Както и в статията се отбелязва, анализът на физическите понятия сам по себе си опира до философски въпроси (не задължително теологични). Така например,според закона за запазване на енергията (не и на масата, която може да се появява и изчезва), в сингулярната точка обемът е нула, а енергията – безкрайна. Аз лично не бих казал, че това е “нищо”. Според мен е началното “всичко”, което обаче е безинертна (с нулева маса) и непротяжна (с нулев обем) енергия, която просто няма най-важните материални атрибути (инертност и протяжност). В процеса на взривяването (по-точно – развитието, защото явлението в началото е изключително регулярно)заедно с инертността и протяжноста възникват и свойства, които са определено когнитивни (разпознавателни): например появилите се фотони (а и всички елементарни частици) са способни да различават едно-екстремумни от много-екстремумни потенциални бариери и съответно да се локализират или глобализират при преминаване (дифракция, корпускулярно-вълнов дуализъм и прочее). Така началната енергия още в началото на “сътворението” придобива както обективни (т.е. материални), така и когнитивни (т.е. съзнателни) свойства. Може да се говори за обективно-съзнателна енергия и по този начин, вратата за обективния идеализъм е съвсем коректно отворена. Не смятам, че в това има нещо лошо, но все пак спирам до тук (Hypothesis non fingo).

С най-добри пожелания!
Валпет