Tachyons – Obstetricians of the Universe

Sorry, this entry is only available in Български.

Read more ...

Multidimensionality of time

9 Responses to “Tachyons – Obstetricians of the Universe”

  1. Marija Taneva says:

    Vanya, navistina prekrasna publikacija, koga ja citav uzivav!

  2. Димитър Смилянов says:

    За мен тахионите са стопроцентова научна спекулация, каквато е например струнната теория. Но подобна спекулативност е характерна за теоретичната физика. Струва ми се, че теоретичните физици разсъждават по следния начин: “Ще си измисляме всякакви екзотични теории, пък дано от някоя от тях да изскочи нещо полезно”. Доста ненаучен подход според мен.
    Имам само един въпрос – как се допуска дори и хипотетичното съществуване на частица, която се движи по-бързо от светлината, при положение, че това допускане нарушава единия от двата постулата на специалната теория на относителността?

    • Vanya says:

      Научният подход не ограничава хипотезите, той само изисква експериментална проверка. Така например, идеята за антиматерията се е родила от допустимо отрицателно решение на едно уравнение. Вие бихте го нарекли “чиста спекулация”, но същетсвуването на антиматерията вече е многократно експериментално проверен научен факт. В случая за тахионите, имам чувството, че не сте прочел внимателно статията. Хипотезата за съществуването на частици, движещи се със скорост по-голяма от тази на светлината не противоречи на специалната теория на относителността, защото както обикновените частици (тардионите) не могат така да се ускорят, че да преминат пределната скорост на светлината, така тахионите е невъзможно да бъдат забавени така, че да преминат същата тази бариера.

    • Zvezdi says:

      Мн просто. Теорията на относителността също е продукт на теоритичната физика, защото самият Айнщайн с това се е дипломирал и е фантазирал, като постоянно е опровергавал самия себе си.
      Теорията на относителността е също толквоа условна и относителна, защото практически с научен подход не може да я докажем реално време в космоса, нито имаме необходимия инструментариум.
      Светът на учените допуска една огромна грешка. Всички смятат и измерват, земните закони тук спрямо космичните в нашата галактика и във всички краища на вселената, напуснем ли орбитата на планетата Земя, започват да действат съвсем различни физични закони и те са условни във всеки край на вселената, където единствената физична константа е може би Гравитацията.
      Оттърсете се от Тоерията на относителността. С нея може да фантазирате като “псевдо итнтелектуалците мислещи за тахиони”, но не може да докажете абсолютно нищо освен нещо относително. Затова е ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА, защото може и да е, но може и да не е!

  3. Димитър Смилянов says:

    Във специалната теория на относителността (СТО) се казва, че скоростта на светлината е максималната скорост с която може да се движи материята и информацията. Тогава тахионите какво са, щом се движат с по-голяма скорост? Това имах предвид, като писах, че според мен тахионите нарушават СТО.

    Още три съмнителни момента:
    1. Имагинерната маса на тахионите. Тя е чиста формалност, както се вижда в цитата, взет оттук http://en.wikipedia.org/wiki/Tachyonic_field:
    “Because a tachyon’s squared mass is negative, it formally has an imaginary mass. This is a special case of the general rule, where unstable massive particles are formally described as having a complex mass, with the real part being their mass in usual sense, and the imaginary part being the decay rate in natural units.” А тук се вижда, че е само един математически трик: http://en.wikipedia.org/wiki/Tachyon#Tachyons_in_relativistic_theory
    2. Нарушаването на причинно-следствената връзка. В статията много точно е казано, че предположението на Файнбърг само избягва проблема, дали го решава?
    3. Тахионите никога не може да бъдат открити или наблюдавани. Мисля, че тук е изпусната думата “директно” – т.е. тахионите (вероятно) не могат да бъдат наблюдавани директно. А ако наистина не могат да бъдат открити, за какво изобщо говорим всичко това?

    Имам чувството, че физиците “харесват” тахионите, защото пасват добре на уравненията им, и сигурно са много обнадеждени от предполагаемата им връзка със Хигс бозона. Но във физиката реалните наблюдения би трябвало да имат по-голяма тежест от математическите трикове. Поне аз – може би малко наивно – смятам така. В тази връзка, как очаквате да се направи експериментална проверка за съществуването на частици, които не могат да бъдат наблюдавани [директно]? Може би чрез опит за наблюдаване на радиация на Черенков, излъчена от такава частица?

    Всъщност, така и не разбрах, защо е нужно тахионите да се движат по-бързо от светлината, при положение, че за да се нагласят уравнениета е нужно само да имат имагинерна маса. Самите тахионни полета изглежда също се разпространяват със субсветлинна скорост.

    Излиза, че тахионите (ако съществуват) нито имат имагинерна маса, нито е нужно да се движат по-бързо от светлината. Тогава чрез използване на тахионни полета, всичко си идва на мястото – и Хигс бозона в Стандартния модел, и спонтанното нарушаване на симетрията, и феромагнетизма, и инфлационното поле в някои модели на космическата инфлация.

    • Vanya says:

      Казвате, че не сте разбрал “защо е е нужно тахионите да се движат по-бързо от светлината”. Това следва от уравнението: . Ако масата е имагинерна и повдигнем на квадрат двете страни на уравнението, за да остане енергията реална , а не “имагинерна”, е необходимо v2/c2 >1. Taка че от имагинерността на масата следва свръхсветлинната скорост. Така че това, което си мислите, че “излиза”, противоречи на елементарната математика.

      Ако тахионите пък ” нито имат имагинерна маса, нито е нужно да се движат по-бързо от светлината”, то тогава няма да са тахиони.

      Но нека се разберем най-сетне – в тази статия аз не разказвам ( и никъде не го твърдя!) за “многократно експериментално проверен научен факт”, а само за една хипотеза. Аналогията с антиматерията също е ясна – дълго време съществуването й е било само математическа “спекулация” и много по-късно се доказва експериментално.

  4. Димитър Смилянов says:

    За антиматерията нищо не съм твърдял. Как бих я нарекъл си е лично ваше предположение :)
    Но за съществуването на тахионите не може да се каже, че е “многократно експериментално проверен научен факт”.

  5. Димитър Смилянов says:

    Имам чувството, че забележките ми бяха доста глупави (с малки изключения), а в същото време доста претенциозни, за което се извинявам. Не ми беше лесно да преглътна гордостта си и да напиша това…

    • Vanya says:

      Това, което сте написал накрая е уникално. Дълбоко Ви уважавам за него, ценя го по-високо от всякакви други коментари. Респект!

Leave a Reply

Or

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*


You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>