12 Responses to “The effect of the delay time and shorter lengths”

1. Стефан says:

   22.05.2014 at 21:15

   Извинете ме, автора познава теорията на относителността, но не я разбира. Всеки който е заинтересован и се опитва да разбере СТО, неминуемо си задава въпроса, как могат взаимно да изостанат часовниците на двамата близнаци.Това се случи и с мен. Парадокса на близнаците много ме измъчваше.Това направо си беше проблем. Докато преди около 25 години не проведох един мислен опит,от който опит проблема с близнаците отпадна, парадокса вече не е парадокс. Обясненията, които съм чел са като първото обяснение което автора на темата ни дава. Това е вярно, но не става ясно, как точно се получава. Аз например бих поставил въпроса така: При едни и същи условия на ускорение, пътуващият брат близнак може да измине разстояние L, но може да измине 3L. Как така при едно и също ускорение, в първия случай, според пътуващия брат, другият е пораснал малко повече, а във втория случай направо е остарял? В графичното обяснение на парадокса, считам, че има грешка. Първо трябва да се знае, че брата който се ускорява е в неинерциална система само докато тръгва и спира. През останалото време, между тръгване и спиране, двамата са в относително движещисе инерциални системи, вместващи се в СТО. На графиката се вижда, как според B, часовникът на А се движи по-бързо, и то докато B пътува с постоянна скорост, след като вече се е ускорил. Но според СТО, всеки от наблюдателите трябва да отчете забавяне на часовника на другия, а не единият да отчете избързване на другия. Макар, че като краен резултат избързването е на лице. Но това означава че в момента на ускорение нещо се случва с часовниците, и тъй като приехме че ускорението е мигновено, то и часовниците мигновено ще си променят показанията. Как става това се разбира от опита, който аз мислено проведох. Тук не мога да го опиша, но ако някой се интересува, нека да ми пише на адрес: steff@dir.bg

   Reply
2. Vanya says:

   23.05.2014 at 3:37

   “При едни и същи условия на ускорение, пътуващият брат близнак може да измине разстояние L, но може да измине 3L.Как така при едно и също ускорение, в първия случай, според пътуващия брат, другият е пораснал малко повече, а във втория случай направо е остарял?”

   В случая не виждам нищо за чудене: Изоставането във времето е в линейна връзка с разстоянието: Δt = 2Sv/γc^2
   Т.е. за 3L. ще бъде с 3Δt по-стар.

   Разкажете за Вашият мисловен елсперимент.

   Reply
3. Стефан says:

   28.08.2014 at 14:23

   Ще ви включа в следният мислен опит:
   Представете си, че си пиете кафе в бара. Този бар обаче не е тук на земята, а се движи праволинейно с постоянна скорост-близка до скоростта на светлината . Вие, никога не сте били на земята. Така приемам, че за вас няма проблем да бъде спазен принципът на относителността спрямо земята. Аз обаче, когато минавате покрай земята, решавам да се кача на звездолета да се ускоря за нула време, и така да ви посетя. Ние с вас заедно можем да пием кафе, да си говорим, мога да ви докосна. При тая близост обаче, според вас се оказва че сме много различни. Вие сте наблюдател от ИОС, и за вас важи принципът на относителността. Ще видите как часовниците на земята отчитат времето по бавно. От моя гледна точка аз вече съм се ускорявал веднъж. Равноправието не важи за мен(“Равноправието важи само за инерциалните системи”). В такъв случай спрямо мен, часовниците на земята няма да изостават. Предполага се, че ще избързват, тъй като,когато се върна на земята ще се окаже че моят часовник е изостанал. И така ние двамата с вас общуваме, пък се оказва, че имаме различна гледна точка.
   Аз твърдя, че докато се возя на ИОС принципът на относителността важи и за мен.

   Reply
4. Пенчо Вълев says:

   25.09.2014 at 9:18

   “Мюоните летят към Земята със скорост 99,8% от скоростта на светлината. Тъй като тяхната продължителност на живота е само 2 микросекунди…”

   Това как се измерва? Трудно ще намерите информация (релативистите зверски мълчат по този въпрос), но като я намерите, може да изпаднете в дълбоко отчаяние (ако сте била много влюбена в Айнщайн).

   Reply
5. Методите на науката – Zahariada says:

   07.09.2016 at 15:36

   […] от скоростта на наблюдателя спрямо обекта – Ефектът забавяне на времето и скъсяване на дължините. При наблюдение на такива явления, винаги трябва да се […]

   Reply
6. Galin Elezov says:

   23.10.2016 at 16:29

   Времето зависи от гравитацията.. на нашата с атомен часовник до 16 знак след десетичната запетая се вижда как времето се изменя, спрямо трептението на земната повърхост. Земята е едно голямо кълбо, което пулсира и повърхността, която виждаме, потъва и изпъква с около 30 см, което дава амплитуда от около 60 см няколко пъти на ден. В Космоса например, където гравитацията е съвсем друга времето минава много по-бавно.

   Reply
   • Бойко Иванов says:

     01.06.2017 at 6:20

     Галине извинявай,мисля, че е обратно.Времето се забавя от високи скорости на движение близки до с и при обекти с голяма маса.Например черни дупки.Затова На земята то се разпространява по бавно отколкото в открития космос.Атомните часовници на навигационните спътници са коригирани в тази посока.

     Reply
7. Бойко Иванов says:

   29.05.2017 at 15:43

   Въпрос
   Ако имаме звездолет от типа Ентерпрайз,не трябва ли да добавим и допълнително забавяне на времето? Моите разсъждения се базират на факта, че съгласно лоренцовите трансформации размерът на звездолета се скъсява/ заприличва на нова кооперация в България-плащаш за 100 квадратни метра,а обитаваш 75/ и поради това се изменя оптическата плътност на средата. А от физиката знаем, че светлината се разпространява с друга скорост в оптически по плътни среди, в тях самата константа с е по малка. От там разпространението на времевия сигнал в координатната система на Ентерпрайз ще е допълнително забавен и за дълъг период на времето на пътуване на звездолета ще доведе до допълнително забавяне на часовника отчитащ текущото време на хипотетична експедиция.

   Reply
8. bobi says:

   14.07.2017 at 10:26

   в тази теория има много взаимно противоречащи си твърдения и взаимно изключващи се. Или просто превода или обяснението не са добри. Първо когато имаме отправна система от два обекта, нямаме подвижен и неподвижен и двата са подвижни спрямо другия, ако това е вярно значи времето в тях ще тече по идентичен начин спрямо отсрещния наблюдател и когато близнаците се срещнат ще са на една възраст. Вероятно за да можем да приемем движещ се и недвижещ се обекти, трябва да признаем същесвуването на “Етер” иначе природата няма как да забере дали обекта е в покой или се движи.

   Reply
9. марков says:

   05.12.2017 at 14:34

   Една елементарна проверка зя скъсяването на дължините показва, че такова скъсяване никога не е имало. Диск при висока скорост на въртени, би трябвало да изменя диаметъла си с увеличаването на скоростта на въртене при достатъчни скорости. Такова скъсяване абсолютно никога не е било забелязано независимо от виличината на скоростта на въртене на диска още в 1906г.. Айнщайн и Лоренц са абсолютни невежи балъци и научни курви неглиджосани.

   Reply
10. марков says:

    05.12.2017 at 14:36

    Формулата за енергията не е на Айнщайн, а на Умов /известен с теоремата на Умов-Пойнтинг/ и е приблизително валидна за малки скорости на движение на материални тела.

    Reply
11. Николай says:

    27.03.2018 at 7:52

    А не е ли светлината просто един носител на информацията и понеже има крайна скорост се получават тези парадокси. Не се ли натрупват грешки при изследване на процесите в пространството ако за отчитане на параметърът време се използват часовници работещи на принципа “движещ се обект с константна скорост на константно разстояние в същото пространство”

    Reply