13 Responses to “Introduction – Why are people? – Part 1”

1. Vivian says:

   01.02.2012 at 19:22

   Like the blog

   Reply
   • Николай Николов says:

     21.11.2015 at 19:23

     Haли олигархията трябва да оправдае действията си! Ако сега слезе Бог ,да проповядва любов, те ще го разпънат на кръста отново! Какъв е смисъла …….и кой е по щастлив? Олигарха или клошаря?Как може да бъди щастлив олигарха на гърба на нещастника?Кой всъщност е нещастник!

     Reply
2. Стели says:

   10.01.2014 at 9:11

   „Той вижда в креационизма и другите антидарвинови идеи лично оскърбление. Британската преса описва един негов диспут с местен теолог така “Лъв – 10 : Християнин – 0″.“
   Какво друго да се очаква от “питбулът на дарвинизма”? А ако някой го строши от бой и ограби, дали ще се сети, че другия просто се е подчинил на егоистичния си ген? Безчинствата в заобикалящия ни свят се увеличават благодарение на елементарни маймуноподобни, като Докинс.
   Псалми 14:1
   „Безумният каза в сърцето си:
   Няма Бог.
   Поквариха се; сториха нечестиви дела;
   няма кой да прави добро.“

   Reply
   • Vanya says:

     10.01.2014 at 9:14

     Нямам време за теологични спорове, нито виждам смисъл.

     Reply
   • Viktor says:

     30.09.2016 at 9:13

     Грешите верноста на едно твърдение с ефкета от него.
     Докинс многократно се е изказвал, че еволюцията това е история- трябва да град общество на принципа на естествения подбор толкова колкото трябва да го градим върху средновековните ценности на инквизицията, крепостното селячество и феодализма. Просто така са се случили нещата. Себичният ген е книга не за егозима, а за алтруизма и за това как може да възникне той на ниво индивид, в следствие от себични интереси на отделни гени. Религията не носи морал-всъщност съвременният хуманизъм е в следствие на успешната борба на рационалното и светското с религията. Идеята, че ако не правиш добро ще страдаш вечно ли е единственият източник на морал? Това си е реципрочен алтруизъм в най-прост и дървен вид. Докинсовите концепции са къде къде по-елегантни.

     Reply
3. Димитър Смилянов says:

   20.04.2015 at 15:16

   В коментар към статията си “Загубите на симетрия в ранната Вселена”, вие твърдите, че Докинс е, цитирам: “… серозен учен, смножество научни публикации и принос в своята област”. Не пиша там, защото в онази статия се говори за физика, а той не е физик.
   Ще се опитам накратко да анализирам доколко отговаря на истината, че е сериозен учен и има множество научни публикации. За приноса му не мога да се произнеса, защото според мен той не може да се измери количествено. В английската Уикипедия се твърди, че, цитирам: “In 1982, he introduced into evolutionary biology the influential concept that the phenotypic effects of a gene are not necessarily limited to an organism’s body, but can stretch far into the environment, including the bodies of other organisms.” Не знам в случая какво точно означава “влиятелна концепция”. Може би вие ще ни обясните и колко голям според вас е приноса на му към науката и дали за него може да се даде количествена оценка.

   Резултата е следния:

   “The Selfish Gene” и всички негови книги, които споменавате са научно-популярни. Потърсих в интернет информация за това колко научни публикации (publications of original research) има той. Известно е, че техния брой за даден учен е единия от двата най-важни показатели за количествена оценка на неговата работа. След доста ровене, успях да сваля CV-то на Докинс (източник: http://web.archive.org/web/20141012061906/http://www.fontem.com/archivos/usuarios/cv_521.pdf).

   Документа не е ясно датиран, но от самия текст заключавам, че най-вероятно е от 2005-2006 г. В този документ под заглавието “Articles and Small Books” са изброени 88 публикации (най-старата е от 1968 г.). Иначе научно-популярните му книги са посочени под заглавието “Books”.
   Следователно за около 37 г. той има средно по 2,38 публикации на година. В този списък обаче има публикации със заглавия като “Why any study of human origins must be Darwinian”, “The ‘St. Jude’ Mind Virus” и “Darwin Triumphant – Darwinism as a universal truth”, които едва ли представляват оригинални изследвания в областта на биологията.

   Другия важен показател е доколко са цитирани публикациите на даден учен. За него има няколко индекса. Не знам кои са най-уважавани от самите учени, но по статии в интернет съдя, че това най-вероятно са “Science Citation Index (ISI)”. За съжаление, информацията в ISI е платена и аз нямам пряк достъп до нея. Успях да намеря само, че “h-index” на Докинс е 17 (източници: http://revelation4-11.blogspot.com/2010/07/scientific-track-record-of-richard.html и http://www.boards.ie/vbulletin/showthread.php?t=2056840318&page=3) и индиректно някои данни от ISI (по-нататък става ясно кои).
   Между другото намерих интересна статия, сравняваща в този смисъл Докинс и един от неговите опоненти, американския генетик Francis Collins (източник: https://shadowtolight.wordpress.com/2012/04/12/dawkins-vs-collins/).

   Според “изобретателя” на индекса J. E. Hirsch, стойност от ~18 е подходяща за повишение в пълноправен професор и сред 36-те нови членове, постъпили през 2005 г. в американската National Academy of Sciences и работещи в областта на биологичните и биомедицинските науки, той е средно 57. За периода 1983–2002 най-цитирани (Hirsch използва данни от ISI) били следните учени – S. H. Snyder (h=191), D. Baltimore (h=160), R. C. Gallo (h=154), P. Chambon (h=153), B. Vogelstein (h=151), S. Moncada (h=143), C. A. Dinarello (h=138), T. Kishimoto (h=134), R. Evans (h=127) и A. Ullrich (h=120). В разглеждания период всички те са работели в областта на биологията и медицината (източник: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1283832/).

   Съществува също и замисления като сатиричен (но съдържаш според мен голяма доза истина) “Kardashian index (k-index)”, който сравнява броя на последователите в twitter и броя цитирания на публикациите на даден учен (източници: http://genomebiology.com/2014/15/7/424 и http://www.nature.com/nature/journal/v512/n7513/full/512117e.html). По този показател Докинс е на трето място (източник: http://news.sciencemag.org/scientific-community/2014/09/top-50-science-stars-twitter).

   Така, че Докинс е по-скоро есеист, медийна звезда и популяризатор на науката (за мен е по-точно да се нарече “воин на науката”), отколкото учен в строгия смисъл на думата. Може би от писане и турнета за рекламиране на популярните му книги (13 до момента); писане на всякакви видове популярни статии; правене на документални филми (също 13); публични лекции, речи и участия в дискусии; всякакви административни задължения и киснене в twitter (22 700 “tweets” и 1 160 000 последователи до момента) той просто няма достатъчно време да прави истинска наука.

   Reply
4. Димитър Смилянов says:

   13.05.2015 at 22:29

   Смятате ли някога да вземете решение за предишния ми коментар? Или не можете да преглътнете фактите, съдържащи се в него?

   Reply
5. Димитър Смилянов says:

   13.05.2015 at 23:57

   Имам два въпроса:
   1. Има ли строго научен текст (“The Selfish Gene” е научно-популярна книга), в който Докинс да е изложил теорията си?
   2. Какви са строго научните доказателства в подкрепа на неговата теория (метафорите, колкото и да са сполучливи, не са доказателства)?

   Reply
6. Димитър Смилянов says:

   14.05.2015 at 0:32

   Всъщност “теория за егоистичния ген” не съществува. Има т.нар. “gene-centered view of evolution”, развита главно в трудовете на W.D. Hamilton, Colin Pittendrigh и George C. Williams и популяризирана по-късно от Докинс.
   Май единственото лично “изобретение” на Докинс е “meme” концепцията, към която пък има доста сериозни критики.

   Reply
7. Димитър Смилянов says:

   14.05.2015 at 10:16

   Забелязах, че малките по обем коментари се публикуват автоматично, а за големите е нужно да се намеси администратора на сайта. Той обаче изглежда не е влизал в административния панел поне от 20 април. Така, че може би излишно се горещя, но фактите, посочени в него остават непознати за широката общественост.

   Reply
8. shi-jian says:

   23.07.2015 at 16:54

   Ричард Докинс:”Егоистичните гени и егоистичните меми”,
   раздел от книгата на Дъглас Хофстатър и Даниел Денет: “ОКО НА РАЗУМА”(„The Mind’s I” – превод на сайта – http://iztoknazapad.com/?page_id=3677

   Reply
9. Еврика? says:

   03.10.2015 at 16:48

   Предпоставено е, че в гена има закодирана, освен всичко друго, и “себичност”. От кого? От “себичния” ген? Аха, сетих се: случайно се е самозакодирала в процеса на еволюцията, несъмнено в случаен еволюционен пристъп на “себичност” към себе си, и то преди възникването на себе си. Хитро.
   А дали Докинс не е възникнал за себичните цели на чорапите си, коварно еволюирали в търсене на носител?
   Има логика, има логика…

   Reply
10. Niki says:

    23.08.2016 at 17:43

    Митко е прав за Докинс! Той е по-скоро журналист, отколкото учен. Ето го, казано директно от устата на големия E.O. Wilson!

    https://www.youtube.com/watch?v=oqb-zRCFLbU

    Не трябва, обаче, да се омаловажава с лека ръка това, което Докинс прави за еволюционната биология през всичките тези години. Много е направил човека и това трябва да му се признае, въпреки, че не е писал научни статии през цялото това време!

    Reply