Вселената може да е във формата на додекаедър

Първите резултати, получени от космическата обсерватория WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe), измерваща мощността на реликтовото лъчение, бяха публикувани през януари 2003 г. и съдържат толкова много дългоочакваната информация, че нейното разбиране не е завършено и днес. Обикновено за обяснение на космологичните данни се използват физичните уравнения за състоянието на материята, но този път естеството на откритата ъглова нееднородност на радиацията изисква съвсем различен начин на тълкуване – геометричен и по-точно – топологичен. За топологията предвиждам да пиша малко по-късно.

Най-сензационният за теоретиците резултат е ъгловия спектър на смущенията на реликтовото излъчване или по-скоро твърде малка стойност от втори и трети хармоник.

Този спектър е построен като се представят температурни карти във формата на сбор от различни сферични хармоници – мултиполета. При това от общата картина на смущенията се отделят променливите, които се срещат цяло число пъти, квадрупол – 2 пъти и октопул – 3 пъти, и т.н. Колкото по-висок е номера на сферичните хармоници, толкова по-високочестотни трептения на фона се описват в картината и толкова е по-малък ъгловия размер на “петната”. На картинката вляво: 1 – реликтово лъчение, 2 – квадрупол , 3 – октопул .

На базата данните, събрани от спътника WMAP за космическия радиационен фон, Джефри Уийкс и колегите му приемат додекаедърът за възможна форма за вселената. Именно формата на додекаедъра, а не на равнина, седло (отрицателно извита повърхност – хиперболичен параболоид) или сфера, най-добре може да обясни флуктуацията на плътността на фона. Интензивността на колебанията на космическата фонова радиация може също да каже на учените много за физическата природа на пространството – излиза, че те са далеч по-слаби от очакваното, което според учените се обяснава с това, че Вселената е крайна. За да илюстрират идеята, Уийкс дава а аналогията на океана и ваната. Докато в океана (една безкрайна вселена) може да се появяват огромни вълни – цунами, то ваната (ограничена вселена) е просто твърде малка и не може да поддържа вълни по-дълги от дължината на самата вана.

С други думи, колебанията на плътността в космическия радиационен фон, записани от WMAP, определят че Вселената е крайна и оформена като додекаедър!

Задача за опаковка

“Аз притисках пресен грах в гърне с налягане от 1600, 800 и 400 фунта” – пише през 1727г. Хейлс Стивън, в неговaтa “Статистика на растенията” – “така под действието на налягането градинският грах изпълни празнините между грахчетата и те се превърнаха в прекрасни малки додекаедри“. След повече от двеста години, през 1939 г., този опит се повтаря от двама ботаници – Marvin D. и E. Matzke. Те заменили грахчетата с оловни сачми и увеличили налягането десетократно. Получили се неправилни 14-стенни тела.

Стените им са предимно петоъгълни, но сред тях имало и четириъгълни и шестоъгълни. Допълнително е установено, че вътрешните клетки на тъканите на растенията също имат средно от четиринадесет стени. Изследвана е под микроскоп, пяна, състояща се от две хиляди мехурчета. Тези 600 от тях, които са били разположени в центъра, имали средно 13,7 контактни стени със съседните, но най-често те са превърщали в 13-стен, ограден от един четириъгълник на два шестоъгълника и 10 петоъгълника.

При пресоване, елементите като че ли се стремят да се приближат до тримерна пространствена пчелна пита, в която броя на границите на стените на единичната клетка са някъде между 5 и 6.

Земята като Платоново тяло

Повърхността на Земята от древни времена е сравнявана с додекаедър. Отново Платон, в диалога “Федон” казва: “Земята, ако я погледнем отгоре прилича на топка, съшита от 12 парчета кожа“. В наше време намира популярност идеята на руските учени Гончаров, Макаров и Морозов, разработена в началото на 1970 г.

Същността на теорията е в това, че структурата на силовите полета на Земята се формира от комбинация от икосаедър и додекаедър, вписани в Земното кълбо и тази структура се проектира върху повърхността на земята.

Върховете и ребрата на тези многостени по различен начин се проявяват в гео-, хидро-, атмо- и биосферата. Именно по линиите на този скелет и неговите подразделения на нашата планата се срещат повечето аномалии и древни огнища на културата

Изследователите вярват, че в подкрепа на тази теория са явления в следните области:

• геология, метеорология и строеж на Земята
  • Древните геоложки платформи са разделени от геосинклинални зони, които вървят по границите на триъгълниците на икосаедъра.
  • Подводнте планински хребети в океаните и разломите на земната кора, по правило, минават по ребрата на икосаедъра или са успоредни на тях: Средноатлантическия хребет, хребета Ломоносов в Северния Ледовит океан, подводните хребети около Антарктика, разлома Оуен в Индийски океан, разлома Анкоридж-Прадо-Бей в Аляска, гигантския разлом от Мароко до Пакистан.
  • Проявите на сеизмична и вулканична активност, по правило, се наблюдават около върховете и ребрата на многостена.
  • Центровете на всички световни райони с магнитни аномалии (в това число и Бермудския триъгълник) са в на центровете на триъгълниците (4, 6, 8, 54, 29). Изключение е Бразилската аномалия, чиито център (49) е в център на петоъгълник.
  • Постоянните центрове на високо и ниско атмосферно налягане (антициклони и циклони) също са разположени във възлите (4, 6, 10, 12, 19, 27, 42, 44, 46, 48, 50).
  • Около върховете и ребрата са съсредоточени най-големите залежи на полезни изкопаеми, при това около върховете и ребрата на додекаедъра са рудните изкопаеми – желязо, никел, мед, а около върховете и ребрата на икосаедъра – нефт, уран, диаманти – например, нефтените находища в Северно моря (11), Тюменска област (3), Северна Африка и Арабия (ребро 20-1-12), Калифорния – северната част на Мексиканския залив (ребро 17-18), Аляска (7), Габон-Нигерия (40), Венецуела и др.; уран Габон (40), Калифорния (17), уран и диаманти – Южна Африка (41);
• биосфера
  • На териториата на Евразия при последното заледяване растителния и животински свят се е съхранил в определени райони, наречени “убежища” и съответстват на върхове 2, 3, 4 и 5.
  • Интересно е да се отбележи, че прелета на птици завършват на юг във възлите на системата: на северо-запад и юг в Африка (20 и 41), в Пакистан (12), Камбоджа – Виетнам (25), на север и запад в Австралия (27 и 43), в Патагония (28).
  • Морските животни, риби, планктон се струпват във възлите на системата. Китовете мигрират от възел във възел и при това по ребрата на гигантския кристал
  • Много от възлите са ендемични за растения и животни, които не се срещат повече никъде по света. Там е и уникалния животински свят на островите Галапагос (34) и езерото Байкал (4). До бреговете на Южной Африки (близо до възел 41) е уловена киткоперестата риба – Латимерия. Във възел 11 е разположено озерото Лох-Нес. В Калифорния (17) растат гигантските реликтови секвои.
• древни култури
  • Във връх 12 на икосаедъра е най-големия и най-стария духовен център на Индия, Мохенджо-Даро
  • Ако от Мохенджо-Даро се прекара лъч през центъра на планетата, на другия край на лъча ще бъде остров Пасха., също точно попадащ във върха на икосаедъра.
  • На средата на ръба на икосаедъра, свързващ Мохенджо-Даро и Сахара, т.е. в пресечната точка с реброто на додекаедъра са пирамидите в Египет

Източници:

• “Геометрична рапсодия”-Карл Левитин
• http://www.rusphysics.ru/articles/375/
• http://www.lachugin.ru/science/idsz1_10.htm
• http://www.vokrugsveta.ru/vs/article/2651/
• http://metamir.wpdom.com/arising_world.php
• http://en.wikipedia.org/wiki/Cosmic_microwave_background_radiation
• http://home.planet.nl/~ploeg566/Dimensions.htm
• http://news.nationalgeographic.com/news/2003/10/1008_031008_finiteuniverse.html