Социобиологията
Социобиологията е ново перспективно направление в науката за поведението, което възниква в биологичната литература през късните 60 г. на 20 век. Принципите й са разработени от George C. Williams (1966) Adaptation and Natural Selection; Edward O. Wilson (1975) Sociobiology: The Emerging Synthesis; и Ричард Докинс “Егоистичният ген”(1976).
Основна идея на новата научна област е, че гените могат да влияят на поведението не само на животните, но и на хората и че са също резултат от естествен отбор.
Парадоксът на алтруизма |
|
Чарлз Дарвин в “Произходът на видовете” (1859) пише, че естественият отбор е основан на три процеса:
Пример: Дългата шия на жирафите се е развила за да могат да достигат високите листа на дърветата. “Естественият отбор, в същността си, никога не ще създаде нещо, което за животните е повече вредно, отколкото полезно, защото той действа само благодарение преимуществата на отделното животно”. От гледната точка на Дарвин, еволюцията на алтруистичното поведение е съвършено понятна – от взаимната помощ до саможертвата, когато това поведение има значение за запазването на вида. |
 Снимката е на BIRDS AS ART |
Съществува една категория, която има много важно значение за поведенческата биология – тази категория е “алтруистично поведение”. Самият термин “алтруизъм” бил предложен от френския философ Огюст Конт (1798–1857) за да изрази понятие, противоположно на егоизма. Според Конт принципът на алтруизма гласи: “Живей за другите“.
В социобиологията под алтруизъм се разбира поведение, което намалява дарвиновата адаптивност на инициатора на действието, а в същото време повишава адаптивността на получателя на действието. С други думи, такова поведение, което увеличава броят на потомството, произведено от получателят и намалява броя на потомството на алтруиста
Примери за алтруистично поведения:
Примери за сътрудничество:
|
 Снимката е на Land Birds at Sandy Hook |
 Снимката е от Bee the Best |
Алтруизмът на безплодните работнички при такива насекоми като мравки и пчели е безспорен – тук алтруизмът е краен, работничките не се размножават.
Обаче при пчелите, осите и мравките, стерилните работнички всъщност са генетично по-близко до царицата, отколкото братя и сестри при други организми. Грижейки се за нея, работничките пазят собствените си гени. |
Чист и мек алтруизъм
Съгласно еволюционната теория, “алтруизмът, вероятно, възниква в хода на нашата филогенеза” [Дарвин] като генетична програма. Наред с
- “чистия алтруизъм” (hard-core altruism, по Уилсън) в социобиологията се определя и
- мек (soft-core) алтруизъм или “реципрочен алтруизъм”. В този случай става дума за обмен на алтруистични действия между индивидите, които не са в родствени отношения и не принадлежат към един вид, поначало непознати един с друг. Основната идея се състои в това, че процесът на взаимно възнаграждение (съвкупността от позитивни подкрепи) се възпроизвежда от генетичната им програма.
Героите рядко имат деца
Ако идеята за “реципрочния алтруизъм” достатъчно леко се вписва в общата еволюционна теория (“мекия” алтруизъм в крайна сметка е “егоистичен”), то да се обясни “чистия” алтруизъм не е лесно. Известният афоризъм “героите рядко имат деца” от поведенческо-генетична позиция може да се интерпретира по следния начин: гените, които намаляват шансовете за оцеляване и размножаване у носителите си, би трябвало задълго да изчезнат от генофонда или поведения, последствията на което намаляват “пригодността”, едва ли биха възникнали благодарение на биологичната еволюция.
За тези, които се интересуват от социобиология, математически модели на поведение и пр., могат да се запознаят с дипломната работа на магистър-психолога Калин Янев: Еволюционен подход към просоциалното поведение и статията му:
Уилям Хамилтън – архитектът на социобиологията .
Ричард Докинс – “Егоистичният ген”
Основният принцип на социобиологията, представен в “Егоистичният ген” на Докинс е, че естествения отбор действа на ниво ген (а не ниво личност, група или вид).
Забележителната идея в книгата на Ричард Докинс се състои в това, че човекът и всички други същества представляват машини, създадени от гени. Подобно на ловки чикагски гангстери, нашите гени са съумели да оцелят в свят, където цари най-жестока конкуренция. Това ни дава право да очакваме от нашите гени определени качества. Докинс твърди, че преобладаващото качество на преуспяващия ген трябва да бъде безжалостния егоизъм. Генът на егоизма обикновено дава началото на егоизма в поведението на индивида. Обаче, при някои особени обстоятелства, генът е способен за да достига по-лесно своите собствени егоистични цели, да поощри особена и ограничена форма на алтруизъм на ниво индивиди. Колкото и да ни се иска да вярваме, че това не е вярно, всеобщата любов и благополучие на вида като цяло са безсмислени в еволюционен план концепции.
Книгата може да се закупи вече и на български под заглавието “Себичният ген“ |
Ричард Докинс e биолог-изследовател и професор в Оксфордския университет. Автор на “Егоистичният ген” The Selfish Gene (1976), 2d ed. 1989), “Разширеният фенотип” The Extended Phenotype (1982), “Слепият часовникар” The Blind Watchmaker(1986), “Река, течаща от Рая” River out of Eden (1995) (ScienceMasters Series), “Изкачването на невероятния връх” Climbing Mount Improbable (1996) и “Разплитането на дъгата” (1998) Unweaving the Rainbow (1998).
Наречен “питбулът на дарвинизма”, Докинс превръща теорията на Дарвин в страшно оръжие и подлага на унищожителна критика всички идеи, По-долу и в следващите страници ще ви запозная накратко с основните идеи на книгата “Егоистичният ген”. |
Глава 1 – За какво живеем?
Еволюцията действа чрез естествения отбор, а естественият отбор означава диференцирано преживяване на “най-приспособените”. Но за кого става дума: най-приспособените индивиди, най-приспособените раси, най-приспособените видове?
Групов или индивидуален отбор
Ако в процеса, който Дарвин нарича борба за съществуване, се конкурират видове, то на индивидите трябва да се гледа като на пешки в играта, където биват жертвани в името на по-висшите интереси на вида като цяло. С други думи:
Такава група, вид или популация в границите на вида, отделните членове на която са готови да принесат себе си в жертва в името на благополучието на дадената група, има повече шансове да оцелее, отколкото съперничеща с нея група, отделните членове на която поставят на първо място собствените си егоистични интереси.
| Това е същността на теорията за груповия отбор, която дълго време се смяташе от биолозите за единствено правилна – изложена от В. Уин-Едуардс (V. С. Wynne-Edwards) и популярно представена от Роберт Ардри в книгата “Социален контракт”.
Но във всяка група от алтруисти почти сигурно ще има някакво дисидентско малцинство, което ще откаже да се принася в каквито и да са било жертви. Ако в групата има поне един егоист- бунтовник, готов да експлоатира алтруизма на останалите й членове, то той определено има повече шансове да преживее и остави потомство, отколкото другите. Всеки от потомците му ще наследи неговите егоистични черти. След няколко поколения такъв естествен отбор “алтруистичната група” ще бъде наводнена от егоистични индивиди. |
 Снимка: china.org.cn |
| Кралските пингвини стоят на края на водата, колебаейки се да се гмурнат, защото се страхуват да не станат жертва на тюлените. Ако някой рискува, осталите ще узнаят има ли наблизо тюлен или не. Но никой, естествено, не иска и затова те често се опитват да се изблъскат един друг във водата. |
Алтернативната теория се нарича теория за индивидуалния подбор, но Ричард Докинс настоява, че основна единица на подбор не е вида, не е групата и даже строго погледнато – не и индивида.
| Основната единица на естествения подбор е гена, единицата за наследственост. |
Неинтелигентният дизайн
![begem0t::b[io]log-пей ми пенке ле, кой ли ми те слуша](http://bgchaos.com/frends/begemot.png){kind=small}
Like the blog
Haли олигархията трябва да оправдае действията си! Ако сега слезе Бог ,да проповядва любов, те ще го разпънат на кръста отново! Какъв е смисъла …….и кой е по щастлив? Олигарха или клошаря?Как може да бъди щастлив олигарха на гърба на нещастника?Кой всъщност е нещастник!
„Той вижда в креационизма и другите антидарвинови идеи лично оскърбление. Британската преса описва един негов диспут с местен теолог така “Лъв – 10 : Християнин – 0″.“
Какво друго да се очаква от “питбулът на дарвинизма”? А ако някой го строши от бой и ограби, дали ще се сети, че другия просто се е подчинил на егоистичния си ген? Безчинствата в заобикалящия ни свят се увеличават благодарение на елементарни маймуноподобни, като Докинс.
Псалми 14:1
„Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.“
Нямам време за теологични спорове, нито виждам смисъл.
Грешите верноста на едно твърдение с ефкета от него.
Докинс многократно се е изказвал, че еволюцията това е история- трябва да град общество на принципа на естествения подбор толкова колкото трябва да го градим върху средновековните ценности на инквизицията, крепостното селячество и феодализма. Просто така са се случили нещата. Себичният ген е книга не за егозима, а за алтруизма и за това как може да възникне той на ниво индивид, в следствие от себични интереси на отделни гени. Религията не носи морал-всъщност съвременният хуманизъм е в следствие на успешната борба на рационалното и светското с религията. Идеята, че ако не правиш добро ще страдаш вечно ли е единственият източник на морал? Това си е реципрочен алтруизъм в най-прост и дървен вид. Докинсовите концепции са къде къде по-елегантни.
В коментар към статията си “Загубите на симетрия в ранната Вселена”, вие твърдите, че Докинс е, цитирам: “… серозен учен, смножество научни публикации и принос в своята област”. Не пиша там, защото в онази статия се говори за физика, а той не е физик.
Ще се опитам накратко да анализирам доколко отговаря на истината, че е сериозен учен и има множество научни публикации. За приноса му не мога да се произнеса, защото според мен той не може да се измери количествено. В английската Уикипедия се твърди, че, цитирам: “In 1982, he introduced into evolutionary biology the influential concept that the phenotypic effects of a gene are not necessarily limited to an organism’s body, but can stretch far into the environment, including the bodies of other organisms.” Не знам в случая какво точно означава “влиятелна концепция”. Може би вие ще ни обясните и колко голям според вас е приноса на му към науката и дали за него може да се даде количествена оценка.
Резултата е следния:
“The Selfish Gene” и всички негови книги, които споменавате са научно-популярни. Потърсих в интернет информация за това колко научни публикации (publications of original research) има той. Известно е, че техния брой за даден учен е единия от двата най-важни показатели за количествена оценка на неговата работа. След доста ровене, успях да сваля CV-то на Докинс (източник: http://web.archive.org/web/20141012061906/http://www.fontem.com/archivos/usuarios/cv_521.pdf).
Документа не е ясно датиран, но от самия текст заключавам, че най-вероятно е от 2005-2006 г. В този документ под заглавието “Articles and Small Books” са изброени 88 публикации (най-старата е от 1968 г.). Иначе научно-популярните му книги са посочени под заглавието “Books”.
Следователно за около 37 г. той има средно по 2,38 публикации на година. В този списък обаче има публикации със заглавия като “Why any study of human origins must be Darwinian”, “The ‘St. Jude’ Mind Virus” и “Darwin Triumphant – Darwinism as a universal truth”, които едва ли представляват оригинални изследвания в областта на биологията.
Другия важен показател е доколко са цитирани публикациите на даден учен. За него има няколко индекса. Не знам кои са най-уважавани от самите учени, но по статии в интернет съдя, че това най-вероятно са “Science Citation Index (ISI)”. За съжаление, информацията в ISI е платена и аз нямам пряк достъп до нея. Успях да намеря само, че “h-index” на Докинс е 17 (източници: http://revelation4-11.blogspot.com/2010/07/scientific-track-record-of-richard.html и http://www.boards.ie/vbulletin/showthread.php?t=2056840318&page=3) и индиректно някои данни от ISI (по-нататък става ясно кои).
Между другото намерих интересна статия, сравняваща в този смисъл Докинс и един от неговите опоненти, американския генетик Francis Collins (източник: https://shadowtolight.wordpress.com/2012/04/12/dawkins-vs-collins/).
Според “изобретателя” на индекса J. E. Hirsch, стойност от ~18 е подходяща за повишение в пълноправен професор и сред 36-те нови членове, постъпили през 2005 г. в американската National Academy of Sciences и работещи в областта на биологичните и биомедицинските науки, той е средно 57. За периода 1983–2002 най-цитирани (Hirsch използва данни от ISI) били следните учени – S. H. Snyder (h=191), D. Baltimore (h=160), R. C. Gallo (h=154), P. Chambon (h=153), B. Vogelstein (h=151), S. Moncada (h=143), C. A. Dinarello (h=138), T. Kishimoto (h=134), R. Evans (h=127) и A. Ullrich (h=120). В разглеждания период всички те са работели в областта на биологията и медицината (източник: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1283832/).
Съществува също и замисления като сатиричен (но съдържаш според мен голяма доза истина) “Kardashian index (k-index)”, който сравнява броя на последователите в twitter и броя цитирания на публикациите на даден учен (източници: http://genomebiology.com/2014/15/7/424 и http://www.nature.com/nature/journal/v512/n7513/full/512117e.html). По този показател Докинс е на трето място (източник: http://news.sciencemag.org/scientific-community/2014/09/top-50-science-stars-twitter).
Така, че Докинс е по-скоро есеист, медийна звезда и популяризатор на науката (за мен е по-точно да се нарече “воин на науката”), отколкото учен в строгия смисъл на думата. Може би от писане и турнета за рекламиране на популярните му книги (13 до момента); писане на всякакви видове популярни статии; правене на документални филми (също 13); публични лекции, речи и участия в дискусии; всякакви административни задължения и киснене в twitter (22 700 “tweets” и 1 160 000 последователи до момента) той просто няма достатъчно време да прави истинска наука.
Смятате ли някога да вземете решение за предишния ми коментар? Или не можете да преглътнете фактите, съдържащи се в него?
Имам два въпроса:
1. Има ли строго научен текст (“The Selfish Gene” е научно-популярна книга), в който Докинс да е изложил теорията си?
2. Какви са строго научните доказателства в подкрепа на неговата теория (метафорите, колкото и да са сполучливи, не са доказателства)?
Всъщност “теория за егоистичния ген” не съществува. Има т.нар. “gene-centered view of evolution”, развита главно в трудовете на W.D. Hamilton, Colin Pittendrigh и George C. Williams и популяризирана по-късно от Докинс.
Май единственото лично “изобретение” на Докинс е “meme” концепцията, към която пък има доста сериозни критики.
Забелязах, че малките по обем коментари се публикуват автоматично, а за големите е нужно да се намеси администратора на сайта. Той обаче изглежда не е влизал в административния панел поне от 20 април. Така, че може би излишно се горещя, но фактите, посочени в него остават непознати за широката общественост.
Ричард Докинс:”Егоистичните гени и егоистичните меми”,
раздел от книгата на Дъглас Хофстатър и Даниел Денет: “ОКО НА РАЗУМА”(„The Mind’s I” – превод на сайта – http://iztoknazapad.com/?page_id=3677
Предпоставено е, че в гена има закодирана, освен всичко друго, и “себичност”. От кого? От “себичния” ген? Аха, сетих се: случайно се е самозакодирала в процеса на еволюцията, несъмнено в случаен еволюционен пристъп на “себичност” към себе си, и то преди възникването на себе си. Хитро.
А дали Докинс не е възникнал за себичните цели на чорапите си, коварно еволюирали в търсене на носител?
Има логика, има логика…
Митко е прав за Докинс! Той е по-скоро журналист, отколкото учен. Ето го, казано директно от устата на големия E.O. Wilson!
https://www.youtube.com/watch?v=oqb-zRCFLbU
Не трябва, обаче, да се омаловажава с лека ръка това, което Докинс прави за еволюционната биология през всичките тези години. Много е направил човека и това трябва да му се признае, въпреки, че не е писал научни статии през цялото това време!