13 Responses to “The dispute between Bohr and Einstein”

1. ivo_isa says:

   30.08.2012 at 10:13

   В тези опити доказващи нелокалността на квантовите взаимодействия ме гложди едно нещо: Говори се за двойка частици в сплетено състояние, но се работи със снопове или импулси от такива частици. Как успяват да хванат взаимно-свързаните двойки? Статията е на английски, а аз не се справям добре с него и е напълно възможно да не разбера правилно обясненията.
   Да не вземат и тези опити да се окажат кьорфишек, както и сензацията със надсветлинната скорост на неутриното?

   Reply
2. Vanya says:

   30.08.2012 at 10:58

   Наистина, това сплетено състояние е едно от най-големите чудеса на квантовата механика. Не са кьорфишеци. По всяка вероятност си има метод да се отделя измерваната двойка като се изпускат една по една и се пускат по оптични кабели.

   Засега съмненията са по 3 направления: недостатъчно разстояние между обектите в момента на измерване (обектите може би си влияят един на друг), недостатъчна свобода на избора на настройките на измерването (последните могат да повлияят на скритите променливи у частиците и обратното) и недостатъчно пълен избор (става дума за дела на наблюдаемите частици).

   В последния осъществен опит на Канарските острови две от съмненията са напълно премахнати — разстоянието и независимостта на измерванията. Чакаме с нетърпение проверката в космоса.

   Reply
3. Angel says:

   04.12.2013 at 21:08

   Това не е “нелокалност на квантовите взаимодействия”. Прнципа за локалност се запазва и това се вижда, когато обединим две системи. Нека назовем едната система А, а другата Б, тогава вълновата функция на квантовото състояние, което обединява двете системи ще бъде изградена от две вълнови функции, който ще се отнасят до всяка една система (А и Б). И тези две фукнции, които описват комбинираното състояние ще дават отделна информация за системата А и Б. Ψ(а,б)=Ψ(а).Ψ(б). От тук, като се направи математическата структура така, че да описва системите А и Б точно може, да се вземе очакваната стойност на всеки един от операторите А и Б и ще се открие че “Density Matrix” на оператора А не зависи от вълновата функция на Б и обратно. След като се знае това нека се приеме, че тези 2 системи са отдалечени и се направи някаква еволюция с една от системите например с Б, която еволюция бива описана с “Unit Operator”
   |ψ(t)〉 =⊔(t)|ψ(0)〉, ще се отркие отново, че “Density Matrix” на А не влияе на Б и обратно. Просто ако измерим оператора А и открием че е спин нагоре от самия тензорен продукт,който обединява 2 те системи в едно общо пространство, че открием че Б трябва да има спин надоло. Това е просто информация която имаме, а при измерването на А вълновата функция на Б колапсира следователно това прави системата Б детерминистична. С прости думи това не е физическа нелокалност, а е просто “квантов детерминизъм” звучи странно. Но все пак е различен от класическия детерминизъм. В квантовата механика това което ще определи системата Б зависи от системата А (може да се разгледа филосовски като се каже, че зависи от “Избора на А”)

   Reply
4. Кирил Марков says:

   20.12.2013 at 6:32

   Айнщайн е име, което въобще трябва да бъде изтрито от историята на човешката наука, за да придобият човеците безсмъртие. Защото скоростта на светлината никога не е била и никога няма и да бъде константа. Квантовата нелокалност винаги е съществувала не само на микрониво /за елементарни частици/, но за силно нелинейни солитонни системи и на макрониво в усложнен вид. Примитивните опити от миналия и сегашен век по квантова механика и ТО не трябва да се смятат за сновополагащи, защото са непълни и противоречиви ограничени напъни да се обясни светът от неосъзнати маймуни в техния съвсем начален стадий на развитие. Много по-сложно е да придобиете собствено безсмъртие като силно нелинейни системи с далеч по-всеобхватни разбирания за себе си, а не за някакви си елементарни частици.

   Reply
   • Е като много знаеш says:

     07.07.2019 at 12:45

     Откри ли единната теория, или теорията на всичко? Която обединява всички теории в една Цялата материя произхожда и съществува само и единствено от една сила, трябва да смятаме, че зад тази сила съществува съзнание и интелигентен ум. Този Ум е матрицата на цялата материя-
     Mac Planck

     Reply
5. Росен says:

   13.04.2014 at 6:44

   Бих искал да коментирам част от изказването на Аспе:
   “… II. Когато се извърши измерването на V1, фотон V2, който нямаше определена поляризация преди това измерване, се проектира в състояние на поляризация успоредно на резултата от измерването на V1. Това вече е много учудващо, защото това изменение в описанието на състоянието на V2става мигновено, независимо от разстоянието между V1 и V2 в момента на първото измерване.”
   Аспе е голям експериментатор, но в случая говори не като такъв, а по-скоро като теоретик. Никой експеримент не може да докаже нулев времев интервал между две събития, т.е. мигновеност. Подобен нулев интервал може да се ПОСТУЛИРА от теоретични съображения, но не и да се измери АБСОЛЮТНО точно. Да си представим, че между двете частици все пак пътува някакъв сигнал, в посока от първата (подложената на измерване) към втората. Да допуснем, че скоростта на този сигнал е на много порядъци (примерно десетки или стотици) по-голяма от скоростта на светлината. При това положение ние можем, в рамките на експерименталната точност да получаваме нулево време, независимо дали мерим на дистанция 1 mm, 1 cm, 1000 km и т.н. Все пак да не забравяме, че експериментите по квантова телепортация все още никой не ги е провел на разстояния от десетки или стотици светлинни години. При такива разстояния, току-виж се установи някакво закъснение във времето и изведнъж лъсне цялата несъстоятелност на понятия като обща вълнова функция, квантова нелокалност и т.н. На всичко казано до тук може да се възрази: Да, ама такива гигантски скорости са невъзможни. Принципът на причинността не го позволява и прочие. Съгласен съм. Но никой не твърди, че този хипотетичен свръхсветлинен сигнал пътува през тримерното пространство. Възможно е да пътува през пространство с по-висока размерност или през пространство с по-сложна геометрия. В такъв случай, ние нямаме основание да екстраполираме лоренцовите преобразувания и да твърдим, че ще възникнат проблеми с причинността. Не защитавам нито Айнщайн, нито Бор. Просто напомням, че не е зле да си имаме едно на ум. Може някой ден да станем свидетели на поредната революция във физиката и тогава нашите сегашни разсъждения за причинността да ни изглеждат детински и наивни.

   Reply
6. amzr67 says:

   31.07.2014 at 12:49

   Как може да не разбирам нищо и сащевременно да ми е толкова интересно

   Reply
7. libenrus says:

   15.08.2014 at 7:19

   Според мен тези два принципа на “локалност” и “нелокалност” са субективно възникнали вследствие на ограничените човешки възможности.В Природата няма случайни неща или неопределени такива, всичко си абсолютно точно стига да знаеш законите, по които то се слува, движи и направлява. Повече от логично, е че като измериш (имам предвид по сегашните методи) даден параметър на една елементарна частица, то ще нарушиш нейното състояние вследствие измерването и няма да можеш да определиш друга нейна характеристика. Освен това всяка частица е едновременно и вълна – когато вникнем в същноста на това, ще може да разберем повече квантовата физика.

   Reply
   • zpe says:

     12.03.2016 at 15:36

     точно така, цялата квантова механика е жалък опит да се преодолеят ограничените човешки възможности. Всичко е точно и определено, а това че си служим с неопределеност, за да обясним някакво събитие говори, че сме много далеч от истината и все повече се отдалечаваме от нея.

     Reply
8. Георги Танев says:

   13.03.2015 at 21:02

   Тайны квантовой физики / BBC. The Secrets of Quantum Physics (2 серии из 2) (Джим Аль-Халили / Jim Al-Khalili) [2014, документальный, HDTVRip 1080p]

   Reply
   • Mollov Bi says:

     09.07.2017 at 9:14

     Многоопитният е по-мъдрия от мъдрия.

     Reply
9. Кирил Марков says:

   31.03.2019 at 5:02

   Много си проста, мама ти да еба и чикибийка.

   Reply
10. Кирил Марков says:

    31.03.2019 at 5:09

    Лоренцово скъсяване въобще не съществува. Това е проверено експериментално с достатъчно бързо въртящи се и добре центрирани дискове с голям диаметър. Теорията на относителността съвършенно никога не е била вярна, защото скоростта на светлината никога не е била константа.Другото е добре преписано и е вярно.

    Reply