За това, че поведението на животнитее подчинено на разни атрактори,споменахме по-рано. Но вътре в тяхното тяло, а и на повърхността му се забелязват някои фрактални структури.

Да започнем с най-примитивните: В края на 1980г,Fujikawa и Matsushita, изучаващи колонията на бактерията subtilis 168(B 168), открили, че в недостатъчно хранителна среда, колонията придобивафрактална форма, поразително сходна с DLAклъстерите

В среда с неблагоприятни условия, колониите гъби също като бактерите нарастватпо фракталните закони на модела DLA. На снимката вдясно, направена от Matsuura и Miyazima, е колонията Aspergillusoryzae отгледана при намалена концентрация на хранителни вещества.

Отдавна изчезнал вид, амонитите, родствени на съвременния наутилус, са изграждали спиралните си черупки, разделени на камери. Стените на камерите се свързват с черупката с шев.
И ако при наутилуса този шев представлява гладка крива, то при амонитите си е направо фракталната крива на Кох.

Корали, медузи, морски звезди и таралежи се починяват на фракталнитезакони.

Черупките на мекотелите също изглеждат фрактални, защото с нарастванетоповтарят предишната си форма, но с по-голям мащаб.