В тази глава ще се постарая да Ви представя някои примери на златни пропорции при животните, които се виждат или в съотношенията части/цяло или ширина/дължина. Ще се уверите, че както при растенията, така и при животните, във всичките им форми – от най-низшите до “венеца” на творението – човека, властва законът на хармонията: 1/1.618. Интервалът между белите линии нараства с “Ф” 1.618, а червените провоъгълници са “златни” (ширина/дължина=1/1.62)

Безгръбначни

Още най-низшите организми нарастват по законите на златното сечение. Най-вляво е снимка на фораминифера – просто многоклетъчно, рядко достигащо 1mm. Следват различни видове радиоларии, част от зоопланктона, за които споменах и в предишната тема.

• Tholospyris devexa
• Lamprocyclas maritalis
• Triactoma hexeris. Нейните три разклонения са разположени под ъгъл: 137.5^o/85^o/137.5^o, а те са в съотношение 1.618/1/1.618

Благодарение на съвършената им геометрична форма, златното сечение се вижда в цялото многообразие от раковини. При това, признаците на хармоничност се изразяват не приблизително, а почти точно.

Вляво е охлюв от вида Haliotidae, около чиято черупка могат да се вписват последователно златни правоъгълници, чието построение беше описано тук.

Обърнете внимание и на тази раковина от вида Epitonium. Всяка извивка е по-голяма от предишната точно с 1.62, а целият охлюв се вписва в златен правоъгълник (ширина/дължина=1/1.62).

Риби

И акулата, и обикновеният шаран, и ската, и есетрата, и малката атерина.

Земноводни и влечуги

Леопардова жаба, гущер и гекон.

Птици

Както се вижда: от кокошката до яйцето можем да открием златните пропорции. Има ги и в птичите “портрети”, и при безспорните красавци като лебедите, така и при по-непретенциозни птички до също така безспорни грозотии като пуйкоподобния лешояд.

Бозайници

Тези снимки не ви ли карат малко да се замислите? Вие решете дали естетическото чувство на фотографите ги е карало да търсят такива пози или природата е предпочитала да конструира творенията си по формулата 1:1.618. За тези, които имат желание съм подготвила едно от най-елегантните животни да поекспериментират – Затиснете с мишката някой от надписите “решетка” и се опитайте да я наместите върху характерни точки от импалата.

Човек

Най-древните данни за пропорциите на човешкото тяло са от Египет – около 3000 г до н.е. Оттогава до сега учени и художници са написали много за хармоничните пропорции на човешкото тяло.

Известни са:

• египетския канон от времето на фараоните;
• канона на египтяните от епохата на Птоломеите (на красивата Клеопатра);
• каноните на Древна Гърция и Рим, канона на Поликлет, който дълго време е бил общопризнат;
• изследванията на Алберти, Леонардо да Винчи, Микеланджело и учените на средни векове, и сред тях, широкоизвестния труд на Дюрер.

Леонардо да Винчи го нарича Sectio aurea, откъдето тръгва термина “златно сечение”. Съгласно неговите художествените канони, тялото се дели от пъпа на две части в съотношение 1:1.618). В прочутата си рисунка, той се опитвал на основата на древни литературни сведения да възстанови т. н. “квадрат на древните”.	Според Албрехт Дюрер в “Четири книги за пропорциите на човешкото тяло” ръстът на човека се дели в златни пропорции от линията на талията, а също от линията, прекарана през краищата на средните пръсти на отпуснатите ръце, както и лицето се дели от устата и т.н. Конструира пергел за определяне на пропорцията.
В епохата на Ренесанса златната пропорция става главен естетически принцип. По онова време размерите на човешкото тяло се определяли, като са използвали отношението им към размера на главата или стъпалото; по-късно се разпространяват навсякъде като мерни единици “стъпало” (фут).

Немският професор Цайзинг в средата на XVIII-ти век извършил гигантска работа, измервайки повече от 2000 тела . Той установява, че в златното сечение е в основата на цялата морфология, включително и на строежа на човешкото тяло. Откритите златни пропорции са толкова много, че вместо да ги изброявам, предпочитам да ви покажа някои схеми.