Толкова често и противоречиво се коментират тези теми, че е досадно. Някои виждат само манипулации в религиите и да, манипулации има и би могло да има, но не точно често приписваните. Манипулации се правят тъкмо с всичко стойностно. Все едно да забраним науката, защото с нейни продукти може да се манипулира. Много са тези, които без ментор на правилата не могат да са такива, каквито трябва да са и някой друг трябва да им забрани вродените, примитивни пориви. Някои маймуни пък смятат, че са станали хора чрез труд, без значение, че труд се нарича вече съзнателното усилие, каквото маймуните нямат и какви ли не безумни идеи. Реших и аз да съм един от досадниците, като споделя мнение по темите, предизвикващи традиционно море от емоции и твърде малко опити за тълкуване и размисъл. Разбира се всичко това за тези, които се интересуват. Ще подредя по точки разсъжденията.

1. Обществата Характерно за обществата е, че всички са изградени върху правила със силата на задължения, на закон. Законите, задълженията във всички общества са от вида не убивай, не кради, не лъжи …, в аналогия на познатите ни Божи Заповеди, със съответната своя редакция и пълнота, нo винаги определящи доминантно интереса на общността над личността. Т.е. правото и свободата на индивида е докато не нарушава законите на обществото, или другояче казано, има закони- има общество, няма закони- няма общество. Законите са такива само, когато са приложени равнопоставено към всеки член на общността, в противен случай не са закони, а разписани средства за манипулиране на част от индивидите от друга част, в общността. Само разписани, но не приложени правила, не са закони, а са единствено пожелания и имитация на закони. Т.е. губи се фундамента на обществото.

2. Индивидите в обществата са единствените известни, мислещи същества и не са известни, други извън тях. Всички мислещи хора се създават единствено в общества. За всички индивиди, правилата от Заповедите не са присъщи по рождение, това е и причината те да бъдат наричани Заповеди в религиите, или закони в обществата. Не биха били заповеди, ако са присъщи по природа. Правилата се придобиват чрез рестрикции, сила, интерес, или внушение. Невярно твърдение е, че законите могат да се приемат и спазват доброволно. Не е възможно доброволно да се откажат вродени програми и да се приемат чужди на тях. Това дава основание да предполагаме, че обществата единствени генерират качеството мислене и съзнание чрез прилагането на законите, на Заповедите. Как става това – малко по долу.

3. Религиите: Като причина за съществуването на религиите, се сочи необходимостта от обяснението на Света. Твърде неубедително е, защото просто не го обясняват. Нещо повече, в голямата си част, заявяват неверни, непроверени, или непроверяеми твърдения. Заедно с това персонажите в лицето на Боговете са повече от абсурдни. Какво толкова тогава има в религиите, че присъстват така упорито във всички общества в човешката история, или ако е имало, такива без религия, за тях са били кратки безперспективни исторически мигове? Каква е мисията на религиите ? Като структура, религиите съдържат три елемента, а именно: 3.1. всички религии са кодирали в себе си системи от правила, характерни за създаване на общества. 3.2. Видно е, че съдържат мощен, психологически механизъм за прилагането на правилата, без насилие, без полиция. Но каква роля имат 3.3. Боговете в тях тогава? В т.2 по горе, споменахме, че правилата се прилагат със сила, рестрикции, интерес или внушения, защото са чужди на природата на животинските видове, включително и на човека. Конкуренцията между и вътре във видовете е механизъм за утвърждаване на най виталните екземпляри, получаващи и най голям шанс да унаследят качествата си в поколенията. В природата селекцията чрез конкуренцията за оцеляване, за храна, за продължение на рода, за лидерската позиция в общностите , която позиция дава привилегия и за двете, се извършва с набор от няколко инструмента, характерни за целия животински Свят. Такива са сила, агресия, егоизъм, плодовитост, бързина, заблуда, мимикрия …, все различни на обществените правила. Всички те, имат своята логическа обосновка, разбира се. Тези инструменти, тези програми за поведение не се научават, поне не от нулата, те са програмирани и присъщи за целият животински Свят. Изведнъж, с появата си Религиите суспендират тотално набора от средства за лидерство, отнемат целият наличен репертоар за конкурентна борба в обществото и средствата за излъчване на лидери. Какво следва от това? 4. Мисленето е едно от най интригуващите качества на човека. Всъщност то прави човека. Как така се е появило само при хората? Конкуренцията, респективно лидерството е начин на живот и оцеляване за видовете. Веднъж чрез селекция, за по успешно противодействие във външния Свят, а втори път селекция чрез конкуренция в групата, със същата цел. В общностите конкурентната борба е още по драматична, защото всички са заедно в общността и са естествени конкуренти, тъй като споделят едни и същи ресурси. При животните е ясно, кои са качествата, които се развиват и как се излъчват лидерите. Разбира се , чрез познатите, вродени инструменти специално усъвършенствани за това – сила, агресивност, мимикрия, плодовитост …, но как ще се излъчи лидерът в борбата за оцеляване, за да предаде на потомството наследството от качества, когато му е заповядано и е лишен от тези природните средства за конкуренция ? Единственият възможен начин е да може да предвижда ходовете на конкурентите си, като внимателно наблюдава поведението им и успява да направи причинно следствени връзки на поведението им, което е аналог на логиката : релацията причина-следствие е еквивалент на релацията ако-то. Успешните в това усилие, придобиват нова възможности за добив на облаги и позиция, изпреварвайки с ходове напред конкурентите си, а с това вече са на пътя на лидерството и успешното предаване на наследствеността, заедно с новопридобитото качество. Така да се каже, поради липса на естествените средства за конкуренция и ограниченията им, се развива ново средство и нова възможност за конкуренция, по същество представляващо създаване на модел на поведение на конкурентите, както и модел на модела, наречено Мислене. Създаването на подобни модели не е новост и е характерно за целият жив Свят. Дори едноклетъчното например, трябва да направи екстраполация на температурата , радиация, влажността, или други важни за съществуването му физически параметри, което си е модел на динамиката на тези параметри, за да посрещне и се справи с предизвикателствата на промените и да оцелее. Това с естеството, същността, детайлите, степента на достоверността и следствията от моделите е друга, интересна тема. В исторически план, новият конкурентен инструмент се обогатява с нови и нови надстройки за причинно следствен анализ, формализиране и проверки. Битката за ресурси и лидерство, респективно селекцията, в условията на обществото, се фокусира вече основно в усъвършенстването на това качество, на този нов инструмент, а развиващите го причини са на всяка крачка и по всяко време в лицето на изобилието от съсредоточени в съжителство конкуренти. Старта е даден , и вече породилите го причини не са единствените му генератори, защото новото качество вече само може да генерира и допълнителни нови стимули за собственото си развитие. Започнало е вече едно вълнуващо пътешествие в Света на представите, съзнанието и емулирането на Действителността, нов следващ етап, на познание и развитие.

5. Цената , която плащаме: Всичко изглежда чудесно с новите условия от Заповедите и следствията от тях, без едно много неприятно следствие. Може да се каже, че би било и фатално за живота и здравето на индивидите, под властта на неестествени за тях нови условия. Имайки вродените, естествени програми, които едновременно се забраняват от обществата и религиите, индивидите са поставени в условия да ги самозабраняват. Знаем, какво се случва с един мотор, който принудително спираме, като да даваме газ на една кола и да натискаме едновременно спирачка, като да отделяме адреналин в неизбежен конкурентен конфликт и този адреналин да атакува производителят си заради самозабрана и невъзможност да се използва по предназначение. Това в психологията се нарича психосоматика последствията са психосоматични натоварвания. Това е обратната връзка дух тяло, точно така, както физическото състояние определя психическото, така и психическото състояние може да мотивира , или потиска физиологията и това не е избор, това е строг механизъм с фактическа обратна връзка. Изключително пагубно е това , както се твърди, за всички важни, жизнени биологични звена, застрашени от системен стрес, срещан на всяка крачка. Отново в психологията тези проблеми имат специална методика за решение, наречен метод на изтласкването, чиито аналог е и “мисията на Боговете” в религиите. Всъщност пагубните решения се вземат не от човека, а се изтласкват, като отговорност на по мощен и мъдър център – Бог. Ние пренасяме проблемите си на Него и отново точно, както твърдят в религиите , Бог поема бремето на хората, която метафора е съвсем правдоподобна. Който се интересува може да прочете в литература за психосоматиката повече по въпроса. 6. Боговете в религиите и още нещо: Оказва се , че Те наистина , в буквалния смисъл спасяват хората…. от причините създаващи обществата, от противните на природата им и наложени закони, правила. Как става това видяхме в т.5 .Като заключение от последните четири точки се вижда, как трите елемента в религиите – система от правила, психология за прилагането им и Боговете в религиите, в пълна синергия реализират един недвусмислен резултат – Мисленето, при това със защита и без фатални последствия. Така човечеството получава шанс да се раздели с животинското минало. Вижда се как религиите са сякаш съвършени, ненадминати и без конкуренция технологии за създаване на общества, призвани да пазят адресантите си, да създадат мисленето, респективно да създадат духовността и правят човечеството силно и могъщо чрез Разума. Разделили ли са се все пак, хората с онова минало? Не и не трябва, независимо от честите конфликти между двете начала, защото новото начало е само надстройка на първичното, надстройка на фундамента!!! Във всеки вече са започнали да съществуват сякаш две същества, едно от миналото, подвластно на природните програми и едно на духовното, подвластно на Разума с два противоречиви критерия за избор. Тези две същества във всеки, започват да водят чутовна битка, с различен успех, на много фронтове. Всеки може сам да прецени до каква степен е Човек. Лесно е. Преценете, до каква степен имате пороци, които ви владеят и вредят, които не можете да контролирате, въпреки съвета на разума. Когато подценявате компромисите с това, бъдете сигурни, че първичното надделява. Например компромисът с “малка” лъжа е компромис с убийство. Защо ? По същество заповедите са система, която няма градация за отделните си елементи. Отделните заповеди не са ценности сами за себе си, нямат стойност, докато не са в система.Те сякаш са координата система според , която се оценяват нещата в живота. Затова се и казва Ценностна система, не от ценности, а ценна , като система. Очевидно е, че една лъжа може да убие дори цял народ. Нали това е целта на отнемане на паметта, на историята, на истината. Не случайно Българският национален архив до 1944г е ценна плячка позволяваща друг да пише удобни “истини” за история ни и е Пример е загубване на индивидуалността ни, заедно със загубата на паметта ни. Елементарни неща няма. Злоупотреба с храна, като количество и качество, когато има избор, злоупотреба с наркотици, цигари, алкохол, които са единствено в употреба за бягство от действителността, лъжата, кражбата … , са все ясни критерии за принадлежност към първичният центъра отпреди духовността. Не казвам, че първичното в човека е излишно. То е основа за надстройката, но вече не то, трябва да е доминиращото, защото има нов съдник – разума. При всичко това, без правилата, без Законите, започва обратното броене към първичната природа с разруха на обществата и ерозия на мисленето, защото се губят причините и стимулите за съществуването Му. Поради факта, че няма общества без религии, няма как да не се запитаме, дали обществата създават религиите, или е обратното ? Очевидно в общества създавани само със закони, без религия липсват двата от основните компоненти, като самоизпълнение например, когато в резултат от външната принуда, непременно се създава обратна реакция срещу законите и те стават по трудно поддържани, така също и без технологията на изтласкването индивидите нямат защитата от генерираните психосоматични проблеми. Такива общества са далече по нетрайни и болни, а това показва и историята, това показват и изследванията за членове в общества с религия и без религия. Усещането за хармония, здраве, щастие и преданост към общността са в полза на религиозните. Добре, обществата са създавани от религиите, но кой е създал религиите тогава, когато е непонятно, как ще се появи изведнъж отказ от вроденото и приемане на напълно противно на естественото поведение, как ще се приложат тези неприемливи правила в присъствието на алфа мъжкари, признаващи само естествените методи за утвърждаване, с които разполагат . Все едно да очакваш мутрите сами да се преклонят пред интелигента в условията на беззаконие. Това по скоро е виц. За съжаление , срещал съм вече вярващи на такъв виц. Харесва ли му на някой, или не, оказва се че религиите са най значимото творение, появило се необяснимо как, кога и откъде, превърнало ни в нов вид, мислещи духовни същества. Интересен е въпросът, ако религиите са създали обществата, как е станало преди да се появят езикът и писмеността ? С някаква примитивна форма на език , макар и трудно , може да се допусне , но без писменост , възможност за разписване и допитване до Заповедите , е необходимо език и писменост и то не примитивни. Изобщо за да се съчетаят трите инструмента на религиите с видима цел, все пак Кой го е сътворил, като идея , когато човеците все още са били в предверието на Разума. Много е странно. Дали пък героят на “изтласкването” не е нещо повече от виртуален? Трудно се досещам за друго обяснение. Разбира се има идеи и за това, а по темата има много и интересни въпроси, както и важни прагматични изводи – за мултикултурните общество, кое точно ражда и унищожава обществата, защото се оказва, че е без значение устройството на едно общество, било то примитивно, или високо развито, а причините за разрухата са едни и същи, заедно с това и корените на днешните големи проблеми между общностите и т.н. Интересна аналогия с Боговете в библейски план е човекът, като Бог. Той създава и надгражда Светът си, Той създава Истините и Греховете си , Той създава и всички обитатели в собственият си Свят, Той е и съдникът в него, в неговият Свят и той е безплътен и когато каже АЗ, не разбира ръцете Си, или каквото и да е друго и въпреки това, Той е всичко в този сътворен от Него Свят. За нещастие е безкрайно Сам и е там сам, единствено Той и създадените от Него сенки, придавайки им стойност и уважение, любов , или ненавист. Но най странното е, при толкова много Богове, как успяха вкупом да създадат Ад за едни на Земята, и Рай за други, без особено значение за добродетелите им.