Ера и период (продължителност)

Условия на околната среда

Развитие на растителния свят

Развитие на животинския свят

Неозойска ера

Кватернер (1.8 млн. години пр. н.е.)

Неколкократно застудяване и поява на ледникови периоди. През този период окончателно се оформя днешния вид на континентите.

Развитие на студоустойчива растителност заради наличието на ледникови периоди. Съвременния растителен свят се оформя.

Малко нови видове, заради кратката продължителност на периода. Изчезване на саблезъбите котки, мамутите, мастодонтите и конете, камилите и гепардите от Северна Америка. Развитие на човека.

Терциер (65.5-1.8 млн. години пр. н.е.)

Топъл климат, последван от захлаждане, на полюсите се формират ледените полярни шапки. Гондвана се разпада, Африка, Индия и Австралия се разделят още повече една от друга, Австралия е долепена до Антарктида. В много райони по Земята възникват нови земни участъци, заради спадането на водното ниво.

Обособяване на два растителни пояса северен и южен. Разпределението на растенията било близко до сегашното.

Поява на съвременните земноводни, влечуги, птици и риби. Бозайниците са все още примитивни, но бързо еволюират, като се появяват хищници, копитни, гризачи. Поява на първите предшественици на човека.

Мезозойска ера

Креда (145.5-65.5 млн. години пр. н.е.)

В началото на периода се забелязва охлаждане, на по-високите места има снеговалежи. След това обаче температурите се повишават отново и се задържат високи до края на периода. Нивото на океаните се повишава, а температурите се запазват значително по-високи отколкото са днес.

Голосеменните продължават да съществуват. Появяват се покритосеменните растения и цветята, което води до разнообразие сред насекомите. Първите представители на много широколистни дървета, включително чинар, магнолия и фурма, са се появили през Креда.

Динозаврите са доминиращи (тиранозаври, птерозаври, мезозаври). Широко развитие имат амонити, белемнити, гигантски влечуги. Появяват се първите плацентни млекопитаещи. Възникват съвременните гущери и змии, а също така и акули.

Юра (199.6 – 145.5 млн. години пр. н.е.)

Пангея започва да се разпада на отделни континенти. Климатът се запазва топъл и влажен и едва в края има известно засушаване в областта на екватора.

Големи територии са покрити с гъсти гори, съставени от кипарис, хвойна и бор, гинковите продължават широкото си разпространение. Периодът се характеризира също така с изобилие на големи папрати и голосеменни растения.

Влечугите се развиват много и подчиняват на своята еволюция сушата, въздуха и водата, благодарение на бързата еволюция, се появяват завроподи, карнозаври, стегозаври. Появяват се предците на птиците – археоптериксите и гущерите. А също и морските звезди и таралежите.

Триас (251 – 199.6 млн. години пр. н.е.)

Климатът е сух и горещ, формират се специфичните червени пясъчници. Много от моретата пресъхват, а тези които остават, повишават солеността си. Пангея е единствения суперконтинент

Разпространение на голосеменните растения (сагови, бенетитови), които образуват гори край сладководните басейни.

Нови видове корали, миди и охлюви, поява на първите ихтиозаври и плезиозаври, костни риби. След голямото измиране остават определени видове земноводни, появяват се архозаврите, измествайки синапсидите. Появяват се бозайниците

Палеозойска ера

Перм (299-251 млн. години пр. н.е.)

С придвижването на Гондвана на север загряването предизвиква топене на ледовете, а в същото време на някои части от територията на Лавразия се образуват пустини заради сухия климат. През перм континентите Гондвана и Лавразия се обединяват в един огромен свръхконтинент – Пангея.

Масово измиране на папратовидните, но и разпространението на нов вид растения голосеменните.

Голямо разпространение на растителноядни и месоядни влечуги. Развитие на нови видове насекоми, заменили по-неприспособените от предишния период. Коралите образуват гигантски рифове.

Завършва с най-голямото унищожение на живота през цялата земна история. Над 95% от всички биологични видове изчезват – не само на повърхността, но и във водата.

Карбон (359.2-299 млн. години пр. н.е.)

Началото на периода било топло, но към края се набюдава застудяване, което довежда до заледяване на полюсите и по-точно на Гондвана.

Абсолютно господство на папратовидните образували огромни гори, като плауновите растения достигали височина до 30 метра.

Разпространение на земноводните стегоцефали. Появяват се нови видове акули измежду рибите. Първите влечуги се развиват в края на периода завропсиди и синапсиди, благодарение на развитието на твърдата покривка на яйцата им.

Девон (416 – 359.2 млн. години пр. н.е.)

Топъл и влажен климат, но и период на голяма тектонска активност заради приближаването Лавразия и Гондвана близо един до друг. Нивата на океаните били високи, но в края на периода морското равнище пада и в обширни части от континентите се образуват пустини.

Първите растения били с височина не повече от метър. Към края на периода се появили първите семенни растения – папрати, хвощови и плаунови, образували първите гори.

Челюстните риби продължили своето разпространени, коралите, както и повечето трилобити и граптолити силно намаляли. Появили се саламандроподобни земноводни и морски звезди.

Силур (443.7 – 416 млн. години пр. н.е.)

Топъл и стабилизиран климат, съпроводен с преместване на глетчерите на юг към полюсите и тяхното пълно изчезване в последствие, както и множество бури, предизвикани от топлото море. Към края на периода се наблюдава краткотрайно захлаждане.

Зелените алги дали началото на първите сухоземни растения с ясно изразени вегетативни органи псилофитите, поради честото засушаване в блатистите области които те обитавали.

Голямо развитие на панцерните риби, които вече имали хрущялен скелет, челюсти и хриле. Брахиоподите, молюските и трилобите били в своя разцвет.

Ордовик (488.3 – 443.7 млн. години пр. н.е.)

Топъл климат, като повечето съвременни континенти били под водата. На някои места, условията позволили наслояване на варовик от секретиращите го организми. Появили се първите глетчери. Озоновият слой бил разрушен.

Появили се първите сухоземни растения, като Protichnites и Climactichnites, вероятно примитивни мъхове.

Разпространение на хордовите и граптолитите, които обитавали сладководните басейни. Поява на първите коралови рифове, и някои видове челюстни риби.

Камбрий (542 – 488.3 млн. години пр. н.е.)

Климатът е бил значително по-топъл спрямо предишните ери, през които има ледникови периоди. Движението на тектонските плочи е било неимоверно голямо, все пак наличието на суперконтинент остава.

Предполага се, че повечето места на сушата били пустнинни, все пак има отделни доказатества за наличието на гъби.

Появяват се трилобитите – най-разпространените членестоноги, както и първите хордови като конодонта малък примитивен хищник. За няколко милиона години се появяват множество нови видове.

Протерозойска ера

Неопротерозой (1000-542 млн. години пр. н.е.)

Големи тектонични движения бележат тази ера, като може би най-важното е наличието на големи количества кислород в атмосферата. През ерата се появяват и няколко трайни ледникови епохи.

Развитието на първите развити едноклетъчни и многоклетъчни организми (мешести, чевреи, членестоноги, които се развиват в края на Неопротерозоя), съвпада с разпространението на кислород в атмосферата. През този период възникват и първите симбиози между митохондриите (които са вече в почти всички еукариоти) и хлоропластите (които се съдържат в растенията), като техните приемници еволюират. Разцвета на еукариотите обаче не пречи на развитието на цианобактериите.

Мезопротерозой (1600-1000 млн. години пр. н.е.)

Палеопротерозой (2500-1600 млн. години пр. н.е.)

Архайска ера

Неоархай (2800-2500 млн. години пр. н.е.)

Температурата на Земята била три пъти по-висока от сегашните и стойности. Вулканичната и тектоничната дейности били много по-силни, което водело до постоянен кръговрат на скална маса. Липсвал свободен кислород, но все пак имало вода в течно състояние. Слънцето светело три пъти по-слабо

За първи път се появяват кислородно фотосинтезиращи организми (това води до по-късна катастрофа, поради голямото наличие на кислород в атмосферата).

Мезоархай (3200- 2800 млн. години пр. н.е.)

Появяват се първите строматолити (вероятно колониални цианобактерии). Микрофосили са намерени и в този период.

Палеоархай (3600- 3200 млн. години пр. н.е.)

Появяват се първите синтезиращи кислород бактерии. Намерени са най-старите микрофосили. Най-старите плочи може би се оформят през този период Канадския щит и Pilbara Craton