ИЕ НЕ ГО ЗНАЕТЕ.Доказателствата са в космосът. Сателитите ни горе забавят времето и се коригират със специални часовници. Черните дупки, Квазарите примерите са много Четете специализирана литература от доказани автори и Нобелови лауерати.

Ако тахионите пък ” нито имат имагинерна маса, нито е нужно да се движат по-бързо от светлината”, то тогава няма да са тахиони.

Но нека се разберем най-сетне – в тази статия аз не разказвам ( и никъде не го твърдя!) за “многократно експериментално проверен научен факт”, а само за една хипотеза. Аналогията с антиматерията също е ясна – дълго време съществуването й е било само математическа “спекулация” и много по-късно се доказва експериментално.

Още три съмнителни момента:
1. Имагинерната маса на тахионите. Тя е чиста формалност, както се вижда в цитата, взет оттук http://en.wikipedia.org/wiki/Tachyonic_field:
“Because a tachyon’s squared mass is negative, it formally has an imaginary mass. This is a special case of the general rule, where unstable massive particles are formally described as having a complex mass, with the real part being their mass in usual sense, and the imaginary part being the decay rate in natural units.” А тук се вижда, че е само един математически трик: http://en.wikipedia.org/wiki/Tachyon#Tachyons_in_relativistic_theory
2. Нарушаването на причинно-следствената връзка. В статията много точно е казано, че предположението на Файнбърг само избягва проблема, дали го решава?
3. Тахионите никога не може да бъдат открити или наблюдавани. Мисля, че тук е изпусната думата “директно” – т.е. тахионите (вероятно) не могат да бъдат наблюдавани директно. А ако наистина не могат да бъдат открити, за какво изобщо говорим всичко това?

Имам чувството, че физиците “харесват” тахионите, защото пасват добре на уравненията им, и сигурно са много обнадеждени от предполагаемата им връзка със Хигс бозона. Но във физиката реалните наблюдения би трябвало да имат по-голяма тежест от математическите трикове. Поне аз – може би малко наивно – смятам така. В тази връзка, как очаквате да се направи експериментална проверка за съществуването на частици, които не могат да бъдат наблюдавани [директно]? Може би чрез опит за наблюдаване на радиация на Черенков, излъчена от такава частица?

Всъщност, така и не разбрах, защо е нужно тахионите да се движат по-бързо от светлината, при положение, че за да се нагласят уравнениета е нужно само да имат имагинерна маса. Самите тахионни полета изглежда също се разпространяват със субсветлинна скорост.

Излиза, че тахионите (ако съществуват) нито имат имагинерна маса, нито е нужно да се движат по-бързо от светлината. Тогава чрез използване на тахионни полета, всичко си идва на мястото – и Хигс бозона в Стандартния модел, и спонтанното нарушаване на симетрията, и феромагнетизма, и инфлационното поле в някои модели на космическата инфлация.