Вярвам че гравитацията не е по-различно нещо от електрическия ток – насочено движение на частици под влиянието на електрическо поле (напрежение). Тежкото тяло “напряга” пространството формирайки поле в което има фини частици които насочено се движат и предизвикват отрицателно напрежение върху материята – тоест придърпват я към тялото. Смятам че е по-правилно не да се нарича “изкривяване”, а напрягане на пространството. Фините частици могат да бъдат наричани “електрони” в смисъла – отрицателни на положителната материя – “протони”. Имам предвид че е на същия принцип и може да бъде прилаган класическия архитектурен модел на атома, а не в смисъл че гравитацията е ток. Тази материя за която говоря от фини “електрони” – гравитони влияе и върху частици с маса, и върху такива без маса – фотоните. Елементарното следствие е че гравитационното поле не влияе директно върху масата, а влияе върху нейн изграждащ аспект. Независимо от това гравитацията се разпространява със скорост около тази на светлината, което значи че тя също “опира” в ограничението на този слой на пространството.

http://arxiv.org/pdf/gr-qc/9909014v1.pdf
Steve Carlip: “It is well known that the deflection of light is twice that predicted by Newtonian theory; in this sense, at least, light falls with twice the acceleration of ordinary “slow” matter.”

Така ли е? Означава ли това че ускорението на фотони “падащи” в земното гравитационно поле е 2g? Не е ли малко странна тази свръхвариабилност на скоростта на светлината?

Имам следния въпрос. Според принцип на еквивалентността тежката и инертната маса са еквивалентни. Въпросът ми е, правени ли са измервания при скорости близки до тази на светлината , с цел измерване еквивалентността на тежката и инертната маса?