Аргументи за …

Докато по-голямата част от галактиката не бъде изследвана за признаци на живот или бъде осъществен контакт с други цивилизации, хипотезата за панспермията ще остане актуална, но трудна за проверка. Но може да се изтъкнат някои косвени улики:

• няма време за зараждане на живота на Земята

Общоприето е да се оценява възрастта на Земята (заедно с останалата част на Слънчевата система) приблизително около 4.55 милиарда години. Смущаващо е, че най-старите известни утаечни скали в масива Исуа в Гренландия с несъмнени следи на живот са само на 3.85 милиарда години (а вероятно са и по-стари). Няма време за геогенезис.

Според изследванията на Wilkinson Microwave Anisotropy началото на Вселената е преди 13.7 милиарда години. Но поне един звезден цикъл на раждане/смърт е необходим за синтез на C, N и O за което ще е са необходими поне милиард години (Gilmour et ал., 1997). Това определя най-ранното възможно възникване на живота във Вселената ~12.7 милиарда години.

За възникване на живот на Земята има <100 милиона години, а където и да е из Вселената за този процес има вече ~9 милиарда години.

• вероятността за пренос на живи организми от Космоса

На Земята постоянно постъпва огромно количество космически материал – във вид на космически прах и по-рядко като по-големи късове. Дори по консервативни оценки това са между 100-1000т/денонощие.

По данни от компютърно моделиране, за времето на съществуването на Марс и Земята от едната планета на друга се е преместил материал с обща маса около милиард тона! Има минимум 16 известни на науката марсиански метеорити достигнали повърхността на Земята, без да се прегряват по пътя си до несъвместими с живота температура. Това позволява да се направи извода, че процеса на пренос на вещество от планета на планета е много разпространен.

• може ли жив организъм да понесе полет в Космоса

Не всяка форма живот може без вреда да извърши такъв космически полет. За това тя трябва да издържа на радиация и да преживява без енергия и храна. Примери за такива организми има, като знаменитият Дейнокок , който не би могъл да изработи своята радиационна устойчивост на Земята.

Във вид на спори, с твърдо защитно покритие, бактериите могат да се запазят от всякакви повреди в условия на липса на хранителни вещества и екстремни температури за много дълги периоди време. Когато условията станат благоприятни за живот, бактериите се възстановяват.

За тях вероятно сте прочели в предишната тема

Ако всичко това не може да бъде еднозначно доказателство, то поне е повод да се погледне по-сериозно на теорията за извънземния произход на живот. Следва “Оживление”.

За любителите на екстравагантни доказателства

“От десетилетия миньорите в Западен Трансваал близо до градчето Отосдейл изравят стотици метални сфери, подобни на бейзболни топки, в слой докамбрийски седименти. Част от сферите представляват плътни метални топки със синкав цвят и бели жилки, а други са кухи черупки с бяла гъбеста вътрешност. Това, което ги отличава от естествени формирования, като лимонити или пирофилити, са трите паралелни жлеба, издълбани по диаметъра им. Подобни находки демонстрират най-ранните следи от присъствие на техногенен интелект, който като краен продукт на еволюцията се появява сред първите наченки на живот в основите на първото еволюционно стъпало.”

Автор: Мирослав Минчев – Тайните и Загадките на Всемира

Снимките са от сайта :X treme truth

…и против

Темата за панспермията е много добре разработена в научната фантастика, а журналистите от жълтите вестници с удоволствие поместват всяко сензационно съобщение за “намеса от космоса“. Именно такива “доказателства” като горното правят хипотезата за панспермията да изглежда несериозна за повечето учени, а тези които я подкрепят като Фред Хойл, губят авторитета си.

• мистификации и замърсени проби

През 1962г., Джордж Клаус и Бартоломю Наги (George Claus and Bartholomew Nagy) заявяват, че са открили в метеорита Оргуел (Orgueil) “организирани елементи” – микрофосили. Тези “елементи” впоследствие било доказано, че са полен, включително познатия ни рагворт (ragwort) и гъбени спори (Fitch & Anders, 1963), т.е. образецът е замърсен.

Претенциите, че спорите намерени в червения дъжд, паднал около Керала, Индия през 2001г. били от извънземен произход – от комети, впоследствие са опровергани. След 2003г. вече е общоприето, че дъждът е бил оцветен от червен облак прах от района на Залива и съдържал земни гъбени спори-виж.

През 2002-ра, бил съобщено за откритието на глицин (най-простата аминокиселина) в междузвездните облаци. Последващите изследвания опровергали тези претенции.

Едно изследване на знаменития ALH84001, проведено от учени от Хавайския университет, не потвърждава версията за биологичния произход на структурите. Според интерпретацията, “следите от дейността на микробите” са впръсквания на карбонатни соли; “зрънцата” в метеорита са от попаднала в него течност под огромно налягане. Такъв процес може да се предизвика в момент на ударно въздействие на повърхността на Марс, след което ALH 84001 се отправил на път към Земята. Има и други версии, според които дискутираните следи са само “продукт на някаква химическа реакция, не свързана с живота” (Ралф Харви).

• няма време за зараждане на живота преди образуването на Земята

Възрастта на самата Вселена се изчислява само на 15 млрд години, а живот не може да възникне около звезди от първо или второ поколение – заради липсата на тежки химични елементи (C, N и O), а тези се създават най-малко след един цикъл на раждане/смърт на звездите и това е границата, преди която не би могъл да възникне живот. Освен това плътността на тежките елементи трябва да е достатъчна за образуване на по-сложни молекули (като например, аминокиселините). Това може да стане само в молекулярните облаци прах (109-1012/m3), получени от разпръснатото вещество на загинали звезди.

Слънцето принадлежи към третото поколение звезди. Затова не е изключено земните форми на живот да са от най-ранните във Вселената. Възникването и развитието на многоклетъчни форми на живот е възможно само в звездни системи със средна маса от трето и последно поколение.

• подходяшите температури

Подходящите температури за живот са по-ниски от тези в звездите (елементите там са в плазмено състояние – само ядра, без електрони) и по-високи от междузвездното пространство (при толкова ниски температури химичните реакции и всякакъв метаболизъм са много бавни). Това ограничава постоянния живот на планетите, където тежките и необходими за живота елементи присъстват във висока плътност.

Нека отбележим, че тези твърдения не опровергават по принцип панспермията, а само задължителната й намеса.

• ще изгорят при навлизане в земната атмосфера

Бактериите няма да издържат на огромната топлина и ускорение при навлизане на атмосферата. Има известни съмнения и за това твърдение. Вътрешността на току-що паднали метеорити е рядко нагрята значително и те често са хладни. Например, образец от стотина червеи нематоди в космическата совалка Колумбия се запазил след авария, при приземяване от 63 km в 4 килограмови контейнери.

Дори и да се потвърди хипотезата за извънземния произход на живота на Земята, все пак не се решава въпроса за произхода на живота от нежива материя, а само се отлага в пространството.

Принципът на Окам

Един от фундаменталните принципи на рационалното мислене е “Бръсначът на Окам” (на името на английския философ от XIII век); самият Окам го формулирал като “Не умножавай същностите повече от необходимото”. Приложено към правилата на научното изследване това означава: избирайки една от няколко хипотези, обясняващи някакво явление, трябва да се започне от най-простата от тях, и само когато се убедим в това, че тя “не работи”, преминаваме към по-сложната, повтаряйки тази процедура дотогава, докато не се намери най-простото удовлетворяващо ни обяснение.

Но когато се опитаме да приложим принципът на Окам по отношение на панспермията не достигаме до лесен извод защото не е ясно кое е по-простото решение: геогенезиса или екзогенезиса. Геогенезисът отстранява трудностите при предаването на “семето” живот през космоса, но е притиснат да се случи в твърде кратко време.

Въпросът е открит.

Ускорена обратно насочена панспермия

В 1961 г. Карл Сейгън предложил да се изпращат земни микроорганизми (синьозелени водорасли) на Венера и да се разпиляват в атмосферата й непосредственно под облачния й слой. Той предполага, че в резултат дейността на тези микроорганизми, климатът на Венера ще се измени и с времето ще стане годен за живот на човека. Днес вече се смята, че Марс е по-подходящ и че сега условията на Марс са близки до тези, които са били на нашата планета, когато тя е била само на прага на биологическата си еволюция. На Марс този праг едва ли ще бъде преодолян по естествен път. Затова, ако хората искат да използват Марс е необходимо да се намесят.

От съобщение на NewScientist от октомври 2005, става ясно, че вече се изпълнява подобен проект, финансиран от НАСА. Като вкарат гени на устойчиви на висока температура екстремофили
Pyrococcus furiosus в цианобактерии, учените се надяват фотосинтезиращите микроорганизми да “тераформират” Марс.
Източник:
Problems with Panspermia or Extraterrestrial Origin of Life Scenarios, John Gribbin, of Astronomy Centre, University of Sussex