Мутуализъм

При мутуализма (лат. mutualis взаимен) връзката е взаимноизгодна, при това често в естествени условия нито един от партньорите не може да съществува без другия, т.е тя е облигатна (задължителна) връзка.

Най-тясната форма на мутуализъм е когато единия организъм живее вътре в другия. Поразителен пример за това е храносмилателната система на кравите и други преживни животни. Те, както и човекът, не могат да обработват целулозата. Микробите, които живеят в стомаха им разрушават целулозата.

Снимка: microscopy-uk.org.uk	Paramecium bursaria
		Парамецията Paramecium bursaria или познатото ни чехълче поглъща едноклетъчни зелени водорасли – от рода Chlorella . Тя опредено е облагодетелствана от храната, синтезирана от цианобактериите. Те от своя страна печелят от въглеродния диоксид, произведен от гостоприемника, а също и от възможността да се преместват в по-светли места.

Ако хлорелите експериментално се отделят и двата партньора ще продължат да съществуват независимо. Без хлорелата, Парамецията просто става зависима от външни източници за храна. Вероятно някога Парамецията е погълнала хлорелата, но не я е смляла, а е установила симбиозно партньорство.

Според най-популярната версия – ендогенезата, възникването на първите еукариоти е станало по подобен сценарий

Снимка: fiu.edu	Корал < > ксантела
		Красивите корали са просто скелет от коралови полипи – подобни на хидра същества. Планктонът, с който би трябвало да се прехранват е рядкост по тези ширини. Своят разцвет коралите дължат на удивителната си симбиоза с миниатюрни (0.005mm) едноклетъчни водорасли от вида Pyrrophyta – жълтеникавите петна на снимката. Наричат се зооксантела (Symbiodinium microadriaticum). Тя помага за отлагането на арагонита – варовиковия скелет.

Снимка: Erling Svensen	Рак < > актиния
		Широко известен пример е симбиозата между раците и актиниите. Последните се прикрепват на черупката, а стрелкащите се пипала на актинията са надеждна защита на двата симбионта. Актинията се храни от остатъците на храната, добивана от рака. Използва го и като “безплатен транспорт”

	Лишеи = гъби + водорасли
		Лишеите са възникнали в резултат на мутуализма на представители на две различни царства. Тялото на лишея се състои от гъста мрежа от гъбни нишки – хифи (микобионт) и разпръснати между тях клетки на водорасли или цианобактерии – фотобионт. Гъбният мицел служи на водораслите като защитна обвивка, предпазваща ги от изсъхване. Самата гъба се храни от синтезираните от водораслите органични вещества.

При подобрение на условията съставящите лишеите цианобактерии и гъби могат да излязат от симбиотичното взаимодействия и да живеят самостоятелно.

	Гъби + корени = микориза
		При много гъби съществува тясна връзка с дърветата. Гъбният мицел плътно оплита корените на растението, образувайки т.н. микориза (гъбокорен). Разклонената мрежа гъбни хифи изпълнява роля на коренови власинки, помогайки на растението да извлича от почвата минерални вещества като азот и фосфор. Гъбите получават от растението някои продукти на фотосинтезата. Има гъби, отделящи антибиотици, които защитават стопанина им от паразитни гъбички и бактерии.

Някои гъби образуват микориза само с определен вид дървета. Всеки гъбар ще Ви каже, че манатарките и рижиките се срещат само в иглолистни гори.

	Азотосвързващи бактерии
		В атмосферата азотът се намира в свободна форма във вид на молекула N2. Растенията могат да усвояват азота само в свързан вид (като атоми). Бактериите от рода Rhizobium играят тази важна роля в селското стопанство. Те образуват азото-фиксиращи възелчета в корените на бобовите като грах, фасул и люцерна. Фиксацията на азота става с помощта на фермента нитрогеназа, който работи обаче само в анаеробни условия.

За да изолират бактериите от кислорода растенията синтезират белтък, напомнящ по структура хемоглобина, който свързва кислорода и защитава симбионтите от въздействието му.
Тази симбиоза може да облекчи изискванията за допълнително азотно наторяване.

Снимка: Défense – La bioluminescence	Светещи риби
		Рибата Photoblepharon свети, защото в специална торбичка под окото й живеят симбиотични фосфоресциращи бактерии. Те светят преобразувайки химична енергия с помощта на фермента люцифераза. Бактериите се хранят предимно с вещества като глюкоза, които, както и кислорода за дишане им доставя самата риба чрез кръвоносните съдове, пронизващи светещата торбичка.С нейна помощ рибата може да привлича плячка, да обърква хищниците, да си намери партньор в тъмното. Но фенерчето може и да демаскира стопанина си и затова рибата си има нещо като клепач, който “включва” и “изключва” светлината.

Коменсализъм

Произходът на думата е от латински com mensa и означава разделяне на трапезата. При коменсализма, единият вид (коменсал) извлича полза от връзката с гостоприемника си, комуто нито вреди, нито донася някаква полза. Форми на коменсализъм са, когато коменсала използва гостоприемника си:

• за транспорт – Phoresy
• за жилище (убежище) – Inquilism
• ползва остатъците от храната на гостоприемника
• използва нещо отначало създадено, след смърта на гостоприемника – Metabiosis

За разлика със случайните посетители, които са безразлични към избора на убежище или трапеза, коменсалите често са така свързани с хазяина си, че рядко го напускат.

Снимка (фрагмент) Karin Fagergren	Морски жълъди
		Морските жълъди, Balanus са малкоподвижни, силно модифицирани ракообразнн с подобна на конус варовита черупка, от която от време на от време се промъкват като нежни пипала ловки крачка – опитват се да хванат малки свободно носещи се във водата организми. Подвижни са само личинките, възрасните се прикрепят някъде – скали, раковини, а често и на подвижни обекти, като рачета дори китове.

Малките ракообразни използват партньора си за безплатен транспорт и по никакъв начин не му вредят.

Снимка: Marty Snyderman	Прилепало
		Те се отличават от другите риби, с това, че първият гръбен плавник е отместен на главата и преобразуван в смукало, с чиято помощ се прилепалата се прикрепят към различни “стопани” – големи риби, костенурки, китове. Хранят се предимно със свободно плаващи планктонови организми и понякога с паразитите на приемниците.

Снимка: hiltonpond.org	Poechilochirus <> бръмбари
		Малките кърлежи от рода Poechilochirus се возят като автостопаджии на гърба на торни и други бръмбари. Когато стигнат до мърша, там намират обща трапеза, като кърлежчетата изяждат яйцата и дребните ларви на мухите и по този начин “разчистват” конкуренцията за бръмбарите.

Снимка: Aquaviews	Риба-клоун < > актиния
		Ярко оцветените риби-клоуни или амфиприони са широко разпространени в Тихия и Индийския океан. Те живеят близо до актиниите. В случай на заплаха рибката намира убежище в пипалата на актинията. Амфиприоните са покрити с особена кожна слуз, благодарение на която актинията не ги възприема като хранителен обект. На базата на тази слуз вече се произвежда средство срещу ужилване от медузи и насекоми. В подобни квартирантски отношения са много риби в кораловите рифове.

	Епифити
		Епифитите са растения, които растат на други растения, но не са паразитни. Премествайки се на дърветата, те се повдигат от сумрака на дъждовните гори към светлината. Вода и хранителни вещества получават от атмосферата. На главните дървета не се нанася никаква вреда дори да носят многобройно количество епифити.

Някои растения се специализират като епифити. Например семейство Бромелиеви (Bromeliaceae), орхидеите (Orchidaceae) и папрати (Pterophyta). Много лишеи и мъхове също са епифити.

Снимка: thechive.com	Птици, населяващи дупки по дърветата
		Тези от птиците и други животни, които заселват вече съществуващи дупки и хралупи, не нанасят на дърветата вреда, но и не им носят и полза. Понякога това може да премине в мутуализм, когато птиците се хранят с някои вредни за дървото насекоми.

	Репеи
		Много растения разпространяват своите семена с помощта на животни. Някои привличат зверове и птици с ядливи плодове и семена, но в тези случаи изгодата е взаимна. При репея (Arctium lappa), например случая е друг. Семената му са снабдени с кукички, които се закачат на козината на преминаващи животни и са отнасят далече от родителското растение. На преносителя не носят никаква вреда (освен раздразнението, когато ни се залепят по чорапите).

	Мършояди
		Повечето животни, които се хранят с мърша, използват остатъците от плячката на големите хищници. Например, вълците осигуряват храна не само за себе си, но и за много “сътрапезници” – коменсали, такива като врани, гарвани и свраки.

Снимка: UWPhoto	Рак-пустинник
		Един наемател, който със сигурност не вреди на никого, защото предишния собственик го няма вече.

В интерес на истината, при коменсализъм, вторият вид би трябвало да е непокътнат от присъствието на коменсала, но при по-подробно изследване се оказва, че не е така. Като междинен вид коменсализма може да премине към паразитизъм или мутуализъм. Природата трудно се поддава на класификация

Неутралност, неутралитет, безразличие

Възможно е при някои междувидови взаимоотношения, загубите и преимуществата за всеки партньор да се неутрализират. Този тип симбиоза имаме и когато два вида, населяващи едно и също пространство и използващи едни и същи ресурси нямат каквото и да било влияние един на друг.

Не е ясно колко често може да се случи. Неутралността е просто липса на каквото и да е взаимодействие.

Следват взаимодействия, които носят вреда поне на един от участниците.

Източник:
Symbiosis, Trees for Life
Взаимоотношение видов. Экологические системы
Мутуализм – Природа науки
Paramecium bursaria
“Мир кораллов”, Д. В. Наумов, М. В. Пропп, С. Н. Рыбаков, Гидрометеоиздат
Cancer pagurus
Introduction to Lichens an alliance between kingdoms – ucmp.berkeley.edu
Нитрогеназа
Défense – La bioluminescence
Биология – справочник юного натуралиста – Комменсализм
CARRION BEETLES & PHORETIC MITES:MASTERS OF ANIMAL DECOMPOSITION