Ако има тема, която е способна да нажежи страстите в някой форум това е темата за Еволюцията. Не е ли странно защо никой не спори така за квантова физика например? Взаимни нападки като между футболни фенове. Може би както от футбол, така и от биология всички разбират?
Този спор е стигнал съдебните зали в САЩ по повод може ли да се обучават децата в училище за еволюцията. В България съществува доста богата фондация “Научен креационизъм”, която прави дарения на Народната Библиотека. Познайте дали има Дарвинова фондация или фондация за квантова физика.
Но ако религиозните възгледи са въпрос на личен избор, то научните знания са въпрос на труд, склонност за безпристрастно възприемане на факти и нагласа към аналитично мислене. Основната разлика е, че докато учените правят опити, анализират фактите и на тяхна база изграждат теориите си, то псевдоучените (в случая креационистите) имат готовата теория (Животът си има Създател) и после търсят и събират доказателства за нея, т.е. нещата са обърнати с краката нагоре.
Разделянето на науката от религията е процес започнал през 16-ти век с Коперник и крайно време е днес, 21-век да завърши.
Предпочитането на креационизма като хипотеза пред теорията на еволюцията, ако не е в резултат на дълбоко религиозно чувство, е заради недостатъчни знания по биология. Вярата не може да се обори с доказателства, но незнанието, ако е съпроводено с непредубеденост – може. Това, че в Дарвиновата теория има празноти и грешки – тя все пак е на повече от 150г, не означава, че същината й е погрешна.
На първо място искам да систематизирам полемиката, защото тя се води на различни нива.
Първо ниво – Еволюция означава развитие
Преди да се впуснем в детайли, нека изясним един базов въпрос: Претърпяват ли животинските и растителните видове някакви изменения или са били създадени веднъж, “съвършени” и са били непроменени в течение на цялата история на Земята?
Видообразуването е бавен процес, който тече милиони години, естествено не може да се наблюдава в историческо време, но все пак има следи за този процес. Има три основни класа наблюдения в подкрепа на теорията на еволюцията.
Изкопаемите доказателства
След смъртта на едно растение или животно, останките му обикновено се разпръскват в околната среда. Но понякога някои от тях могат да потънат в почвата, например в тинята по време на наводнение и да се окажат недостъпни за разложение. С течение на времето, с превръщанетона тинята в скала, бавни химични процеси довеждат до замяната на калция в скелета и други твърди части на тялото с минерални вещества от околните скали. (В редки случаи, условията се оказват такива, че могат да се запазят и по-меки структури като кожа или пера). В края на краищата, този процес завършва с образуването на идеален отпечатък на оригиналните части на тялото в скалата – фосил (вкаменелост). Всички фосили заедно се наричат изкопаеми доказателства.
Археоптериксът стана своеобразен символ на верността на дарвиновата теория за еволюцията, негов отпечатък е намерен само две години след публикуването на Дарвиновия «Произход на видовете». Строежът на черепа на археоптерикса (наличието на зъби), дългата опашка от 20 прешлена, пръстите с развити фаланги на предните крайници, наличието на коремни ребра, липсата на клюн и редица други признаци са характерни за влечугите. В същото време, общата форма на тялото, срастналите ключици, трипръстовите предни крайници и характерът на оперението, включващо сложни устроени махови пера са характерни за птиците. По този начин, Археоптериксът заема по морфология междинно положение между влечугите и птиците, т.е. представлява преходна форма . Archaeopteryx lithographica (снимка The Virtual Fossil Museum). |
Еволюцията на коняНа схемата (wikimedia) се показва реконструкция на изкопаеми видове, получени от последователни слоеве от скали. Еволюцията на коня достатъчно пълно може да се проследи в Северна Америка. Най-старият представител на коня – Hyracotherium, (Hyracotherium, известен също като Eohippus) има размера на лисица и е живял в Северна Америка преди 54 милиона години (долен еоцен) и след това се е разпространил в Европа и Азия. Това животно било със стройно телосложение, с къси крака, но приспособено за бягане. То има четири пръста на предните крака и три пръста на задните крайници, пръстите били разположени почти вертикално. Резците били малки, плоски кътници и покрити с емайл. Вероятният път на развитие от Hyracotherium до съвременния кон се състои от най-малко 12 рода и няколко стотин вида. В същото време стават следните промени:
Съдейки от изкопаеми растения от различни слоеве, блатистите местности, които обитавал Hyracotherium, постепенно ставали по-сухи. Предците на конете започнали да разчитат на подобрения кръгозор за сметка на повдигната глава, както и на високата скорост на бягане, за да се спасят от хищниците. Ако при меката блатиста почва е оправдан по-големия брой пръсти на краката, то в променените условия на живот за праисторическите коне било по-изгодно да изчезнат страничните пръсти, а средните да се развият. Промяната на зъбите се дължи на промяната на менюто – от мека разтителност – на трева и листа. |
Възрастта на фосилите е около 3,5 милиарда години – на толкова години са отпечатъците, открити в бившата утаена тиня в древните австралийски скали. Те разказват една завладяваща история на постепенното усложняване и разширяване на разнообразието, което довежда до огромното разнообразие на жизнените форми, които обитават днес Земята. По-голяма част от този минал живот е сравнително прост, представен от едноклетъчни организми. Преди около 800 милиона години, започват да се появяват многоклетъчни форми на живот. Тъй като тялото им е меко (спомнете си медузите), те почти не са оставили отпечатъци и само преди няколко десетилетия, учените се убедили, че са живели в онази епоха на базата на оставени в тинята отпечатъци. Приблизително преди 550 милиона години, се появили твърдите покрития и скелети и че от този момент има реални вкаменелости. Рибите – първите гръбначни животни се появили преди около 300 милиона години, динозаврите са изчезнали преди около 65 милиона години и преди 4 милиона години в Африка се появили първите изкопаеми хора. Всички тези събития могат да бъдат намерени в Летописите на изкопаемите (в “Първи следи на живот” по-подробно). Тези датировки, определени с безпристрастни научни методи, показват недвусмислено, че усложняването на организмите тече само по посока от по-прости организми към по-сложни.
Биохимични свидетелства
Всички живи организми на нашата планета имат един и същ генетичен код – ние всички сме нищо повече от набор от различна информация, записан на универсалния език на ДНК. Тогава можем да очакваме, че ако животът се е развил по еволюционния сценарий, то у съвременните живи организми степента на съвпаденията на последователности на ДНК трябва да е различна, в зависимост от това колко отдавна техния общ прародител е живял.
Например, у човека и шимпанзето еднаквите последователности ДНК трябва да бъдат повече, отколкото у човека и рибите, тъй като общия прародител на хората и шимпанзетата, е живял преди осем милиона години, а общия прародител на човека и рибата – преди стотици милиони години. В действителност, анализирайки ДНК на живите организми, намираме потвърждение на това предположение: колкото повече са далече на еволюционното дърво са два организма, толкова по-малко сходства се намират в тяхната ДНК. И това е разбираемо, защото колкото повече минава време, толкова повече са се натрупали различия в тях.
ДНК анализът е най-убедителното доказателство на теорията на еволюцията. Човешката ДНК е по-близо до тази на шимпанзето, отколкото ДНК на рибата. Ако не беше така, това щеше да е доказателство, че теорията на еволюцията е опровергаема. Ако беше вярна креационистката доктрина, то нямаше да има такава зависимост при ДНК анализа.
Несъвършения замисъл (неинтелигентен дизайн)
Макар несъвършенството на замисъла като такова не е аргумент в полза на еволюцията, той напълно се съгласува с картината на живота, предложена от Дарвин и противоречи на представата, че живите същества са създадени с предварителен замисъл. Факт е, че за да се прехвърлят гените на следващото поколение, организмът не е задължително да бъде съвършен, а просто достатъчно добър, за да оцелее и да се размножи. Следователно, всяко стъпало на еволюционната стълбица трябва да бъде надстроена над предишното и характеристиките, които са били благоприятни за един от етапите, ще бъдат “замразени” и ще се запазят дори след като са се появили по-подходящи варианти.
Ето няколко примера.
- Човешкото око е устроено така, че падащата светлина се превръща в нервни импулси пред ретината, въпреки че по тази схема не попада в очите цялата падащата светлина.
- Зеленият цвят на листата на растенията означава, че те отразяват част от падащата светлина. Но всеки знае, че приемникът на слънчева енергия е най-изгодно да бъде черен.
- Дълбоките подземни пещери са обитавани от змии и риби, които са слепи, но имат очи под кожата. Това има смисъл, ако предците на тези змии са живяли на повърхността и имат нужда от очи, но няма смисъл за животни, които са създадени за подземен живот.
Скелет на ивичест кит. С a и b са обозначени костите на перките, които представляват адаптирали се предни крака. Със c са обозначени рудиментарните кости на задните крака (снимка Wikimedia) |
- В тялото на китовете има малки кости за задните крайници. Сега тези кости са абсолютно безполезни, но техният произход е разбираем, ако предците на китовете някога са живяли на земята.
- Рудиментарни структури в човека са мъдреците и опашната кост.
Изкуствен подбор
Селекционерите правят изкуствен подбор, като за разплод вземат само тези индивиди, които притежават интересуващите човека качества. В резултат на този подбор от поколение на поколение, тези качества стават все по-силно изразени.
Ако в XIX век. селекционерите вече са водили една методическа и целенасочена селекция, то на по-ранните етапи от развитието на човешкото общество, когато хората, започват да опитомяват животните и култивират някои полезни ядливи растения, първобитните животновъди и земеделци са извършвали несъзнателен изкуствен подбор, оставяйки тези животни, които били по-добре служели на хората за техните цели. Така са се формирали първите породи домашни животни.
Дарвин посочил условията, благоприятстващи извършването на изкуствен подбор:
- висока степен на изменчивост в организмите;
- голям брой на индивидите, подложени към селекция;
- изкуството на селекционера;
- елиминиране на произволното чифтосване сред индивидите, подложени на подбор;
- една достатъчно висока ценност на тези животни или растения за човека.
И накрая, анализирайки породите домашни животни, Дарвин стига до заключението, че всички видове от даден тип (например, около 150 породи домашни гълъби), независимо колко са големи различията между тях, произхождат от един (или няколко) вида диви предци. Ето защо, по пътя на подбора човек може значително да увеличи разнообразието на организмите.
Ако изкуствен подбор е основната сила, използвайки която човек може в един сравнително кратък период от време да създаде многобройните породи домашни животни и сортове растения, съществено различаващи се от техните диви предшественици, то е логично да се предположи, че подобни процеси могат предизвикат еволюционни трансформации и в природата.
Тези свидетелства са взаимно допълващи се и убедително доказват изменчивостта на видовете. Друг е въпросът как става това.
Преди много години (94 г.), в Долния Еоцен е имало едно същество, което се наричало “Запорожец”. Учените умилително го наричали “Зазка”. Това същество обаче в резултат на еволюцията след много години, когато достигнах Горния си Еоцен (98 г.), се разви в “Шкода 120 L”. Последната очевидно беше произлязла от Зазката, тъй като имаха много общи сходни черти – напр. кръгли колела, ДВГ, хранеха се с еднаква храна предлагана от средата – бензин, возеха във вътрешността си паразитни двукраки. Достигайки средния Миоцен (2005 г.) видът се развил в по-сложен такъв – викали му „Фолксваген”. Запознатите могат да забележат общите и близки гени между тези видове. Отново виждаме кръглите им гуми, ДВГ-то е по-развито в резултат на променените условия на живот, използва същата храна, по-развито тяло също, някои ненужни части са закърняли, други са получили развитие. Гените са много сходни с предшествениците си. А в горния Миоцен (2011 г.) откриваме същият вид, развит още повече със съответните изменения в различните си части и съответно закърнели други такива. Съществото учените са го нарекли „Мерцедес”, който има множество различни, вече изкуствено селектирани породи.
Тези научни наблюдения много отдавна исках да ги споделя някъде и ето…
Статията е прекрасна, както и целия сайт, обаче изводите й (в статията) се основават, подобно на обратната теория, само на догадки и предположения. Липсват истински доказателства за промени у животните и растенията, водещи до появата на нови видове. Напротив, безброй са доказателствата, че такива промени липсват или са крайно незначителни за да се говори за възникване на нов вид. Различните породи НЕ СА нови видове. И естествено спорът може да зацикли около кокошката или яйцето.
Борисчо, самият факт, че съществуват породи, сортове и т.н. показва, че организмите се изменят. А за нови видове, получени от предходни, виж например домашното куче, овцата и най-различни такива. Това са си на практика нови видове.
Принципно и двамата сте прави, нещо не е наред с историята и данните. Че се създават нови породи и сортове, да, така е…Само че ние ги създаваме….Основния въпрос е, кой ни е създал нас? Теорията на Дарвин е грешна, просто защото при изчисляването на което и да е уравнение, ако началните данни са грешни, то и отговора е грешен. Ще дам един пост пример – какво е Пума Пунку, Боливия и как е било създадено? На колко години е? Кой го е създал и защо? Пирамидите гробнищи ли са и още много други примери, за неща от древноста, за които няма обяснение, но определено пращат теориите и историята по дяволите.
Само да допълня, в съседния комплекс до Пума Пунко, нарича се Тиахуанако, има статуя на Бога – създал света, в долния край има изображения на две котки, две кучета и още някакви животни, за 30 000 години, нещо не виждам домашната ми котка да е еволюирала от тогава…
Първо: ние не “създаваме” породи, а чрез кръстоска и подбор на екземпляри с необходимите ни качества успяваме в по-съкратени срокове да постигнем същото, което става в природата чрез Дарвиновия закон за естествения подбор. В този смисъл ако приемате, че сме “създали” нови породи, да не излезе, че и Вашия “Създател” се е занимавал със селекция на маймуни за да се получи Хомо Сапиенс? Това е типичен пример, при който може да приложим “Бръснача на Окам” – защо е необходимо да добавяме нова “същност”, след като е природата съществува механизмът на естествения подбор, с който се постигат все по-приспособени и висши организми? Един небесен “Селекционер” (подобно на селекционерите на нови сортове) би ускорил процеса, но няма нужда да се въвежда като хипотеза, при положение че липсват всякакви доказателства за дейността му.
Относно архитектурните загадки от древността, първо датировката Ви за Пумапунку и Тиахуанако е меко казано пресилена.- не 30 000г , а 1000 г.пр.н.е. (справка – http://en.wikipedia.org/wiki/Tiwanaku) и друго – професор Кен Маккензи (Ken MacKenzie) от Института за съвременни материали и нанотехнологии в Уелингтън е стигнал до извода. че древните са владеели рецептата за изкуствен камък (бетон) след изследване на материал от пирамидата Бент в Дахур на 4500г.
“Стривайки пробата на прах, Маккензи я изследва със спектрометър, който използва много силен магнит. Развъртайки я до 12 000 оборота в минута, той я разделя на отделни елементи, като така ученият успява да разгледа по-обстойно и да види структурата на материала. Субатомният анализ показал, че веществото, използвано при строителството на пирамидата, не е монолитен камък, а е смес от няколко компонента, която е нещо като съвременен бетон.”
Институтът по геополимери има серия от статии по въпроса: http://www.geopolymer.org/category/archaeology/pyramids
Не е изключено и населението на доколумбова Америка да е имало подобни умения. Ето как още една загадка може да бъде разгадана, без да се викат извънземните или други висши сили.
Уважаема Ваня, първо поздрави за невероятно хубавия сайт. Смятам че това е един от най-хубавите и полезни български сайтове. Относно древният бетон сте напълно права, и аз и хората около мен смятаме че гранита е втечнен и излят. Само че проблема е в мощноста. За да се втечни един камък трябват мегавати енергия, въпроса е откъде и как са добивали тази енергия хората от древноста. Относно Дарвин, продължавам да смятам че теорията е грешна, за датировката няма да споря, по простата причина че на скала няма как да се направи въглероден анализ
Уважаеми Боб, вероятно и Вие знаете, че бетон се прави не от втечнен камък, а от много дребни частици, споени със свързващо вещество. При тази операция температурата не е висока. Затова са оцелели намерените във вътрешноста на древните камъни органични примеси – косми и влакна ( на които може да се направи въглероден анализ!) , което е и доказателството на тази теория.
Относно датировката – как мислите? Смятате ли, че покрай толкова много “камъни” няма и някакъв органичен остатък – кости, овъглена храна, по които да се направи въглеродния анализ? Или смятате, че археолозите датират обектите си гледайки замислено звездите?
Вие може да вярвате на каквото си искате, но науката не е въпрос на вяра, а на факти и доказателства.
Честита коледа и весела нова година!
За бетона сте абсолютно права, грешката е моя. Аз имах предвид Пума Пунко, Олайтантамбо, една от хипотезите е че гранита е втечнен, това имах предвид. Както и каменните сфери в Коста Рика. Изследването им с електронен микроскоп дава две хипотези – или са изляти или са рязани с лазер, като първата е по-вероятна, тъй като имаме в момента тази технология.
Относно датирането,преставете си период от 30-40 хиляди години. Съоръжения които са почти вечни. Различни племена, които не знаят какви са тези съоръжения, но живеят край тях, обожествяват ги и пр…Фактора вторично замърсяване предполагам ви говори нещо. Въпроса е не датировката, а за какво са служили тези съоръжения и от къде идва тази технология. Това е проблема. Само ще загатна че част от технологиите вече са въстановени, да видим кой ще успее да ги пусне пръв в масово производство
Archaeopteryx lithographica e доказана фалшификация, сглобена от две различни находки, направени на две различни места
Самият факт че еволюционната теория има нужда от подобни фалшификати е показателен доколко тази теория е смислена
Бъркаш го с Археораптора, мой невежи приятелю, доказан фалшификат, който вече отдавна не заблуждава никого. Това, което също не е минало през плиткия ти ум, е че археорапторът всъщност е бил фосил-химера – слепен от два различни фосилни вида, които сами по себе си са автентични. За в бъдеще чети моля от достоверни сайтове, а не от псевдо такива.