както и Parvancorina minchami (Glaessner 1980) показват, че членестоногите и в частност трилобитите не са се появили магически през долния Камбрий, а са се оформяли постепенно по време на Докамбрия.

How can this be an arthropod?Parvancorina minchami

Известни са повече от 10 хил изкопаеми видове трилобити, те са били многобройни през периодите камбрий и ордовик, в силур, девон и карбон броят на видовете постепенно, но постоянно намалява, а в перм, те изчезват напълно. Отчетливите морфологични промени с течение на времето, изобилието на видове и доброто им запазване, правят от трилобитите важна група “ръководни изкопаеми” (за които ще стане въпрос малко по-късно при биостратиграфията) при изучването на ранно палеозойските геоложки системи. Наличието на останки от трилобити позволява да се определят възрастта и състоянието на образуването на морските седименти.

Очите на трилобитите:

Въпреки че не са първите животни с очи, трилобитите са разработили една от първите сложни визуални системи в животинското царство. Очите им са били фасетъчни (съставени от много единични лещи от прозрачен калцит). Най-малко един подразред на трилобитите – Agnostina, се смята за поначало сляп. Никога не са били открити екземпляри с очи. За разлика от тях, има няколко вторично ослепели видове ( при които ясно се наблюдава еволюционна тенденция към намаляване на размера на окото и евентуалното изчезване на очите като цяло) в рамките на няколко групи, дори и при такива многочислени, с добре развити очи като напр. Phacopina, когато се променя местообитанието им в по-дълбоки и непрозрачни води.

Сложните очи на членестоногите са много чувствителни към движение, имали са стереоскопично зрение, благодарение на близко разположените, но отделни очи. Очната леща на гръбначните (като нашата) може да променя формата си (акомодация), за да се фокусира върху обекти на различни разстояния. Очите на трилобита са от твърди кристални лещи, и това е невъзможно за тях. Вместо това, вътрешната структура им е от два слоя лещи с различни коефициенти на пречупване, които в комбинация коригират проблема с фокусирането, така че без акомодация, твърдият трилобитен бифокален обектив има забележителна дълбочина и трилобитите са виждали добре както близки, така и далечни обекти и то с относително добър фокус и минимална сферична аберация (изкривяване на картината).

По разположение и количество призми, очите на трилобитите се делят на три групи:

 

Холохроически очи

Holochroal очите лещи са в пряк контакт
(Clarkson 1975)

 

Шизохроически очи

Schizochroal лещи за очи са разделени от склерата (кутикула)
( Levi-Setti 1993)

 

Абатохроически очи

Abathochroal очите са рядко тип
( Zhang & Clarkson 1990)

Срещат се при повечето отряди.Състоят се от голямо количество (над 15 хиляди) плътно прилепнали една към друга призматични лещи, обикновено мембрана покрива само повърхността на роговицата Срещат се само при Phacopida, с зрителна повърхност, състояща се от закръглени или многоъгълни лещи (до 700), всяка от които е отделена с мембрана. Срещат се само при в камбрийския отряд Eodiscina само с 70 лещи малки, разделени с мембрана

 


напречно сечение 

 


напречно сечение

напречно сечение  

 

Acidiphorus Acidiphorus
Reedops Reedops
Pagetia Pagetia

Трилобитите имат наистина забележителни очи, но са имали 300милиона години за да ги усъвършенстват. За сравнение ние, хората не сме били на еволюционната сцена и 1% от това време. В предишна статия: , става въпрос за еволюцията на окото и за това, че да се стигне от светлочувствително петно до око с леща са необходими малко повече от половин милион години! Освен това разнообразието във формата и строежа им, говори за адаптирането им към разнообразна среда, т.е те са еволюирали.

Но макар и да имат толкова съвършени очи, в други отношения са трилобитите са доста по-примитивни. Те преминават през три личинкови стадия, през всеки от които “линеят” (сменят хитиновата си обвивка) по няколко пъти. И докато станат възрастни минава твърде дълго време, през което са беззащитни за хищниците, което е възможна причина за изчезването им.

Докато формите на другите ракообразните се усъвършенстват от древни времена – някои се развиват от яйце, което вече има и жълтък, което позволява на яйцеклетката да се излюпи в тялото на майката като приличащ на възрастен екземпляр, при други е възникнала сложна метаморфоза на ларвите и начина на живот, особено при паразитите, а някои са придобили способността да се размножават много бързо като малките планктонични форми и т.н. А трилобитите са останали консервативни и по начин на живот и по начин на размножаване, което ги е изхвърлило от сцената на Живота.

Искам да кажа и нещо друго: И аз се изпълвам с възторг, наблюдавайки тези постижения на организмите като изключително сложното око на трилобитите, но това, че до тук се е стигнало благодарение на чисто логични закони, познаваеми от нас, хората, е още по-вълнуващо, отколкото ако бяха конструирани на чертожната дъска на някой “Интелигентен проектант”. С други думи, да познаваш причините и механизмите на явленията в Природата не те прави автоматично бездушен наблюдател. Познанието е още по-вълнуващо!

Източник: http://www.trilobites.info

http://www.etrilobite.com/

Биостратиграфия

За да се осъзнае степента на убедителност на палеонтологичните доказателства на еволюцията, мащаба на станалото, трябва да разгледаме съвременната геохронологична скала.

geostratigraphiaСхема International Commission on Stratigraphy

Тази скала се разделя историята на Земята на 115 геохронологични интервала. Всеки интервал от геоложката скала, с изключение на Precambrian (показан в дясно), се характеризира с уникален набор на ръководни изкопаеми. Вкаменелостите от Precambrian са малко и следователно стратиграфията се основава главно на радиометричното датиране.

Като правило за ролята на “ръководни вкаменелости” се избират организми, които се характеризират с по-бърза еволюция, т.е стратиграфията е наука, в която геологията е тясно свързана с еволюционната теория. Много добри ръководни вкаменелости са спорите и цветния прашец, както и разнообразен планктон (например фораминифери, радиоларии, диатомеи, коколитофориди) и в много случаи, по-големи животни (трилобити, амонити, конодонти, археоциати, миди и коремоноги както и много други)

Биостратиграфия е наука на практиката, тя играе ключова роля в търсенето на полезни изкопаеми. Макар че този аргумент няма голяма тежест, все пак ще отбележа, че ако тя се основава на неверни предпоставки, както твърдят антиеволюционистите, то нима петролните компании ще плащат на експерти по изкопаеми за проучване на нови области.

Смята се, че повече от 99% от видовете живи същества, които някога са съществували на Земята са изчезнали, не са се запазили до наши дни. Към днешна дата, палеонтолозите са описали около 250,000 изкопаемите видове, всеки от които има добре дефинирано стратиграфско разпределение, който се намира само в един слой или в няколко съседни слоеве и никъде другаде. Средната продължителност на съществуването на един вид, в съответствие с палеонтологични данни е около 2-3 милиона години, някои от тях са съществували много по-дълго, а други – много по-кратко). Броят на описани изкопаеми родове е около 60 000, семейства – около 7000. Всеки род и всяко семейство има добре дефинирано стратиграфско разпределение. Родовете съществуват десетки милиони години, семействата – стотици милиони години (това са приблизителни цифри). Между другото, анализ на вкаменелостите показва, че средната продължителност на родовете и семействата на живите организми е нараства постоянно през последните 550 милиона години. Еволюционната теория перфектно обяснява този факт: в биосферата постепенно се струпват най-стабилните, най-издържливите групи от организми, които по-леко понасят промените в околната среда и следователно по-рядко измират.

Как си обясняват геостратиграфските резултати креационистите ?

Трябва да споделя с вас този шедьовър:

“Последователността на фосили в геоложки пластове, показва:

(I) безгръбначните (бавно движещите се морски животни) са загинали първи, последвани от по-подвижните риби, които са отнесени от тинята на наводнението

(II) земноводните (в близост до морето) са загинали след като нивото на водата се вдигнало.

(III) влечугите (бавно движещи се сухоземни животни) умират.

IV) бозайниците можели да избягат от издигащата се вода, по-големите и по-бързите оцелели по-дълго от другите бозайници.

(V) човекът проявява повече изобретателност – вкопчен в плаващи дървета и така нататък, за да избегне потопа.

Тази последователност е напълно задоволително обяснение на реда, в който различните вкламенелости са открити в различните слоеве.

Това НЕ е реда, в който те са еволюирали, а реда, в който те са били потопени по време на потопа. ”

geostratigraphiaСхема от книгата на С. Вертьянов «Происхождение жизни: факты, гипотезы, доказательства» (2003)

Положих доста усилия за да намеря тази схема. Тези тълпи (добре сортирани по еволюционност) бягащи по хълмовете изискват доста нестандартно въображение.

В тази схема не е ясно защо вътрешните морета имат по-високо ниво от блата и океани, но да беше само това.

Ако погледнем сериозно на тази хипотеза, можем да зададем няколко въпроса:

  • Как рибите и други морски животни са се оказали по-безпомощни по време на наводнение и са загивали в такива по-долни пластове, в които няма и помен от влечуги, птици и бозайници?
  • Защо няма никакви останки на бозайници в по-долни пластове, като палеозойските например? Все пак, представете си има и болни животни, който няма да могат да бягат толкова бързо нагоре ;)
  • Защо животни, които обитават една и съща среда са погребани в различни слоеве като делфините винаги по-високо от ихтиозаврите?
  • Нима ленивците са изпреварили велосирапторите, птеродактилите?.
  • Защо няма трилобити над пермските слоеве и няма никакви динозаври (с изключение на птиците) по-горе от слоеве от Креда? Поне един птеродактил да беше подскочил малко?

Обяснението на стратисфера като седименти от Всемирния Потоп господствала в геологията през XVIII в. И организмите, чиито останки са намирали, но не са им били известни, са наричали “допотопни” и са вярвали, че са загинали по време на Потопа.

По-късно в резултат изучаването на стратисферата се проявила нейната “стратифицираност“, т. е. разчлененост на слоеве, всеки от които съдържал свой уникален комплекс изкопаеми организми. Този феномен никак не се вмествал в “потопната теория” и за да го обяснят на учените им се наложило да допуснат, че е станал не един Всемирен Потоп, а няколко и след всеки от тях (освен последния) Бог създавал органичния свят на Земята отново. “Бащата на палеонтологията” Ж. Кювие (1769 – 1832) допускал 3 такива акта на сътворение, но неговия най-близък последовател А. д’Орбини (1802- 1857) бил принуден да признае 27 такива акта, а Л. Агасиц (1807 – 1873) – 80. Освен това, между организмите от различните пластове се наблюдава някаква приемственост, което “потопната теория” (или катастрофизъм) не може да обясни и отдавна е опровергана и забравена. Днешните креационисти явно се стремят да ни върнат към представи от XVIII в., което ако не беше страшно, щеше да е смешно.

Източници:

Най-великото шоу на земята“-Ричард Докинс

The „Alabama Insert“: A Study in Ignorance and Dishonesty - transcript of a lecture by Richard Dawkins from the Franklin Lectures in Science & Humanities, Auburn University April 1, 1996

Ложь креационизма – Павел Волков

Доказательства эволюции – А.В.Марков

БИТВА В ПУТИ(КРЕАЦИОНИЗМ И ЕСТЕСТВОЗНАНИЕ) - Свободный мыслитель

Но да се върнем към въпросът за преходните форми.

Преходът на динозаврите в птици

За Archaeopteryx писах вече тук, но искам да ви запозная със серията от впечатляващи палеонтологични открития, направени през последните години, хвърлящи светлина върху много подробности за еволюционна трансформация от динозаврите в птици.

Перата първо са били за красота, а за летене са се пригодили по-късно

През 2008 г. в Китай са намерени останките на динозавър с четири необичайно дълги пера на опашката, както и при съвременните райски птици. Най-вероятно, тези пера са играли ролята на украшения, които да привличат женските и са се развили под влиянието на половия подбор.

 restoration of Epidexipteryx Примерно така би могъл да изглежда епидексиптерикс – вляво: июстрация от сайтовете: blogs.discovermagazine.com, вдясно – от http://scienceblogs.com

Радиоизотопната датировка на седиментите, в които е намирен пернатия динозавър е от преди 152 до 168 милиона години (края на средата или началото на късната Юра). Повечето от намерените по-рано пернати динозаври и изкопаеми птици са живели по-късно – в периода Креда, а археоптериксът – в самия край на Юра. Наречен е “епидексиптерикс” от гр. epidexi (“показвам”, “демонстрирам”) и pteryx (“перо”, “крило”).

Epidexipteryx
Отпечатък на епидексиптерикс (а). Отделно е показан отпечатък и огледален отпечатък на черепа (b, c), зъбите (b’, c’), опашните пера (d). Снимка от статията в Nature

Източник: Fucheng Zhang, Zhonghe Zhou, Xing Xu, Xiaolin Wang, Corwin Sullivan. A bizarre Jurassic maniraptoran from China with elongate ribbon-like feathers // Nature. 2008. V. 455. P. 1105–1108., Перья сначала служили для красоты, а для полета пригодились позже-Александр Марков(elementy.ru), Epidexipteryx: bizarre little strap-feathered maniraptoran – by Darren Naish (Tetrapod Zoology)

Малкият размер на птичите геноми е наследство от ерата на динозаврите

Американски и британски палеонтолози през 2007 г. показали, че по микроструктурата на фосилните кости може да се прецени размера на генома на изкопаемите четириноги. Оказало се, че една от отличителните черти на съвременните птици – малкия размер на генома е характеристика на предците на птиците (динозаври-тероподи) от самото начало на тяхната история. Това е още една “птича” черта, която заедно с перата и някои особености на скелета, са се формирали у динозаврите дълго преди да се научат да летят.

compare genom
Еволюция на размера на генома при тетрапод. Схема от статията в Nature

Източник: Chris L. Organ, Andrew M. Shedlock, Andrew Meade, Mark Pagel, Scott V. Edwards. Origin of avian genome size and structure in non-avian dinosaurs // Nature. 2007. V. 446. P. 180–184, Dinosaur Genome Deduced - http://palaeoblog.blogspot.com

Прародителите на птиците може да са били четирикрили

Anchiornis huxleyiДължина на мащабната линия — 5 см. Снимка: сп.Nature

В юрски седименти, в провинция Ляонин, североизточен Китай през 2009 г. е намерен добре запазен екземпляр оперен динозавър Anchiornis huxleyi, който е живял няколко милиона години преди археоптерикса. Откритието показва, че предците на птиците първоначално са имали големи махови контурни пера, подходящи за полет, не само на предните, но и на задните крайници. Палеонтолозите отдавна предполагаха, че трябва да е съществувал полуптица-полудинозавър, по-древен и по по-близък до влечугите, отколкото археоптерикса, т.е. липсващо звено между археоптерикса и динозаврите. Но досега нямаше находки от този род (експериментите по “орнитизация” сред динозаврите са продължили още дълго време след появата на истинските птици). Как именно са използвани тези допълнителни задни пера: за планиране, за маневриране или като спирачка още не е известно.

Anchiornis huxleyiИлюстрация: Some Prodigious, Hot-Off-the-Press Publications about Birds

Източник: Dongyu Hu, Lianhai Hou, Lijun Zhang, Xing Xu. A pre-Archaeopteryx troodontid theropod from China with long feathers on the metatarsus // Nature. 2009. V. 461. P. 640–643.

Как се е преместило окото на камбалата

Един от любимите аргументи на противниците на Еволюцията е очевидната, според тях, неспособност на теорията да обясни произхода на плоските, подобни на калкан риби.

камбала (Pleuronectes platessa) Снимка от статията в Nature

Какво предимство може да даде леко преместване на окото на предшествениците на камбалата, ако то все още остава от долната страна на главата й, следователно, не може да види нищо, освен пясък? Креационистите отдавна твърдят, че хипотетичните преходни форми между “нормална” риба и камбала – форми, при които черепът е асиметричен, но очите му са все още са от двете страни на главата – не може да се получат под действието на подбора и въобще не може да съществуват.

Но дългоочакваното “липсващо звено” между нормалната риба и камбалата се намери. Направено е от Мат Фридман (Matt Friedman) от Университета в Чикаго, публикувал откритието си в сп. Nature. В статията описва две изкопаеми риби в седименти от преди 55,8-40,4 милиона години (еоцен) от Франция и Северна Италия .

Първата риба, наречен Heteronectes chaneti, не е била известна досега на науката. Втората риба (род Amphistium с два вида: paradoxum и altum) вече е била известна, но Фридман е първият, който точно е възстановил структурата на черепа й с помощта на рентгенова томография.

Опирайки се на лъчите на гръбната и анална перка, древните камбалообразни риби са можели да повдигат главата си над пясъка и да оглеждат със своето “долно” око повърхността на дъното.

камбала (Pleuronectes platessa)Рисунка P. Janvier към статията в Nature

Тези две риби имат същата структура на черепа, която креационистите смятат за “невъзможна”: силно асиметричен череп, орбитите вече са се преместили, но и двете очи, все още са на противоположните страни на главата.

В скелета на тези риби има някои архаични черти, характерни за предците на плоските риби – древните представители на надотряда Perciformes.

Интересно е, че сред екземплярите на Amphistium има както “леви”, така и “десни” риби. При съвременните видове такива варианти са изключително редки: всеки вид обикновено е представен или само с “леви” или само с “десни” риби.

Находките на Фридман, показват убедително, че развитието на плоските риби все пак е станало “по Дарвин” – постепенно, а не скокообразно. Те опровергават твърденията за “невъзможността” на преходни форми между нормалната риба със симетричен череп и камбалата (известна е и като писия).

Heteronectes chaneti
Heteronectes chaneti. Снимка от статията в Nature

Трябва да се отбележи, че Heteronectes Amphistium не са преки предшественици на съвременните плоски риби. Те са само много близки роднини на техните предци, които дали началото на всички плоски риби, съвременни и изчезнали. Същото обаче може да се каже за почти всяка изкопаема преходна форма: вероятността да намерите изкопаем пряк прародител е толкова малка, че по подразбиране сред биолозите, такава възможност въобще не се разглежда. Ето защо, всяка преходна форма автоматично се тълкува като “страничен клон” и не като “участък от ствола”.

Източник: Matt Friedman. The evolutionary origin of flatfish asymmetry // Nature. 2008. V. 454. P. 209–212.

Както прочетох в един блог: Докато науката се стреми да запълни празнините в знанията, креационистите се опитват да ги разширят и да поставят там бог.

Приложение 1: Филм за Камбрийският взрив и трилобитите

Прочети още ...

Неинтелигентният дизайн

1 отговор към “Камбрийският взрив и трилобитите”

  1. Н. Крумов казва:

    Мисля, че ако се интересувате от причините за Камбрийната експлозия си струва да хвърлите едно око върху работата на Стивън Станли (An ecological theory for the sudden origin of multicellular life in late precambrian).
    Екологията дава едно от най – добрите обяснения за събитието – идеята се състои в това, че ”бомбата” взривена през Камбрия всъщност е имала един дълъг фитил горял по дължината на целия Протерозой.Всяко следващо звено в една хранителна верига е способно да увеличава сложността на предходните.Идеята на Станли е, че през Протерозоя екосистемите са се състояли главно от еднообразни автотрофи, които всъщност са първи в хран. верига.При отсъствието на по-високи звена процесът на дивесификация е бил изключително бавен, но с появата на всеки следващ малко по – сложен елемент скоростта се е увеличавала докато не е стигнала своя пик през Камбрия.Наблюдавало се е т.нар. отлагане на хетеротрофията.
    Освен, че Кислородът per se би могъл да е оказал директно влияние върху събитието, още една идея е, че той е изиграл и косвена роля.Драматично повишените нива на кислород в края на Протерозоя са позволили разтварянето на Молибден и Желязо в океаните, а това са елементи смятани за жизненоважни за еукариотите.

Вашият коментар

Or

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*


Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>