Types of negative synergies – amensalism, predation and parasitism

 

Видове отрицателни взаимодействия

Аменсализъм

Аменсализъм (от гр. а – “не” и латински mensalis, “трапеза”), в биологията е отношение между два организъма, при което единия индивид потиска или наранява другия, без това да му носи какъвто и да е ефект – полза или вреда.

Такъв случай е когато един организъм отделя някакво химично вещество като част от своя нормален метаболизъм, което обаче поврежда друг организъм. Някои примери:

  • Хлебната плесен Penicillium отделя антибиотика пеницилин, който убива бактериите.
  • Черното орехово дърво от вида Juglans nigra. Корените му отделят химичното вещество juglone, което често убива околните растения.

 


Снимка: Majestic Forest wallpaper
  • Гори

Растенията в определени биоти са силно зависими от ефекта на аменсализма – високите дървета засенчват по-ниските.

Това стабилизира съобществото намалявайки конкуренцията.

 


Снимка: BIRDS AS ART
  • Мечки в тревата

Два мечока могат да изпотъпчат доста трева. И макар тревите да не загиват, то те се повреждат. На мечоците им е все едно.

Такъв вид отношения са случайни, непостоянни и затова някои ги отхвърлят като вид симбиоза.

Хищничество и паразитизъм

Взаимоотношенията хищничество и паразитизъм носят полза на единия от видовете (хищника и паразита) и са вредни за втория (жертва и гостоприемник). От екологична гледна точка те са сходни, и разликата е в размерите (хищникът е по-голям от паразита) и
във времето, необходимо да се доведе жертвата до гибел.

Има извесно покритие между аменсализма и хищничеството, като разликата е, че последното е двустранен процес.

Системите хищник-жертва и паразит-гостоприемник постоянно еволюционират. На паразитите и хищниците не е изгодно напълно да унищожават популациите на приемниците и жертвите, и затова дългата съвместна еволюция е довела по-умерено взаимно влияние. Най-голяма вреда нанасят новите паразити и хищници.

 

По менюто им ще ги познаете:

  1. Мицетофаги (микофаги) - хранят се с гъби
    • Миксомицетофаги - хранят се с голи охлюви (миксомицети)
    • Спорофаги - хранят се със спори на гъби
    • Ксиломицетофаги - обитатели на дървесина, потребяващи израсналите на нея гъби или култивирани от тях в нея за своето хранене
    • Копромицетофаги - обитатели на екскрементите на животните, потребяващи развиващите се там гъби
    • Сапромицетофаги - хранят се с гъби в заключителния етап на разложението им
    • Зоомицетофаги - обитатели на трупове на животни, потребяващи развиващи се на зоосубстрата гъби
  2. Фитофаги
    • Бриофаги - хранят се с мъхове
    • Лихенофаги - хранят се с лишеи
    • Алгофаги - хранят се с водорасли
    • Хербифаги - хранят се с тревисти растения
      • ризофаги - хранят се с корени
      • филофаги - хранят се с листа
      • антофаги - хранят се с цветове
        • палинофаги (полинофаги) - хранят се с прашец
      • карпофаги - хранят се с плодове и семена
    • Дендрофаги - хранят се с дървета и храсти
      • ризофаги - хранят се с корени
      • ксилофаги - хранят се с дървесина
      • флеофаги - хранят се с кора
      • филофаги - хранят се с листа
      • антофаги - хранят се с цветове
        • палинофаги (полинофаги) - хранят се с прашец
      • карпофаги - хранят се с плодове и семена
  3. Зоофаги
    • Хищници - убиващи и изяждащи плячката веднага (разделянето на хищници и паразитоиди е условно)
      • малакофаги - убиващи и изяждащи мекотели
      • ентомофаги - убиващи и изяждащи насекоми ( и техните паразитоиди)
      • оофаги - хранещи се с яйца ( и паразитоидите, живеещи вътре в яйцата)
    • Паразити- живеещи в тялото на гостоприемника (или на него) и се хранят така, че той да останея жив
      • ендопаразити- живеещи вътре в тялото на гостоприемника
      • ектопаразити- живеещи на тялото на гостоприемника отвън и хранещи се с неговите външни тъкани или мъртви части
    • Паразитоиди- живеещи в тялото на жертвата (или на него) и изяждащи я постепено, но в края на краищата водещи я до смърт
      • ендопаразитоиди- живеещи в тялото на жертвата и хранещи се с нея отвътре
      • ектопаразитоиди- живеещи в тялото на жертвата отвън и хранещи се с нея отвън
    • Хемофаги (хематофаги) - кръвосмучещи
  4. Сапрофаги
    • Детритофаги (схизофаги) - хранят се с остатъци на растения и животни
    • Копрофаги - хранят се с екскрементите на животните
    • Некрофаги - хранят се с мъртви животни и техните останки
    • Сапроксилофаги - хранят се с разложена дървесина

 


Снимка: Breck P. Kent
  • Минога

Според някои миногата е хищник, според други – ектопаразит.
Тяхната кръгла, осеяна като слънчогледова пита с дребни рогови зъби, уста (клас Кръглоусти Cyclostomata) е изумително ефективно оръжие. Прилепвайки се към риба, в продължение на няколко дни и даже седмици миногата бавно я изяжда. Постъпващите в раната на жертва секрети предотвратяват съсирването на кръвта и предизвикват разпад на тъканите.

Дори и само ранена, рибата отслабва и става лесна плячка за други паразити и хищници. Морската минога напада едри риби като сьомга, есетри, треска и даже китове.


Снимка: cbu.edu
  • Паразитен червей

Лентообразният паразит Hymenolepis diminuta с дължина почти 30,5 см може да живее в стомаха на млекопитаещите в течение много години и добре се е приспособил тази негостоприемна среда.Преди приблизително 10 години учените открили, че червеят е способен да забави притесняващата го стомашна активност, отделяйки секрета цикличен гуанозинмонофосфат./td>

В момента се изследва възможността да се въведе това вещество в лекарства, за да може да се усвояват по-ефективно от организма.<

Денят на трифидите

Хищници има не само в животинското царство. Който не знае какво е това трифиди – нека почете това. Следват три коварни красавици.

 


Снимка: cvetya.com
  • Венерина мухоловка

Всеки лист на венерината мухоловка (Dionaea muscipula) завършва с капан, напомнящ назъбена паст.

Вътрешната повърхност на капана привлича насекомите с ароматен нектар, които се отделя от специални жлези. Насекомото, долетяло на хищното цвете, докосва някое от чувствителните косъмчета, что растат на крилата на капана. Именно те и го затварят, изпрашайки сигнал, чиито механизъм на предаване е все още неясен. Вероятно е електричен импулс .

Впрочем, механизмът сработва само когато косъмчета са засегнати повече от един път в течение на 20 секунди. Така растението не реагира на падащи листа и други случайни докосвания.

Dionaea muscipula
Снимка: http: atlasdasplantascarnivoras
Капанът се затваря мълниеносно – за 1/3 от секундата – неочаквана за растение реакция.

При първи сигнал страните на капана се затварят неплътно, между тях остава пролука, достатъчна за да се измъкне малко насекомо, например комар или мравка. За мухоловката е неизгодно да се занимава с малка плячка – за хващане и смилане ще загуби повече енергия, отколкото ще получи.

Но голямо насекомо не може да се спаси – “челюстите” на мухоловката ще се свиват все по-плътно. Скоро мухоловката започва да подават в камерата секрет, наситен със солна киселина, разлагащ тъкани на насекомото и да усвоява техните хранителни вещества.

 

Drosera intermedia
Снимка: jlcheype
  • Росянка

Росянка Drosera intermedia насекомоядное растение. Расте на бедни блатисти почви, там където не достигат минерални вещества и тя допълва менюто си с насекоми. Нейните листа са покрити с власинки с лепкави капки с фермент, привличащ насекомите. Те кацат на листата и прилепват към тях. Растението отделя ферменти, които могат да размекнат не само насекоми, но дори и месо и яйце.

 

Nepentes
Снимка: А. Алиакрински
  • Непентес

 

Непентесът е лиана, която по правило, води епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли на архипелазите от Тихи и Индийски океан и в тропическите области на Азия и Австралия. Освен обикновените, се развиват особени бутилкообразни листа. Техния край се удължава в тънък мустак, който обвива клон на дървото-домакин и завършва с форма, подобна на гърне с капак.

Вътре в гърненцето се отделя протеолитичения фермент непентесин. По краищата му са разположени жлези, отделят нектар, който привлича насекомите. Насекомите, попаднали вътре в гърненцето, се хлъзгат по стените му и се оказват на дъното и се подлагат на действието на фермента. Гърнетата достигат 15-20, а понякога и 50 см на дължина, количеството на събиращия се фермент може да достигне до 1-2 литра.

 

вляво – Остров Калимантан (Борнео), национален парк Кинабалу, надморска височина около 2,5 км, непентес Nepenthes villosa

Заек-единак и овца-стръвница

Не е смешно. И кротките сърнички са хищници по отношение на растителното царство.

elephant
Снимка: photobucket.com
  • Слон

Слонът има добър апетит. Всеки ден са му необходими от 150 до 400 кг растителна храна.
Поглъща дневно и десетки литри вода.С бивните си слона бели корите на дърветата. С хобота къса трева, листа и клонки. Плодовете поваля като клати стволовете на дърветата.

 

rabbit
  • Зайци

 

Зайците били заселени през 1859 г. в Австралия и скоро се превърнали в континентално бедствие. За няколко десетилетия станали към 20 милиона. Едва след Първата световна война Австралия започнала да преодолява заешката напаст.

 

 

Челюсти

Да поговорим за истински опасните животни.

shark
Снимка: paleo.cc
  • Акула

Преди 250 милиона години на Земята се появявят предшествениците на съвременната акула. Надживяла динозаврите, достигла с времето почти абсолютна адаптация с право е наречена “идеална машина за убиване”.

В ужасната паст растат зъби по 5cm на редове по хиляда и повече на ред и постоянно се обновяват. Насочени са навътре, което изключва възможността жертвата да се измъкне. Мощните челюсти са закрепени с дълъг еластичен мускул позволяващ им да се разтягат така, че с лекота да погълнат възрастен човек или да го прекъснат на две. При това могат да стискат със сила 4 t/cm2

Тялото на акулата има съвършенна хидродинамична форма, благодарение на която може да развива скорост 45км/ч. и е невероятно маневрена. Тя има и ефективна сензорна система, позволяваща да открива кръв на разстояние до 1 км даже ако един грам кръв е разтворен в хиляди литри вода.

Canis lupus
Оригинална снимка: alo.com
Обработена bgchaos (фон)
  • Вълк

Целият външен вид на този хищник свидетелства за мощ и отлично приспособяване за неуморим бяг, преследане и нападение на жертвите.

Вълкът (Canis lupus) има най- обширния ареал на обитаване от всички млекопитаещи, с изключение на човека. Вълците са се приспособили да живеят и в пустините, и в снежната тундра, и в гористите планини и по равнините. Когато е гладен, може да изяде до 10 кг месо, но обикновено му стигат около 2 кг, като останалото месо скрива за запас, от който понякога се възползват и други животни.

Има 42 зъба, 4 остри, закривени кучешки дълги 3.8 см, с които разкъсва жертвите си. Благодарение на широките си лапи може да тича по всякаква местност и да гази дълбок сняг. При необходимост развива скорост до 55—60 км/ч и е способен на преходи до 60—80 км за нощ.

Вълците ловуват, водени от алфа двойка, семейно или на глутници, всеки със строго определени задължения като проследяват, обкръжават и убиват жертвите.

Вълците нападат слаби, болни или стари животни, изпълнявайки роля на санитари на екосистемата. Именно затова нападат и домашни животни, защото за тях те са непълноценни екземпляри.

Израженията на лицето, позата и положението на опашката отразяват различни им емоционални състояния и помагат за общуването им. Добре развитата висша нервна дейност се съчетава при вълците със сила, ловкост, отлично обоняние, слух и отчасти – зрение, бързина и други физически данни, силно повишават шансовете в борбата му за съществуване.

Повече за вълците може да прочетете тук.

Ursus maritimus
Снимка: fotosearch.com
  • Бяла мечка

Най-големият ни познат сухоземен бозайник-хищник.
Някои самци имат тяло дълго до 3 м и маса до 1000 кг. Населява една от най- негостоприемните места на Земята- северния полярен кръг. Тук целогодишно многочислените тюлени са основна храна на този хищник.Белите мечки са отлични плувци, научното им име – Ursus maritimus значи “морска мечка” , но не са достатъчно бързи за да ловят във водата. Те издебват тюлените до дупките и нанася страшен удар с лапата по появилата се изпод водата глава и го изхвърлят на леда.

 

gepard
Снимка: taringa
  • Гепард

За разлика от другите котки, гепардите ловуват преследвайки, а не от засада. Приближават се до избраната жертва на разстояние около 10 м (практически без да се скрива), а след това се опитва да го хване на къса дистанция. Гепард развива скорост до 120 км/ч (най-бързият на сушата) и може бързо да сменя посоката на бягането.

Жертвата обикновено събаря с удар на лапа, а след това я души. Ако не успее за кратко време да настигне жертвата си, отказва се заради големия разход на енергия. Спринтът не трае повече от минута.

Serrasalmidae
Снимка: David Schleser
  • Пираня

Името на опасната риба пираня Serrasalmidae, преведено от португалски е пират. Алфред Брем в своята книга “Животът на животните” пише за нея: “Лакомията на пираните, които наричат речни хиени, превъзхожда всяка фантазия, те нападат всяко животно, което се появява в района им, даже риби, по-големи 10 пъти … Много често крокодилът се обръща в бягство пред дивия пасаж на тези риби, при това се обръща с корема нагоре. Хищността им стига до там, че не пощадяват даже своите ранени другари… Зъбите на пираните са много остри и здрави.

 

Hippopotamus amphibius
Снимка: thaipaipan.net
  • Хипопотам

Когато чуем “дебел и плешив” ние си мислим “добродушен и спокоен”. Да, но излезе, че хипопотамът (Hippopotamus amphibius – 3000—3200 кг, дължина 400—420 см, височина до плещите до 165 см ) е отговорен за най-много смъртни случаи от диви животни, повече от такива страшилища като лъвове, тигри и крокодили. Според африканците този дебеланко е най-опасното животно в Африка след комара.

Хипопотамът е извънредно енергично, непредсказумо и небоящо се от хората животно. То унищожава лодките им, без да е провокирано и разкъсва хора със своите огромни кучешки зъби и остри резци. Особено са свирепи, когато имат малки. Тогава земята се тресе от грохот, хипопотамката гръмко мучи и клати глава, подобна на гигантски чук с огромна открита уста с остри зъби.

и клюнове, нокти, щипки и отрова …

Макар и нетолкова зъбати те не са по-малко опасни .

 

Falco peregrinus
Снимка: Bob Steele
  • Сокол-скитник

Все пак най-бързият хищник е соколът-скитник, Falco peregrinus. Наблюдавали са го да развива скорост изумителните 200 км/ч. Когато напада, пикира отвисоко със свити крила под ъгъл 25 °, а понякога и под 90 °.

Не случайно се наричат скитници. Живят не само в умерения пояс, но и на север, и в полярните страни. Соколът-скитник следвайки прелетните птици прелита Средиземно море и се насочва по главния им път към Централна Африка, Индия, Централна Америка и Западна Индия.

Срещат се в България и са защитени животни.

 

Ant
Снимка: The Ants of Africa
  • Мравки

Мравките булдог, срещащи се в Австралия (дължината на работничките им достига 2.5cm) са огромни агресивни насекоми с подобни на щипци челюсти и опасно жило.

Широко разпространени в Америка са мравките-войници, които са тропически вид, работничките им се делят на старши, войници и обикновени. Старшите имат клещовидни челюсти и могъщо жило.

Всеки ден колонията организира един боен рояк, който има фронт почти 14м ширина и той напредва с 30 см в минута. Тези мравки пленяват, разкъсват или прибират в бивака си всички насекоми включително хлебарки и тарантули, които не могат да избягат от тях. Понякога малки животни като птички и змии са убити с ужилване.

Африканските скитащи мравки нападат на рояци в ранна вечер. Множество членестоноги и друга плячка са заловени и оглозгани. Малки горски и домашни бозайници, ако не могат да избягат стават жертва на мравките.

Социален паразитизъм

Социален паразитизъм наричат взаимоотношение между организми, когато един вид “експлоатира” от друг, но не го използва за храна. Пример за такива отношения е гнездовия паразитизъм.

 

Cuculidae
  • Кукувица

Семейство кукувици Cuculidae, обикновено не отглеждат самостоятелно своето потомство, а подхвърлят яйцата си в гнездата на други птици.
Приемни родители на кукувичетата често са малки насекомоядни птици из отряд врабчови.Кукувицата е много по-голяма от тези на които паразитира. В процеса на еволюцията са се затвърдили особености, позволяващи на кукувичето да се избави от заварените си братя и сестри. След 10 -20 часа след излюпването новороденото кукувиче започва да се опитва да изхвърли от гнездото яйцата или пиленцата до него. И то е отлично приспособено за това: широк и плосък гръб, дълги и силни крака.

 

По степен на изменчивост яйцето на кукувицата няма равно на себе си. Окраската му варира от бяло и нежно синьо до тъмнокафяво и даже лилаво. Яйцата може да са със или без петна. Отделните групи кукувици, снасят яйца с определена разцветка. Образът на приемния родител се запечатва в паметта на кукувичето. Когато се превърне във възрастна птица, то ще търси за своето потомство възпитател от същия вид. По този начин се подържа съответствие между яйцата на кукувицата и птиците-домакини.

Познайте кое е кукувичето яйце?

Познайте кое е кукувичето яйце? – сглобени са от bgchaos.com, фрагментите са от – napaginadaines.do.sapo.pt/O%20Cuco.htm

Междувидовата борба за съществуване

Взаимоотношенията от типа хищник-жертва, паразит-гостоприемник играят най-важната роля в живота на всеки организъм. Усъвършенстването на всеки вид в екосистемата води до влошаване на условията за другите видове.

Повечето живи организми загиват не под действието на физически фактори, а в резултат на действията на други видове – паразити, хищници, конкуренти. В междувидовата борба измененията носят по друг характер, отколкото борбата с абиотичните фактори. Климатът може да се изменя постоянно и непредсказуемо, но промените не са задължително във вреда на живите организми. Но хищникът винаги се изменя във вреда на жертвата, усъвършенствайки своите методите си на лов. Жертвата се изменя във вреда на хищника, усъвършенствайки начините за защита от него. Паразитът се изменя по такъв начин, че да използва максимум ресурсите, които може да черпи от организма на гостоприемника, а гостоприемникът се развива и усъвършенства все нови и нови средства за борба с паразита. Възниква затворен кръг.

Парадоксалната особеност на междувидовата борба за съществуване се състои в това, че в нея има победени, но няма безусловни победители.

Ако един вид-хищник изтреби вида-жертва, то той по този начин поставя под заплаха своето собствено съществуване. Ако на жертвата й се отдаде да “победи” хищника, ставайки трудно достижима за него плячка, то това се оказва “пирова победа”. След нея следва увеличаване численността на вида на “победителя”, бързо изтощение на необходимите му ресурси, рязко увеличаване числеността на паразитите и в резултат самият “победител” се оказва на границата на измиране. Изчезването на едни или други видове не намалява остротата на междувидовата борба в биоценозата – на смяна на измрелите видове идват бившите им конкуренти.

Особена острота на междувидовата борба достига в тези случаи, когато си противоборстват различни видове, обитаващи сходни екологичени условия и използващи еднакви източници на хранене.

Източник:
Взаимоотношение видов. Экологические системы
Питание, Андрей Лобанов, Жуки и колеопторолози
ВЪЛК (Canis lupus L.1758) – wikipedia
Бяла мечка- wikipedia
Как живут, любят и умирают наши зеленые братья Частная жизнь растений
The Ants of Africa
Community Ecology

Read more ...

Relationships between organisms

Leave a Reply

Or

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*


You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>