<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	
	>
<channel>
	<title>Коментари на: Първи опити за абиогенезис</title>
	<atom:link href="http://bgchaos.com/340/origin/theory-abiogenesis/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d0%b7%d0%b8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://bgchaos.com/340/origin/theory-abiogenesis/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d0%b7%d0%b8/</link>
	<description>За математиката в природата</description>
	<lastBuildDate>Mon, 08 Jun 2026 19:40:12 +0000</lastBuildDate>
		<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
		<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	
	<item>
		<title>От: И.Иванов</title>
		<link>http://bgchaos.com/340/origin/theory-abiogenesis/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%b8-%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b0%d0%b1%d0%b8%d0%be%d0%b3%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d0%b7%d0%b8/#comment-11475</link>
		<dc:creator><![CDATA[И.Иванов]]></dc:creator>
		<pubDate>Sun, 29 Jun 2025 00:15:38 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">http://bgchaos.com/?p=340#comment-11475</guid>
		<description><![CDATA[&quot;Първата добре обоснована абиогенна теория е представена през 1923г. от руския академик Опарин и малко по-късно от английския учен Джон Холдейн.&quot;
 Когато Опарин и Холдейн са формулирали своята хипотеза за произхода на живота, те не са имали подробните познания за клетъчната биология и молекулярните процеси, които имаме днес. По времето, когато са развивали идеите си, разбирането за клетъчната структура и функция е било на много елементарно ниво. Те не са знаели за изумителната сложност на клетката, където стотици процеси взаимодействат по прецизен и координиран начин. Те също не са знаели за молекулярните машини, които са в основата на живота. 

Съвременните открития в молекулярната и структурната биология разкриха една много по-сложна картина, за която никой не е предполагал. Днес знаем, че дори така наречените „прости“ организми като археите и бактериите съдържат хиляди високотехнологични машини, които изпълняват жизненоважни функции. 
Животът зависи от машините. Всички ензими са машини. Всички йонни помпи са машини. Всички мембранни транспортери са машини. Клетките съдържат ротационни реверсивни машини с ротор и статор, като например АТФ-синтазата. Бактериалният реверсивен двигател – флагелумът, и археалният архелум, са изградени от ротор, статор, лагери и редуктор. Управлението им се контролира от хемотактична система, която използва 11-степенен превключващ механизъм. Състава на ДНК апарата включва машини, които използват информационни технологии, като хеликаза, топоизомераза, примаза, ДНК полимераза, РНК полимераза, рибозома, сплайс-козома, лигаза, ремонтни машини, системи за контрол на качеството и множество други спомагателни машини и фактори.
 Как абиогенезата обяснява &quot;появата&quot; на високотехнологичните машини, които са в основата на живота? 
Предвид казаното, абиогенезата следва да се разглежда като ранна хипотеза, изградена при липсата на детайлно разбиране, което притежаваме днес. Вече знаем, че случайните съвпадения в химически бульони не произвеждат високотехнологични машини и не ги организират в метаболитни мрежи. Случайните съвпадения не създадат информационни технологии, подобни на тези, които работят в клетките.]]></description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>&#8220;Първата добре обоснована абиогенна теория е представена през 1923г. от руския академик Опарин и малко по-късно от английския учен Джон Холдейн.&#8221;<br />
 Когато Опарин и Холдейн са формулирали своята хипотеза за произхода на живота, те не са имали подробните познания за клетъчната биология и молекулярните процеси, които имаме днес. По времето, когато са развивали идеите си, разбирането за клетъчната структура и функция е било на много елементарно ниво. Те не са знаели за изумителната сложност на клетката, където стотици процеси взаимодействат по прецизен и координиран начин. Те също не са знаели за молекулярните машини, които са в основата на живота. </p>
<p>Съвременните открития в молекулярната и структурната биология разкриха една много по-сложна картина, за която никой не е предполагал. Днес знаем, че дори така наречените „прости“ организми като археите и бактериите съдържат хиляди високотехнологични машини, които изпълняват жизненоважни функции.<br />
Животът зависи от машините. Всички ензими са машини. Всички йонни помпи са машини. Всички мембранни транспортери са машини. Клетките съдържат ротационни реверсивни машини с ротор и статор, като например АТФ-синтазата. Бактериалният реверсивен двигател – флагелумът, и археалният архелум, са изградени от ротор, статор, лагери и редуктор. Управлението им се контролира от хемотактична система, която използва 11-степенен превключващ механизъм. Състава на ДНК апарата включва машини, които използват информационни технологии, като хеликаза, топоизомераза, примаза, ДНК полимераза, РНК полимераза, рибозома, сплайс-козома, лигаза, ремонтни машини, системи за контрол на качеството и множество други спомагателни машини и фактори.<br />
 Как абиогенезата обяснява &#8220;появата&#8221; на високотехнологичните машини, които са в основата на живота?<br />
Предвид казаното, абиогенезата следва да се разглежда като ранна хипотеза, изградена при липсата на детайлно разбиране, което притежаваме днес. Вече знаем, че случайните съвпадения в химически бульони не произвеждат високотехнологични машини и не ги организират в метаболитни мрежи. Случайните съвпадения не създадат информационни технологии, подобни на тези, които работят в клетките.</p>
]]></content:encoded>
	</item>
</channel>
</rss>
