Ера и период (продължителност) |
Условия на околната среда |
Развитие на растителния свят |
Развитие на животинския свят |
Неозойска ера |
|||
Кватернер (1.8 млн. години пр. н.е.) |
Неколкократно застудяване и поява на ледникови периоди. През този период окончателно се оформя днешния вид на континентите. |
Развитие на студоустойчива растителност заради наличието на ледникови периоди. Съвременния растителен свят се оформя. |
Малко нови видове, заради кратката продължителност на периода. Изчезване на саблезъбите котки, мамутите, мастодонтите и конете, камилите и гепардите от Северна Америка. Развитие на човека. |
Терциер (65.5-1.8 млн. години пр. н.е.) |
Топъл климат, последван от захлаждане, на полюсите се формират ледените полярни шапки. Гондвана се разпада, Африка, Индия и Австралия се разделят още повече една от друга, Австралия е долепена до Антарктида. В много райони по Земята възникват нови земни участъци, заради спадането на водното ниво. |
Обособяване на два растителни пояса северен и южен. Разпределението на растенията било близко до сегашното. |
Поява на съвременните земноводни, влечуги, птици и риби. Бозайниците са все още примитивни, но бързо еволюират, като се появяват хищници, копитни, гризачи. Поява на първите предшественици на човека. |
Мезозойска ера |
|||
Креда (145.5-65.5 млн. години пр. н.е.) |
В началото на периода се забелязва охлаждане, на по-високите места има снеговалежи. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода. Нивото на океаните се повишава, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес. |
Голосеменните продължават да съществуват. Появяват се покритосеменните растения и цветята, което води до разнообразие сред насекомите. Първите представители на много широколистни дървета, включително чинар, магнолия и фурма, са се появили през Креда.
|
Динозаврите са доминиращи (тиранозаври, птерозаври, мезозаври). Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги. Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули. |
Юра (199.6 – 145.5 млн. години пр. н.е.) |
Пангея започва да се разпада на отделни континенти. Климатът се запазва топъл и влажен и едва в края има известно засушаване в областта на екватора. |
Големи територии са покрити с гъсти гори, съставени от кипарис, хвойна и бор, гинковите продължават широкото си разпространение. Периодът се характеризира също така с изобилие на големи папрати и голосеменни растения. |
Влечугите се развиват много и подчиняват на своята еволюция сушата, въздуха и водата, благодарение на бързата еволюция, се появяват завроподи, карнозаври, стегозаври. Появяват се предците на птиците – археоптериксите и гущерите. А също и морските звезди и таралежите. |
Триас (251 – 199.6 млн. години пр. н.е.) |
Климатът е сух и горещ, формират се специфичните червени пясъчници. Много от моретата пресъхват, а тези които остават, повишават солеността си. Пангея е единствения суперконтинент |
Разпространение на голосеменните растения (сагови, бенетитови), които образуват гори край сладководните басейни. |
Нови видове корали, миди и охлюви, поява на първите ихтиозаври и плезиозаври, костни риби. След голямото измиране остават определени видове земноводни, появяват се архозаврите, измествайки синапсидите. Появяват се бозайниците |
Палеозойска ера |
|||
Перм (299-251 млн. години пр. н.е.) |
С придвижването на Гондвана на север загряването предизвиква топене на ледовете, а в същото време на някои части от територията на Лавразия се образуват пустини заради сухия климат. През перм континентите Гондвана и Лавразия се обединяват в един огромен свръхконтинент – Пангея. |
Масово измиране на папратовидните, но и разпространението на нов вид растения голосеменните. |
Голямо разпространение на растителноядни и месоядни влечуги. Развитие на нови видове насекоми, заменили по-неприспособените от предишния период. Коралите образуват гигантски рифове. |
Завършва с най-голямото унищожение на живота през цялата земна история. Над 95% от всички биологични видове изчезват – не само на повърхността, но и във водата. |
|||
Карбон (359.2-299 млн. години пр. н.е.) |
Началото на периода било топло, но към края се набюдава застудяване, което довежда до заледяване на полюсите и по-точно на Гондвана. |
Абсолютно господство на папратовидните образували огромни гори, като плауновите растения достигали височина до 30 метра. |
Разпространение на земноводните стегоцефали. Появяват се нови видове акули измежду рибите. Първите влечуги се развиват в края на периода завропсиди и синапсиди, благодарение на развитието на твърдата покривка на яйцата им. |
Девон (416 – 359.2 млн. години пр. н.е.) |
Топъл и влажен климат, но и период на голяма тектонска активност заради приближаването Лавразия и Гондвана близо един до друг. Нивата на океаните били високи, но в края на периода морското равнище пада и в обширни части от континентите се образуват пустини. |
Първите растения били с височина не повече от метър. Към края на периода се появили първите семенни растения – папрати, хвощови и плаунови, образували първите гори. |
Челюстните риби продължили своето разпространени, коралите, както и повечето трилобити и граптолити силно намаляли. Появили се саламандроподобни земноводни и морски звезди. |
Силур (443.7 – 416 млн. години пр. н.е.) |
Топъл и стабилизиран климат, съпроводен с преместване на глетчерите на юг към полюсите и тяхното пълно изчезване в последствие, както и множество бури, предизвикани от топлото море. Към края на периода се наблюдава краткотрайно захлаждане. |
Зелените алги дали началото на първите сухоземни растения с ясно изразени вегетативни органи псилофитите, поради честото засушаване в блатистите области които те обитавали. |
Голямо развитие на панцерните риби, които вече имали хрущялен скелет, челюсти и хриле. Брахиоподите, молюските и трилобите били в своя разцвет. |
Ордовик (488.3 – 443.7 млн. години пр. н.е.) |
Топъл климат, като повечето съвременни континенти били под водата. На някои места, условията позволили наслояване на варовик от секретиращите го организми. Появили се първите глетчери. Озоновият слой бил разрушен. |
Появили се първите сухоземни растения, като Protichnites и Climactichnites, вероятно примитивни мъхове. |
Разпространение на хордовите и граптолитите, които обитавали сладководните басейни. Поява на първите коралови рифове, и някои видове челюстни риби. |
Камбрий (542 – 488.3 млн. години пр. н.е.) |
Климатът е бил значително по-топъл спрямо предишните ери, през които има ледникови периоди. Движението на тектонските плочи е било неимоверно голямо, все пак наличието на суперконтинент остава. |
Предполага се, че повечето места на сушата били пустнинни, все пак има отделни доказатества за наличието на гъби. |
Появяват се трилобитите – най-разпространените членестоноги, както и първите хордови като конодонта малък примитивен хищник. За няколко милиона години се появяват множество нови видове. |
Протерозойска ера |
|||
Неопротерозой (1000-542 млн. години пр. н.е.) |
Големи тектонични движения бележат тази ера, като може би най-важното е наличието на големи количества кислород в атмосферата. През ерата се появяват и няколко трайни ледникови епохи. |
Развитието на първите развити едноклетъчни и многоклетъчни организми (мешести, чевреи, членестоноги, които се развиват в края на Неопротерозоя), съвпада с разпространението на кислород в атмосферата. През този период възникват и първите симбиози между митохондриите (които са вече в почти всички еукариоти) и хлоропластите (които се съдържат в растенията), като техните приемници еволюират. Разцвета на еукариотите обаче не пречи на развитието на цианобактериите. |
|
Мезопротерозой (1600-1000 млн. години пр. н.е.) |
|||
Палеопротерозой (2500-1600 млн. години пр. н.е.) |
|||
Архайска ера |
|||
Неоархай (2800-2500 млн. години пр. н.е.) |
Температурата на Земята била три пъти по-висока от сегашните и стойности. Вулканичната и тектоничната дейности били много по-силни, което водело до постоянен кръговрат на скална маса. Липсвал свободен кислород, но все пак имало вода в течно състояние. Слънцето светело три пъти по-слабо |
За първи път се появяват кислородно фотосинтезиращи организми (това води до по-късна катастрофа, поради голямото наличие на кислород в атмосферата). |
|
Мезоархай (3200- 2800 млн. години пр. н.е.) |
Появяват се първите строматолити (вероятно колониални цианобактерии). Микрофосили са намерени и в този период. |
||
Палеоархай (3600- 3200 млн. години пр. н.е.) |
Появяват се първите синтезиращи кислород бактерии. Намерени са най-старите микрофосили. Най-старите плочи може би се оформят през този период Канадския щит и Pilbara Craton |
Приложение: кратка таблица на еволюцията
Неинтелигентният дизайн
- ГМО – въображаеми и истински опасности
- Памет на водата или как ни промиват мозъка
- Как рибите се научиха да ходят
- За теориите и дебелите клони
- За мутациите и сложността
- Камбрийският взрив и трилобитите
- Преходът към хорди и гръбнаци
- Променят ли се животните и растенията
- Приложение: кратка таблица на еволюцията
- Еволюцията на костенурките
- Лъжи, нагли лъжи, статистика и вероятност – Ян Масгрейв
Зачетох се в Архайска ера и видях че температурата е била три пъти по висока от сегашната. Ако ми кажете колко е три пъти повече, може би ще успея да реша задачата: Днес е 0 градуса, а вчера беше 2 пъти по-студено. Колко градуса беше вчера?
Гъбите няма основание да са в колоната “Развитие на растителния свят”. Съвременните схващания са за по-голяма близост на гъбите с животните, отколкото с растенията, но така или иначе те са си отделно царство. Осъзнавам обаче, че систематиката е само една удобна форма за изучаване на живите организми и примерът с гъбите ме кара да си мисля, че даже би било по-правилно двете колони (за развитие на растенията и на животните) да се обединят. Ние споделяме около 60% общи гени с банана – или генетичната дистанция между човека и банана е едва 40% – много по-малка, в сравнение с дистанцията между E. coli и Methanobrevibacter smithii, и то не защото двата вида предизвикват противоположен ефект (в някои аспекти) върху човешкия организъм.