В серия от публикации ще се постарая да обърна внимание на всичко, което долу-горе прилича на факти и аргументи в един доста шарен сайт “Еволюционната измама” на турски креационист под псевдоним Харун Яхя, доста активен и прочут. По същество обвиненията му ( на жълт фон) към Дарвиновата теория съвпадат с тези на другите креационисти и “интелигентни дизайнери”, но ако срещна в други сайтове някое, което Х. Я. ( от тук нататък мисля така да го наричам) е пропуснал, ще му отделя място по-нататък.

Въображението на Дарвин?

Като начало смятам да прескоча внушенията за връзката на Теорията на еволюцията с Хитлер, Малтус, Маркс и прочие спекулации, които играят на подсъзнателните и съзнателни страхове и предразсъдъци на хората. Ще прескачам и цитатите от Корана (със същия успех можеше да са от Библията). На манипулациите на лична основа ще обърна внимание само в началото – в края на краищата важни са идеите и фактите.

Авторът твърди, че хипотезата е подкрепена от влиятелни учени и само затова се е утвърдила като теория. Дали е така? Дали Дарвин е бил необразован аматьор и дали това има отражение в теорията му?

Какво всъщност е образованието на Дарвин? Следване в Единбург (2 академични години) и Кеймбридж (3 години). Още от младини, Дарвин активно се самообразова под ръководството на учени като Робърт Грант (по-късно професор по зоология в Лондон), Уилям Макджиллврей (куратор на Музея по естествена история в Единбургския университет), Джон С. Хенслоу (ботаник от Кеймбридж), както и ентомолога и ихтиолога Л. Дженинс, натуралиста В. Юел, геолога Седжвик….. Дарвин е член на студентския природо-научен кръжок – Обществото на Плиний, занимавал се е с ентомология, орнитология, геология. През 1831 г. Дарвин полага изпит за бакалавърска степен. За участието си в експедицията Дарвин е препоръчан от Хенслоу като отбелязва способността на младия Дарвин за наблюдение, събиране, и “способността му да отбелязва всичко, което си заслужава да се отбележи в областта на естествената история” ( фраза от писмо на Хенслоу, август 24, 1831).

Въз основа на тези факти не мога да приема, че Дарвин е “аматьор” и пътуването му на кораба “Бийгъл”, спонсорирано от британското правителство, е било забавление за отегчен аристократ.

1. Голяма земна чинка;
2. Средна земна чинка;
3. Малка дървесна чинка;
4. Насекомоядна чинка

Разбира се, чинки (Fringilla coelebs) не е имало на островите Галапагос. Там живеят така наречените Галапагоски чинки (Geospizini), известни още като Чинките на Дарвин, които са група от 13 или 14 вида Врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Дарвиновите чинки са популярни с вариациите в големината и формата на клюна при различните видове според различията в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, както и за един от най-добрите примери за адаптация в еволюционната биология. Поради значението им в развитието на еволюционната теория те са наречени с общото наименование „Дарвинови чинки“, въпреки че самият Дарвин никога не е мислил да ги нарича с това име. (от Уикипедия)

Но освен у тях, Дарвин е забелязал изменчивостта в подвидовете на гигантските костенурки и морските игуани, а също и разликите между местните форми на птиците каракара Polyborus galapagoensis и бухалите Otus galapagoensis с континенталните им аналози, описал е и анализирал орнитофауната, флората и фауната на Галапагоските острови. В Патагония, Дарвин събира и изучава богата колекция от фосили. Той я анализират и я сравнява със съвременната фауна на Америка.

Еволюционната теория е основана на многогодишно изучаване и анализиране и на селекцията на породите домашни животни. Доводите на Дарвин са добре аргументирани с наблюдения, данни от анатомията и морфологията, експериментални резултати.

Затова появата и развитието на Теорията на еволюцията не е случайно хрумване на Дарвин, не е плод на “въображението” му, а на неговата способност да мисли, да анализира и да търси отговори не в древните писания, а в реални факти.

В края на главата има едно обвинение в расизъм, но все пак ние обсъждаме теорията, а не личностите и ще го подминем с мълчание. Повече няма да се впечатляваме от лични нападки.

По какво хипотезите и теориите се различават от доказаните факти

Биологичната еволюция преди публикуването на книгата на Дарвин “Произход на видовете” (1859) е била по-скоро хипотеза отколкото теория. Дарвин направил от нея добре обоснована теория. Между другото, всеки, който се съмнява в реалността на биологичната еволюция е добре да прочетете тази книга – тя е достъпна за всеки. Ако искате да се противопоставите на една научна теория, запознайте се първо с основните, най-очевидни доказателства в нейна полза, които са на разположение още в XIX-ти век.

Доста несъстоятелни са възраженията срещу естественонаучните хипотези и теории, които са изградени на принципа на “никой не е виждал това, следователно, никой не може да го докаже“. Много от научните истини не са достъпни за пряко наблюдение. Например, никой не е виждал ядрото на един атом кислород и не могат да се преброят протоните в него, за да се уверите, че те там са осем, а не седем или тринадесет и половина. Въпреки това, в ядрото на атома на кислорода наистина има точно осем протона. От този факт следват много проверими последици, всички от които са потвърдени чрез експерименти, така че учените правилно смятат, че наличието на осем протона в ядрото на атома кислород не е хипотеза, не е и теория, а доказан факт. Биологичната еволюция е доказан факт точно в същия смисъл.

От времената на Дарвин, учените са открили много нови доказателства в полза на биологичната еволюция. Около 30-те години на XX век, когато развитието на генетиката отговорило на най-важните въпроси, оставени от Дарвин без отговор, световната научна общност започнала да счита еволюцията на доказан факт. Въпреки това, поради многозначността на думата “теория”, в областта на науката се е съхраннило такова понятие като “теория на еволюцията.” Това не означава, че еволюцията е “само теория”. Това, че биологичната еволюция реално се е случила и се случва и в момента на Земята – това е факт, но за да се обясни този факт, за да се обяснят пътищата и механизмите на еволюцията, за да се разберат детайлите на този процес съществува един голям и сложен набор на научни идеи (тук влизат и хипотези, и теории, и факти), който се нарича “теория на еволюцията” или “еволюционна теория”.

Да се нарича модерната теория на еволюцията “дарвинизъм” или “теория на Дарвин” е лоша идея, защото биологията е далеч напред в разбирането на еволюцията в сравнение с оригиналната теория на Дарвин. Днес, само на противниците на еволюцията съзнателно наричат еволюционната теория “Теорията на Дарвин” (а журналистите често го правят от незнание). Това е обикновен риторичен прийом, чрез които анти-еволюционистите се опитват да омаловажат теорията на еволюцията, свеждайки я до идеите на един учен от преди 150г. Нека не се хващаме на такива евтини трикове.

Как се създават нови видове?

Да уточним първо какво е “вид”. Според определението в Уикипедия :Видът е група от индивиди, които при размножаване дават плодовито поколение. В разширено значение се включват и критерии като притежание на сходна ДНК, общи морфологични белези или екологични ниши.

Ето един пример къде стои вида “вълк” в йерархията на живота:

Един вид се формира от стотици хиляди или дори милиони години, а за последните 10 – 15 хиляди години, човекът е успял да създаде чрез опитомяване и селекция редица видове и подвидове. Според Уикипедия Домашното куче (Canis lupus familiaris) е подвид на вълка. Понятието “вид” е малко разтегливо, особено що се отнася за домашните животни. Ако един непредубеден биолог намери в природата див пудел, никога няма да го обедини в един вид с афганската овчарка или със сивия вълк.

Сивият вълк (вляво) и пъстрата компания от домашни кучета-любимци (вдясно) – от един вид ?

Независимо от това, биолозите традиционно отнасят кучето и вълка в различни видове (Canis familiaris и Canis lupus). Между другото, генетиците са доказали, че всички домашни кучета са произлезли от малък брой вълци, опитомени в Източна Азия преди около 15,000 години (Savolainen et al., 2002. Genetic Evidence for an East Asian Origin of Domestic Dogs).Какво е вид често е резултат на нестабилен консенсус между експертите! Ако строго приложим определението за вид към представителите на рода Canis, например, критерият за генетична несъвместмост (невъзможност за кръстосване), ще се получи абсурд: всички видове от този род трябва да се считат за един вид ( кучета, вълци, чакали, койоти и др. ) (вж. също: The evolution and history of wolves). Това не е изключение, а правило: много видове диви животни, принадлежащи към един род, а понякога дори и на различни родове, по принцип, може да размножават помежду си и дават плодовито потомство, но в естествени условия почти никога не го правят. Ето защо ги смятат за различни видове. Същото би трябвало да се отнася и за вълците и кучетата..

Огромния свиреп тур (вляво) и домашното говедо принадлежат към два подвида.

Подобно е положението и с домашното говедо (Bos Taurus) и неговия див предшественик турът (Bos primigenius), последните екземпляри на който са били убити по време на кралски лов в горите на Полша през XVII век. Турът е бил около 2 пъти по-голям от питомния си събрат (височина на холката—1,8-2 м, дължина на тялото—около 3,3 м, рога-0.8м!).Коренът на българския глагол “в-тур-вам се” е в чест на устремния му и свиреп нрав.

Все пак домашната овца (Ovis aries)-вдясно се смята за отделен вид, получен от селекция на дивия муфлон – Ovis [orientalis] vignei (вляво).

Дивото зеле, Brassica oleracea, е невзрачно растение, подобно на бурен.

В продължение на няколко века, използвайки инструментите на изкуствен подбор, селекционерите са успели от това безинтересно растения да получат толкова напълно различни от един на друг, а и от дивия си предшественик зеленчуци като бялото зеле, броколи, карфиол, алабаш, къдраво зеле, брюкселско зеле и още много други.

Всичко това е от един вид Brassica oleracea ( градинско зеле), вляво е дивият прародител

Така, въпреки твърдението на Х.Я. и анти-еволюционистите, изкуствения подбор може да създаде нови видове – особено ако се преосмисли разбирането на понятието “вид”. А логиката на Дарвин е: тъй като естествения подбор е по същество същия процес като изкуствения, то и в природата от старите видове могат да възникнат самопроизволно нови видове. При това природата е имала на разположение не 10 000 години като хората, а повече от три милиарда години, т.е. 300 000 пъти повече.

Експериментална еволюция

E. coli

Група биолози от Университета на Мичиган, водена от Ричард Ленски (Richard E. Lenski) успели да симулират в лабораторията си еволюцията на живи организми, като за пример взели бактерията Ешерихия коли.

Тъй като скоростта на възпроизвежданена E.coli е изключително голяма, учените се надявали, че при едно дългосрочно наблюдение да покаже механизмите на еволюцията в действие. В първата фаза на експеримента, през 1988 г., 12 колонии от бактерии са били поставени при еднакви условия: изолирана хранителна среда, в която има само един източник на хранителни вещества – глюкоза. Освен това в средата имало цитрат, който в присъствието на кислород, тези бактерии не могат да използват като източник на храна. През последните 20 години се сменили повече от 44 хиляди поколения бактерии.

Учените са наблюдавали промените, които случват с бактериите. Повечето от тях били еднакви във всички групи от популациите – например, количеството на бактериите се увеличава, макар и с различни темпове. Но някъде между поколения No 31000 и No 32000 в една от популациите настъпили кардинални промени, които не се наблюдавали в останалите. Бактериите придобили способността да усвояват цитрата. Използвайки съхранените образци бактерии от различни поколения, изследователите успели да установят, че в началото на серията от промени, които са довели до формирането на новия вид бактерии, настъпило около поколение No 20000 и само в тази колония – Източник

Образец “Ара-3″ (в средата) е по-мътен, защото популацията в по-многобройна, защото в хода на еволюцията, бактериите са придобили способността да се усвояват цитрата.

Бързата еволюция на гущери в нова среда

Според публикувано през 2008 г. изследване, у популация от стенни гущери, Podarcis sicula, само за 36 години (много кратък период за еволюция) са се променили размера и формата на главата, увеличила се силата на захапката и се развили нови структури в храносмилателния тракт. Тези физически промени се случват едновременно със значителни промени в гъстотата на популацията и социалната структура.

През 1971 г., пет възрастни двойки Podarcis sicula от остров Под Кописте (Pod Kopiste) били преместени на съседния остров Под Маркару (Pod Mrcaru). И двата острова са на хърватска територия, в южната част на Адриатическо море. Условията на новото място били близки до привичната им среда, наземни хищници отсъствали и за 30г., гущерите по естествен начин се разпространили из острова, измествайки местната популация на Podarcis melisellensis. Когато изследователите се върнали на Под Маркару, те установили, че гущерите на острова са доста различни от гущерите на стария остров Под Копистe. Сравнението на митохондриалната ДНК показало, че популациите на генетично неразличими, но в същото време при популацията от Под Маркару средният размер на индивидите се увеличил, задните крайници са по-малки, максималната скорост на бягане намаляла, както и различна реакция на атаката от хищници. Тези промени в структурата и поведението се обясняват с ниската активност на хищниците на Под Маркару и наличието на по-гъста растителност за криене. Освен това, в новата популация съществено се променили размера и формата на главата, тя става по-масивна, увеличила се силата на захапката. Тези физически промени съответстват на промяната на диетата: P. sicula от Под Кописте са предимно насекомоядни, а диетата на гущерите в Под Маркару в зависимост от сезона е почти 2/3 растителна. Растенията на новото местообитание са по-жилави и твърди и за да се дъвчат са необходими силни челюсти.

Pod Mrcaru lizard, Podarcis sicula. Снимка: Anthony Herrel (University of Antwerp

В най-неочакваното, различие е наличието у новата популация на илеоцекален клапан (сляпо черво), предназначен да забави преминаването на храната чрез създаване на ферментационна камера в червата, където микробите могат да разградят трудносмилаемата растителна храна. Тези клапани никога по-рано не ги е имало в този вид гущери, включително в изходната популация на острова Под Кописте.

Промяната в начина на хранене довежда до промяна в гъстотата на популацията и социалната структура. Тъй като растенията сa много по-голям, предсказуем и надежден източник на храна от насекомите, броят на гущерите се увеличава. Освен това, като отпаднала нуждата да гонят насекоми, гущерите престанали агресивно да защитават територията си

Източник

Между изкуствения и естествен подбор няма принципна разлика

Много от анти-еволюционистите смятат, че между изкуствения и естествен подбор има фундаментална разлика, защото в първия случай посоката на подбора се определя от разумен субект, а при втория действат “слепите сили на природата”.

Не са “слепи и естествени” субектите, когато става въпрос за полов подбор (например, когато очакваният брой потомци, оставяни от самците зависи от това доколко този самец се харесва на самките). Така самките, които са способни на целенасочени действия и смислени решения. стават селекционери. Капризните женски на пауните са създали разкошните опашки на мъжките пауни, точно както на селекционерите на гълъби са създали декоративните породи гълъби.

Насекомите, избирайки кой цвят да опрашат, несъзнателно селекционират цветята според своите предпочитания на мирис и вкус В същото време, цветята “развъждат” насекоми, въз основа на способността им да ги опрашват. Понякога съвместната еволюция на тази двойка води до доста интересни резултати, за които съм писала в темите за Коеволюцията и Коеволюцията на цветята и техните опрашвачи

Изкуственият подбор не е просто аналогия за естествения подбор. Изкуственият подбор е истински експеримент, а не просто наблюдение. Той е проверка на хипотезата, че подборът води до еволюционни промени.

Защо няма принципна разлика между естествения и изкуствен подбор:

Първо, в повечето случаи, новите породи домашни животни и култивирани растения са получени от хора, съвсем несъзнателно, без никакъв умисъл. Т.е. човекът е действал в хода на селекцията не като “интелигентен субект”, а като “сляпа сила на природата.” Примери:

1) За хората, занимаващи се с млекодайни животнио е естествено да запазят една крава, ако дава много мляко, жива, а тази, която дава по-малко мляко да оставят за месо. Това естествено води до това, че по-млеконадойните крави ще оставят повече потомство. Хората в този случай не е задължително да знаят, че те се занимават със селекция. 2) Най-важната разлика между култивираните зърнени култури (пшеница, ориз и т.н.) и дивoрастящите им прародители е фактът, че при първите семената по-добре се задържат в класа, а при вторите – много лесно се ронят. Древните фермери просто не успявали да занесат у дома си (или до местата за вършитба.) тези семена, които се посипвали по пътя, докато хората носели срязаните снопове. Оставали само тези семена, които са най-добре са закрепени на класа. Тези семена се използвали след това за следващата сеитба. По този начин се извършвала несъзнателен подбор.

3) Съвсем несъзнателно и дори без да го подозират лозари, пивовари и хлебари в продължение на няколко хиляди години “селектирали” специфични сортове мая – винена, бирена и хлебна (виж, например: Legras et Ал, 2007 Bread, beer and wine: Saccharomyces cerevisiae diversity reflects human history; Fay J.C., Benavides J.A., 2005. Evidence for Domesticated and Wild Populations of Saccharomyces cerevisiae. PLoS Gen 1(1): e5).

Второ, между изкуствен и естествен подбор има редица преходни междинни състояния. В природата субектите на подбора, също не са непременно “слепи” и “незсъзнателни” сили. Ярък пример е фермерството при някои мравки и термити. Развъждайки в своите мравуняци гъби, тези насекоми за хиляди и милиони години, са извършвали истинска селекция. В резултат на това например гъбите, култивирани от термитите, напълно са загубили способността си за независим живот.

Трето, случаят, когато един селекционер строго ограничава екземплярите, които да кръстосва за да засили необходимите му качества е аналогичен на еволюцията на видовете в една изолирана област, подобно на формирането на нови подвидове Дарвинови чинки на Галапагоските острови.

В Мексико и Гватемала расте дивият прародител на най- продуктивнато съвременно културно растениее – царевицата – странното растение вляво – теосинте На света няма друго културно растение, което толкова далече да е отишло в своето развитие от дивите си предци.

Селекционирана хилядолетия, царевицата не може вече да “подивее”, тя не може да оцелее без човешка помощ. Зърната на царевицата са здраво закрепени на кочана, който е плътно покрит с обвивки. Дори да падне на земята, зърнота не се отделят от кочана и не покълват – изгниват си на него.

Ботаниците традиционно отнасяха теосинте и царевицата не само към различни видове, а дори към различни родове (съответно, Euchlaena и Zea).

Произходът на царевицата от теосинте е доказан неотдавна, така че дори сега сред уфолозите се разпространява историята, че царевицата е донесена на земята от извънземни, защото няма диви родственици и не може да оцелее без помощта на човека (нещо като царевична версия на “интелигентния дизайн”). Едва през 1977 г. въз основа на нови данни, беше прието да се включва теосинте в род Zea (царевица). Това обаче не намалява радикалните различия между царевица и нейния див предшественик – разлики, създадени от изкуствения подбор.

Къде са дебелите клони?

Но къде са новите типове, класове? Ще използвам един по-дълъг цитат от Докинс:

“Според теорията на Дарвин нови класове на животните след геоложкия период камбрий, не само не са се появили, но и не може да се появят. Класове животни се развиват постепенно. Класовете животни, отделени един от друг, макар и в най-дълбока древност да са имали общ прародител, все пак може да се смятат за далечни роднини. Но техните родствени връзки отдавна са разделени, разделени първоначално в отделни и независими видове, а след това вътре в себе си разделени на семейства, след това на родове и т.н.. Времето ги е разделило.

С ваше разрешение аз ще използвам една аналогия. Представете си един огромен дъб с огромен ствол долу и все по-малки и по-малки клони, движейки се към короната. И накрая, стигаме до множество малки клончета и вейки. Очевидно е, че малките и тънки вейчици са се появили наскоро на дървото. Дебелите клони са се появили много по-отдавна от младите вейки. Но дебелите клони, също някога са били млади тънки вейки. Какво бихте си помислили, ако лесничеят ви каже: “Не е ли удивително, че тази година на дървото не се появи нито един солиден дебел клон, но само някакви си малки тънки вейчици“. Чувайки това от лесничея, ще си направите правилния извод, че вашият събеседник е определено глупав!”

Авторът очевидно смята, че има само един вид на елен. В действителност, с името “елен” се означава семейство от 34 вида!. Елените са твърде специализирани животни за да еволюират до куче или плъх. Съвременно животно не може да еолюира в другосъвременно животно. Те са братовчеди, те са на различни еволюционни линии. Но от съвременния елен, след някой друг милион години няма проблем да се получи нов вид еленоподобно същество.

Желанието от пеперуда да стане птица показва само невежество. Пеперудите не са сред предците на птиците. Те са представители на различни еволюционни линии (те са вейки от доста отдалечени клони на дъба, ако използваме аналогията на Докинс). И пътищата на предците на пеперудите (примитивни членестоноги) и предците на птиците (chordates, Deuterostomates – хордови) са се разделили още в началото на камбрия, който е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди около 540 млн. години. Така че това изявление на Х. Я.. не може да се разглежда като аргумент срещу теорията на еволюцията, а по-скоро за невежеството на автора.

Има ли скандал с промишления меланизъм?

С огромно удоволствие Х. Я. разказва за случая с промишления меланизъм като скандален и пример за недобросъвестността на еволюционистите и като крахът на един христоматиен пример за действието на естествения подбор. За какво става въпрос:

В типичната си форма на английския пъстър молец (Biston betularia) има светли крила с тъмни петна, а формата carbonaria – тъмни, почти черни. Тъмният цвят е доминантен признак, за който е отговорен определен ген.

Обичайният (вляво) и меланистическия фенотип Biston betularia (фотография Olaf Leillinger).

В Англия до средата на XIX век черните пеперуди са много редки, а от края на XIX век в индустриалните зони е почти напълно изместват светлите. От края на 70-те години на ХХ век процентът на черни пеперуди навсякъде започва да намалява, а в много области в продължение на 30 години е намалял от 90 до 10%.

Животните с черна окраска се наричат меланисти. Първото нещо, което е хрумнало на учените е връзката между повишаването на броя на пеперудите-меланисти и промишленото замърсяване, което силно нараства през деветнадесети век и първата половина на ХХ век.

През 1958 г. обаче в Англия е приет закон, въвеждащ солени глоби за замърсяване на атмосферата. През следващите 30 години, замърсяването на въздуха намалява бързо. Картата на разпространение на молците-меланисти като цяло добре съотвествала на картата на замърсяването – където имало повече серен диоксид във въздуха, имало и повече меланисти. Аналогично повишаване (а след това и намаляване) на процента на меланистите се наблюдава вc популациите не само на тези молци, но на повече от 70 вида пеперуди в САЩ и Европа.

Какво става? Как черните пеперуди получават предимство поради по-добрата си маскировка? Поради замърсяването загиват лишеите, на чиито фон типичната форма е невидима за птиците. На черните, опушени дървета е далеч по-незабележима черната форма, а светлите са изяждани от птиците. Действа естествения подбор – черните пеперуди оцеляват по-често и техните наследници постепенно изместват по-светлите форми.

Тази хипотеза е проверена от ентомолог Бернар Кетлуел (Bernard Kettlewell) през 50-те на миналия век. Първо той изказал тезата, че птиците по-често кълват молците на контрастиращ ( не съответстващ на цвета им) фон. След това той белязани пеперуди в замърсени и незамърсени райони. После улавял обратно пеперудите, примамвайки ги със светлина. В замърсените райони по-често се “завръщали” черни пеперуди, а в незамърсените – светли

Опитите на Кетлуел обаче не били съвсем коректни. Например, той пускал пеперудите през деня (те обикновено не могат да летят през деня). Пеперудите можели “прибързано” да изберат първото им попаднало място за кацане ( а може би неестествено за тях) – стволовете на дърветата (а не клоните на короната). Имало е и много други неясноти. Предположено е (но не е доказано) и друго обяснение – по-високата устойчивост на черните пеперуди срещу замърсителите. Но натрупаните данни като цяло потвърдили правотата на Кетлуел. Този случай влязъл в страниците на учебниците, а дискусиите останали в академичните среди.

Но триумфът на Кетлуел не продължил дълго и вина за това несъзнателно има че генетикът М. Маджерас (Michael Majerus)

През 1998 г. М. Маджерас публикува книгата “Меланизъм: Еволюция в действие” , Потвърждавайки правотата на Кетлуел, Маджерас в същото време, честно разнищил всички недостатъци на неговите експерименти.

През същата година в списание “Нейчър” излиза обзор на книга, озаглавена “Не е черно и бяло”. Авторът Дж. Койн (Jerry Coyne) справедливо отбелязва, че историята съвсем не е толкова проста, колкото изглежда в учебниците. Но мнозина виждат в обзора опровержение на Кетлуел. Става широко известна фразата:

Усетили кръв, много креационистки сайтове, а също и Х.Я. със злорадство посочват как Койн, един “информиран учен” разобличава “фалшификата на дарвинистите.”

През 2002 г. излиза книгата на Дж. Хупър, озаглавена “За пеперуди и хора: интрига, трагедия и молец” Хупър обвинил Кетлуел в пряка измама. Твърдял, че процентът на завръщане на пеперудите рязко се повишил след като Кетлуел получил писмо от шефа си, в което той се оплаквал от неясните резултати от експеримента. И ето – празник в гнездото на креационистите:

Дарвинистите отвръщат на удара. Ентомологът Б. Грант пише в списание “Science” рецензия на книгата на Хупър, озаглавена “Киселото грозде на гнева”. Койн пише в “Nature” статия, в която нарича версията на Хупър “конспирация” (при по-внимателен оглед се оказало, че писмото от шефа си, Кетлуел е получил не преди, а след като резултатите му станали по-изразителни).

Най-добрият отговор на клеветата на Хупър дал същият М. Маджерас, който пръв посява съмненията. Почти всеки ден през периода 2000-2007, той наблюдавал с телескоп поведението на молците.

Маджерас пускал светли и тъмни пеперуди в пропорции, точно съответстващи на природните на рaзлични места и на различни дървета, а също и на различни места по дърветата. Противно на критиците на дарвинизма, станало ясно, че някои от молците, все пак кацали върху стволовете на дърветата, но предпочитали клоните или местата където се съединяват със ствола.

Изследователят наблюдавал пеперудите и записвал – останали ли са цели или са загинали, попадайки в клюновете на птиците. За по-голяма статистическа точност били пуснати 4864 молци, за което били нужни шест години.

Птиците могат да виждат ултравиолетова светлина и критиците веднага се хванали за този факт, предполагайки, че може да опровергае на констатациите на Кетлуел. Маджерас проверил как изглеждат молците на ултравиолетова светлина и се оказало, че окраската отново се оказва маскировъчна.

Като цяло, изследванията на Маджерас потвърждават констатациите на Кетлуел и реабилитират напълно изводите за естествения подбор в този толкова дълго проточил се скандал около невинния молец.

Източници:
“Най-великото шоу на земята“-Ричард Докинс
The “Alabama Insert”: A Study in Ignorance and Dishonesty - transcript of a lecture by Richard Dawkins from the Franklin Lectures in Science & Humanities, Auburn University April 1, 1996
Ложь креационизма – Павел Волков
SWelcome to the E. coli Long-term Experimental Evolution Project Site – Dr. Richard E. Lenski, Michigan State University.
Rapid Evolution Driven by Invasion into New Habitats- Living the Scientific Life
Самая популярная бабочка мира – Белое или черное, или Можно ли доверять вашему учебнику – Сергей Глаголев, Новая Газета
Изучение моли подтвердило силу естественного отбора – Леонид Попов, membrana.ru