Какво точно означава това че времето тече различно? Времето е измерение измислено от човека за да отчита промените в една система. Физиците знаят че светлината е най-бързото възможно нещо до което имаме достъп и че светлинните сигнали са идеален начин да отмерваме промени. Тоест, светлината е информация, а информацията е абстракция на превръщането на енергия, тоест на промените.

Да кажем че в К` има излъчвател на кратък сигнал от порядъка 0.1 милисекунди всяка секунда, а К засича сигнала и синхронизира втори часовник по него. Когато двете системи са стационарни една спрямо друга, светлинния сигнал ще отива в К и ще наглася часовника всяка секунда. Ако обаче К` се движи линейно спрямо К, напрактика К` ще се отдалечава. С течение на времето в К ще видят инкрементално забавяне.

Айнщайн никъде не е упоменал че “времето тече различно”. Или че някакъв човек с космически кораб ще се върне 100 години по-късно, но също толкова млад. Не, този човек, ако е пътувал 100 години, ще остарее 100 години. Вярно е че сме засичали светлинния сигнал и този сигнал е идвал все по-бавно докато се е отдалечавал, а после като се е връщал е идвал все по-бързо. Но това не променя течението на времето в локалната му рамка, което тече по същия начин за всяка локална рамка. Няма нищо в теоретичната физика която нарушава наблюденията на класическата. Времепространството е удобен модел за предположения относно траекториите на обекти спрямо кривините в този слой на пространството. Идеята че можем да изкривяваме пространството и времето и това по някакъв начин да промени нещо, е по-скоро политика и религия, но не и наука.

Хората от край време умуват дали има начин наблюдението да промени наблюдаваното. Тоест, дали забавянето в сигнала от К` може да забави и човешките животи в К`. Върху това са умували физиците по времето на Айщайн включително и той самия. Неговият опит не е могъл да приеме странните ефекти неограничени от разстоянието.

В много малки локални рамки, самите апарати на наблюдение оказват влияние върху наблюдаваното. Освен концепцията за рамка, трябва да я има и концепцията за кадър – най-краткотрайното замерване на апарат. Представете си че черна гума се върти върху която е отбелязана бяла точка. Въртенето се ускорява, и в един момент точката изглежда така сякаш не се върти. После изглежда така сякаш е на много места едновременно, а на едно определено място, точката е навсякъде едновременно. Окото не може да засече промените в такава система и отчита местоположението на точката само в определени кадри. Ако използваме апарат който засича кадър с по-малко времетраене, ще видим че точката преминава през всички места.

Квантовото свързване в природата и до ден днешен не е обяснено. Логиката сочи че има такава информация в природата което се разпространява на огромни разстояния със скорости милиарди пъти по-големи от тази на светлината. От което следва че светлината и нейната скорост важат за този слой на пространството в който се намираме ние. Но този слой е изтъкан от по-фини материи, наречени подпространство, в които взаимодействията не са заключени в тъй-наречената “маса”.

Фотонът, като частица без маса, съществува в пространството на интервали от време като частица, и в другите интервали е вълна. Това има следния смисъл. Фотонът е комплексна вълна от тъканта на пространството в която няма все още съсредоточена енергия “заключена” за да се говори за маса. На определени интервали, компонентите на тази вълна се съсредоточават в частица, а в останалото време се разсейват и там се приема за вълна. Оттам, светлината се разпространява на кванти, защото нашето наблюдение използва апарати които могат да засичат правилно единствено и само обекти с маса.

Многобройните кварки лесно могат да бъдат обяснени като фина вълнова материя която бива замервана в определени кадри. В един момент апарат би могъл да засече частица която е дробна, съдържаща 3/5 от едно, и другите 2/5 от друго. А оттам хората ще се питат как е възможно да има фрактални пространства изтъкани от ирационални частици. Еми самия модел на частиците трябва да бъде приет за полезен само тогава когато тези частици могат да бъдат “впрегнати” в полезно действие.

Хубав ден.

И така се обяснява забавянето на времето – с по-малкия брой цикли, който ще направи фонона, между огледалата на двете движещи ракети .

ТОЕСТ С УСЛОВИЕТО НА ЗАДАЧАТА СЕ ОБЯСНЯВА НЕЙНОТО РЕШЕНИЕ, КОЕТО Е НЕКОРЕКТНО .

Като приемаме, че поради движението на ракетите, фотонът ще се движи по диагонал между тях, така с този приет от нас диагонал, като траектория на движението обясняваме и по-дългото разстояние, което изминава този фотон .

На като приемаме, че този фонон се движи по диагонал, ЗАБРАВЯМЕ ЗАЩО ПРИЕХМЕ , ЧЕ СЕ ДВИЖИ ПО ДИАГОНАЛ . – Защото ракетата, от която е изпратен, се движи напред .

Но в такъв случай, тогава върху този фотон – за да се движи той по диагонал – действуват – две отделни по своята посока скорости . Ако ги няма тези две отделни по своята посока скорости – няма да го има и движението по диагонал. Движението по диагонал е равнодействуващото на тези две с различни посоки скорости .

Едната скорост е с посока , която е перпендикулярно на ракетата, а другата е тази, която го кара да се движи да се движи и леко напред – по посоката на ракетата .

Така, този фотон няма да направи по-малко на брой цикли на отражения между двете ракетни огледала, спрямо този който щъка между две неподвижни огледала по следните причини .

Тази част от диагоналното му движение, която е по посоката на движението на ракетите се дължи на тази скорост, с която се движи самата ракета и това допълнително разстояние напред (по хоризонталата на диагонала) се компенсира от скоростта му придобита от движението на самата ракета .

А движението му по вертикалата (на диагонала) между двете ракети се дължи на неговата собствена скорост, така, че ще изминава по-голямо разстояние (по диагонал) , но с по-голяма скорост , коята е равнодействуваща на двете скорости – по посоката на движението на ракетите и перпендикулярно на ракетите. Като във всяка една от двете посоки : тази напред и тази перпендикулярно на ракетите няма да се движи със скорост по-голяма от светлината .

А дали можело или не можело да има движения със скорост по-голява от тази на светлината ? Ами и ние не страдаме от по-бедно въображение на Айнщайн .

Има елементарни частици получавани и в ускорители, които се движат със скорост близка тази до скоростта на светлината . Ако пък самият този ускорител е монтиран на ракета, която се движи със скорост близка до тази на светлината и частицата бъде изстреляна по посоката на движението на ракетата , то тя ще се движи със скорост към нас, земните жители – към които се движи ракетата, със скорост по-голяма от скоростта на светлината .

Също така има и други носители на информация за случващи се събития , които се движат по-бързо от светлината . Това е човешката мисъл и телепатия . Правили сме експерименти с близнаци , намиращи се на повече от двадесет хиляди километра един от друг. Няма никакво забавяне на телепатичното предаване на мислите и чувствата .

Така, че досегашната физика и математика не могат да дадат отговори на тези въпроси , поради, което не трябва да приемаме всичко обяснявано с една или друга формула за вярно .

Първата ракета тръгва от Земята със скороста на светлината и пътува (по часовника на космонавта в нея ) 10 години със скоростта на светлината, и на тази десета година измерена по часовника на космонавта в нея , той се връща на Земята.

Според теорията на относителността през това време на Земята ще са изминали 400 години , измерени по часовниците на земните жители .

Втората ракета тръгва от земата със скорост 400 пъти по-малка от скоростта на светлината и пътува по часовника на космонавта в нея 400 години и на 400-ната година и тя се завръща на Земята .

По този начин и двете ракети са изминали едно и също разстояние – но за различни периоди от време, измервани по часовниците на космонавтите в тях и се завръщат в един и същи земен момент на Земята, който е 400 земни години след датата на тяхното тръгване .

Наблюдателят и спрямо и двете ракети е един и същи – останалото на земята човечество .

Задача : Без да отваряте ракетите и без да гледате кой от космонавтите е стар (умрял) и кой е останал млад , като изпозвате специалната теория за относителността , изчислете и отговорете в коя ракета се намира живият – осталалият по-млад спрямо земните жители космонавт .