Глава 7 – Семейно планиране

Според Уин-Едуардс (Wynne-Edwards), привърженик на идеята на груповия отбор отделни животни умишлено и от алтруистични подбуди снижават своята плодовитост за благото на групата в цяло. Тази хипотеза е привлекателна, защото тя добре съответства на това, което би следвало да правят хората.

За ужасните последици от нерегулираната раждаемост

Ако ръстът на народонаселението продължи да нараства безконтролно, численността на населението бързо ще достигне астрономически стойности- след хиляда години ще се образува буквално слой от хора, покриващ Земята. Ред причини няма да позволят това да се случи – глад, чума и война или ако ни провърви – регулация на раждаемостта.

Нерегулираната раждаемост неминуемо ще доведе след себе си ужасно увеличение на смъртността, ако само не започне масово преселение в космоса на ракети, откъсващи се от Земята с честота няколко милиона в секунда. Тази проста истина не разбират лидерите, забраняващи на привържениците си да използват ефективни противозачатъчни средства. Те предпочитат “естествените” начини и до тях ще се стигне – името на този начин е глад. Безпокойството, което предизвикват подобни прогнози е тревога за бъдещата съдба на нашия вид като цяло. Хората (някои от тях) са способни да предвиждат гибелните последствия от пренаселеността. В основата на тази книга лежи допускането, че поведението на машините за оцеляване се направляват от егоистични гени, безусловно неспособни нито да предвиждат бъдещето, нито да се грижат за благополучието на вида в цялост.

Защо ограничават раждаемостта си дивите животни – заради другите…

Дивите животни почти никога не умират от старост: глад, заболяване или хищници ги настигат дълго преди това. Доскоро това беше вярно и за човека. Повечето животни умират млади, а много и в ембрионален стадий. Ако животните регулират своята раждаемост, глад никога няма да има. Според Уин-Едуардс именно така и постъпват за благото на цялата група.

Привържениците на теорията на егоистичния ген охотно се съгласяват с това, че животните наистина регулират своята раждаемост. За всеки вид броя на снесените яйца или котило е твърде постоянен: нито един вид няма безкраен брой потомци. Разногласията са по въпроса алтруистична ли е регулацията на раждаемостта, т.е. извършва ли се тя за благото на вида като цяло или е егоистична, т.е. насочена за благото на индивида, осъществяващ размножението.

Уин-Едуардс разглежда целия живот на съобществата като механизъм за регулация на численността на популацията. Например, две главни особенности на живота на съобщества е териториалността и йерархическата структура. Много животни губят немалко време и енергия за защита на определен участък земя или друго местообитание, което биолозите наричат територия. Това явление е широко разпространено не само при птиците, бозайниците и рибите, но при насекоми и даже актинии. Територията може да бъде обширен участък гора, служещ за добиване на храна за размножаващата се двойка, като при дроздовете или като при сребристата чайка, може да е малък участък, където няма храна, но в центъра му се намира гнездото.

Снимка: Dmitry N. Grigoryev

Според Уин-Едуардс, животните, сражаващи се за своята територия, се стремят не за някаква реална печалба във вид на къс храна, а за някаква символична награда. В много случаи самките отказват да се чифтосват със самци, не притежаващи територия. Действително, нерядко се случва, че самката, чиито брачен партньор се оказва победен, а територията му завладяна, бързо се прехвърлят при победителя, като че ли встъпват в брак с принадлежащата на самеца територия, а не със самия самец.

Ако популацията стане твърде многочислена, някои индивиди ще останат без територия и следователно, няма да участват в размножението. Затова за Уин-Едуардс територията е нещо като печеливш билет или лиценз за размножаване. Тъй като броя на достъпните територии е краен, то и броя на лицензите за размножаване е краен и броя на малките, възможни в дадена популация се ограничава. Ако до края на сезона конкурентния индивид не е съумял да придобие за себе си един от “лицензите”, формално даващи му право за размножаване, той доброволно се отказва от размножаване и през сезона за размножаване не заплашва безопасността на щастливците.

По аналогичен начин Уин-Едуардс интерпретира йерархическата структура на популациите. Често животните се научават да познават кога могат да победят в двубой и кога не. Всеки индивид знае мястото си – дългите схватки са малко и сериозни повреди се причиняват рядко.

Снимка: Wolfphotography.com

Уин-Едуардс разглежда високото положение в йерархията като още един билет, даващ му право за размножаване. Вместо да се сражават за самите самки, самците се бият за статус в съобществото, а после се смиряват, ако не са съумяли да заемат високо положение в йерархическата структура, което значи, че не заслужават правото за размножаване. Както в случая на териториално поведение, “доброволното признание” на закона, по който да се размножават имат право само самци, имащи висок статус, води според Уин-Едуардс до ограничаване ръста на популацията.

Вместо да създават твърде много потомци и на практика да се убедят в грешката си, популациите използват формалните състезания за положение в йерархичната структура и територия като средства, задържащи числеността им малко по-ниско от нивото, на което гладът сам прибира полагащия му се данък.

Една от най-поразителните идеи на Уин-Едуардс е идеята за епидеиктичното поведение (epideictic behaviour) – термин, измислен от самия него. Много животни прекарват немалко време в големи стада, ята или пасажи. Според Уин-Едуардс, когато вечер скворците се събират на големи ята или когато облак комари се рее, се извършва “преброяване” на популацията. Той не представя ставащото като осъзната оценка на числеността, а както резултат от действието на някакъв автоматичен нервен или хормонален механизъм, позволяващ на популацията да свърже сензорното възприятие на плътността със своите репродуктивни системи.

… или заради себе си.

Главният създател на теорията за ролята на егоистичния ген при семейното планиране бил екологът Дейвид Лак (David Lack). Той изучавал броя на на снесените яйца при различни видове диви птици. Например, Cepphus grille, морска птица от рода на чайките, снася само по едно яйце, бързолетите Apodiformes – по три, големите синигери Parus major – по шест и повече.

Естественно е да се смята, че броя на яйцата, снасяни и отглеждани, поне частично се намират под контрола на гените. С други думи, съществува вероятно ген, определяющ снасянето на две яйца, съперничащ с него алел за снасянето на три яйца, още един алел – четири яйца и т.н., макар че на практика всичко не е така просто. Съвършено очевидно е, че снасянето на голям брой яйца дава не само печалба, но и иска разходи.

За увеличаването на броя на снасяните яйца неминуемо се налага да се плати с по-неефективна грижа за потомците.

Основната мисъл на Лак е, че за всяка дадена природна ситуация съществува, някакъв оптимален брой на снасяните яйца. Разликата във възгледите на Лак и Уин-Едуардс е в отговора на въпроса: “оптимален брой от чия гледна точка?”:

• според Уин-Едуардс:”Важният оптимум, към който се стремят всички индивиди, това е оптимума за групата като цяло”.
• според Лак: “Всеки егоистичен индивид избира такъв брой на снасяните яйца, който може да доведе броя на отгледаните пиленца до максимум”.

Ако оптималният брой на снасяните яйца за бързолетите е равен на три, по Лак това означава, че всеки индивид, опитващ се да отгледа четири пиленца, вероятно ще отгледа по-малко пиленца, отколкото по-предпазливите му съперници, които се стараят да отгледат само три. Очевидната причина тук се състои в това, че при разпределение на храната между четири пиленца на всяко ще се падне толкова малко, че не всяко от тях ще достигне зрялост.

Отглеждането на пиленца е скъпоструващо занимание. Майката трябва вложи огромно количество хранителни вещества и енергия в създаването на яйцата. Тя изразходва много сили, понякога с помощта на брачния си партньор, за строеж на гнездо, в което после снася яйца и за защита на яйцата. Родителите прекарват няколко седмици, търпеливо мътейки яйцата. След излюпване на пиленцата родителите се изтощават почти до смърт, безспирно носейки им храна. Големият синигер донася късчета храна в гнездото средно на всеки 30 секунди в течение на цялата светла част от денонощието.

Снимка: newsnjoy.us

Бозайниците, в това число и самите ние, правят това малко по-иначе, но основната идея, т.е. високата цена на размножаването, особенно за майката, се относя и за тях.

Очевидно е, че ако майката се опитва да разпредели своите ограничени ресурси от храна и грижи между твърде голям брой потомци, то в крайна сметка ще успее да отгледа по-малко деца, отколкото ако си беше поставила по-скромна задача. Тя трябва да балансира между детераждането и отглеждането. Броят деца, които може да отгледа отделната самка или брачна двойка се определя от общото количество храна и други ресурси, които те са способни да мобилизат.

Естественият отбор, съгласно теорията на Лак, влияе на основния брой снасяни яйца (или котило и т.н.) по такъв начин, че ограничените ресурси да се използват с максимална ефективност.

Епидеиктичното поведение – тактика на френския Чуждестранен легион

Теорията на егоистичния ген лесно може да обясни и “епидеиктичните демонстрации”.

Скворците се събират на огромни ята. Да предположим, че бъде доказано не само това, че пренаселеността през зимата води до понижаване плодовитостта през следващата пролет, но и че това е пряко следствие от взаимното въздействие на птиците с помощта на свои сигнали.

Снимка: axel.horn.de

Може експериментално да се демонстрира, че индивидите, прослушали магнитофонен запис на много силни звуци, издавани от плътно струпване на скворци, ще снесат по-малко яйца, отколкото тези, които са слушали запис на звуци, идващи от по-спокойно, по-малочислено ято – т.е. цвърченето на скворците представлява разновидност на епидеиктична демонстрация.

Но тъй като индивидите намаляват броя на яйцата, основавайки се на своята оценка за плътността на популацията, то за всеки отделен егоистичен индивид незабавно става изгодно да накара съперниците си да смятат, че популацията е голяма, независимо дали е истина или не. Ако скворците оценяват числеността на популацията по силата на шума, произвеждан при зимните струпвания, то на всеки индивид става изгодно да вдига шум колкото се може повече, за да изглежда, че викат не една, а две птици.

Мисълта, че едно животно се старае да създава впечатление, че са няколко, е изказвана в друг контекст от Дж. Кребс (J.R. Krebs); такова поведение получило името Beau Geste Effect (фр. – ефект на измамния жест) – по роман, в който сходна тактика се прилага от съединение на френския Чуждестранен легион. В нашия случай идеята се състои в опита да се накарат съседните скворци да намалят броя на снасяните яйца до ниво, по-ниско от действително оптималното. Ако сте скворец и можете да го направите, то това съответства на вашите егоистични интереси, тъй като вие намалявате броя на индивидите, не носещи вашите гени. Може да чуете звуците на скворците:

Всеобщото благосъстояние и семейното планиране

При съвремения цивилизован човек големината на семейството вече не се ограничава от крайното количество ресурси, които могат да осигурят родителите. Ако съпрузите имат повече деца, отколкото могат да изхранят, то на сцената излиза държавата, т.е. останалата част от популацията и се грижи за това, децата да оцелеят и израстнат здрави. В същност няма абсолютно нищо, което да пречи на една двойка, нямаща никакви материални средства, да създава толкова деца, колкото жената е в състояние да роди.

Обаче всеобщото благосъстояние е нещо много неестествено. В природата родителите, раждащи повече деца, отколкото могат да изхранят, нямат много внуци и техните гени не се предават на по-следващите поколения. От алтруистично въздържане на раждаемостта няма нужда, тък като в природата не съществува всеобщо благосъстояние.

Използването на противозачатъчни средства понякога критикуват като “противоестествени”. Да, това е така – много са противоестествени. Бедата е в това, че е противоестествено и всеобщото благосъстояние. Повечето от нас смятат всеобщото благосъстояние във висша степен желателно. Невъзможно е, обаче да се постигне противоестественото всеобщо благосъстояние, без да стигнем до също така противоестествената регулация на раждаемостта, тъй като това ще доведе до още по-големи трудности от съществуващите в природата.

Всеобщото благосъстояние е може би най-великата алтруистична система, която някога е познавал животинския свят. Обаче всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото тя не е защитена от злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират. Хората, които имат повече деца, отколкото са способни да отгледат, вероятно в повечето случаи са твърде невежи, за да можем да ги обвиним в злонамерена експлоатация.

Изводи

Индивидите, които имат твърде много деца се оказват губещи, не защото цялата популация ще изчезне, а просто защото по-малко от техните деца ще оцелеят и няма нужда от алтруистично ограничаване на раждаемостта.

Те се стараят да максимизират броя на своите оцеляващи деца, а това означава да имат не твърде много и не твърде малко деца. Гените, определящи твърде голям брой деца у един индивид, не се запазват в генофонда, защото децата, носещи такива гени, обикновено не доживяват до зряла възраст.